През последните няколко години в бившите съветски републики край Балтийско море - Латвия, Литва и Естония, настъпиха сериозни политически промени, които не са породени от глобалната икономическа криза. Властите там се оказаха притиснати от недалновидната си политика по отношение на местните руски малцинства. Доскоро политиците в Прибалтика не обръщаха внимание на етническите руснаци и дори открито ги пренебрегваха. Причината за това е, че голяма част от латвийците, литовците и естонците ги смятат за колонизатори, които били докарани по времето на диктатурата на съветския лидер Сталин, за да претопят местното население. Факт е, че десетки хиляди жители на трите страни са били преследвани и убивани от сталинския режим, като обречената им съпротива срещу съветската власт продължи години наред след края на Втората световна война. А стотици хиляди бяха изпратени в трудовите лагери в Сибир, каквато всъщност е била съдбата на милиони жертви на Сталин.

За това не е чудно, че в Латвия, Литва и Естония обикновените хора



продължават да не обичат своите руски сънародници



След 1991 г., когато трите държави стават независими, много от местните руснаци от своя страна бойкотират новите власти, като по този начин изпадат в изолация и са отчаяни, че са забравени от нова Русия, която има прекалено много проблеми по това време. Според законите в Латвия гражданство се полага само на етническите и на неетническите латвийци, живеещи в страната отпреди съветската окупация през 1940 г. Затова голяма част от имигрантите от съветската епоха, завършила през 1991 г., нямат и досега право на гражданство, с което им се отказват основни граждански права, включително правото да гласуват. Такива са законите спрямо руснаците и в Литва и Естония. И трите страни са членки на Евросъюза.

Едва през последните десет години настъпи обрат от страна на Москва и руските власти постоянно използват тази своя карта при сложните, а понякога и направо критични отношения с бившите си три владения. Това обаче не промени коренно живота на етническите руснаци в Прибалтика и ги принуди да се самоорганизират. Някои критици дори съзират в това дългата ръка на Кремъл. Първо в Латвия бе създадена партията "Център на съгласието", която се представи много добре на последните парламентарни избори и е трета сила в парламента. Нейният лидер Нил Ушаков в момента е кмет на столицата Рига след успешните преди време местни избори за формацията. През февруари т.г. противостоянието избухна отново, след като Латвия лиши руското малцинство от признаването на майчиния му език за официален език в страната. В страната бе проведен референдум по въпроса дали руският език да бъде признат за втори официален. Около 74% от гласувалите се обявиха против това, което прави 779 054 гласа. За новия статут са гласували малко над 25%, или 273 374 избиратели. В същото време обаче в референдума не са участвали 319 000 рускоезични граждани на Латвия именно защото нямат гражданство и на практика живеят нелегално в страната от юридическа гледна точка. В момента единственият официален език в тази 2-милионна балтийска държава е латвийският. Руският език има статут на чуждестранен език, въпреки че е майчин за 44% от населението.





Веднага след това заваляха похвали за управляващите в Латвия



от съседните страни. "Няколкостотин хиляди латвийски руснаци се чувстват пренебрегнати, докато управляващите политици демонстрират, че искат етническо латвийско правителство, каза от своя страна Нил Ушаков. - Руснаците не искат руският да стане държавен език. Те искат само малко повече уважение", допълни той. "Ние сме руснаци, но също живеем тук. Живея в Латвия от 30 години, а нямам каквито и да било права", казва 50-годишната Валентина от Рига, която има свой бизнес. "Латвия винаги е била най-уязвима и по-чувствителна", контрира Алекс Правда, специалист по руска външна политика в "Чатъм хаус", кралския Институт за международни отношения. "Естония е доста по-богата и много по-свързана с Финландия и европейските си съюзници. Тя е единствената балтийска страна с малък брой руско население, само че тя винаги го е управлявала по-добре, тъй като винаги е имала по-добри икономически перспективи", подчертава той. Руската партия на Естония се вля наскоро в социалдемократическата партия, тъй като няма пари и, общо взето, не се подкрепя от рускоезичното население. Талин обаче продължава да има проблеми с Москва заради подписания, но нератифициран граничен договор и разрушаването на съветски паметници през 2007 г., което предизвика кървави безредици в естонската столица, при които загина един човек, а стотици бяха ранени.

В съседна Литва резултатите от състоялите се този месец парламентарни избори пък донесоха успех на опозиционната



Партия на труда на родения в Русия милионер Виктор Успаских



Резултатите от вота се посрещат като демонстрация на силното неодобрение на икономическите проблеми, мерките за строги икономии на досегашното консервативно правителство и намеренията му да пристъпи към строителството на нова атомна електроцентрала в страната. Последното бе отхвърлено на референдум, провел се заедно с парламентарния вот. Партията на Успаских, наричан още "краля на туршиите", защото спечелил богатството си от производство на консервирани зеленчуци, печели 23.4% от гласовете. Този резултат дава на партията възможност да се коалира със социалдемократите, спечелили 19.4% от гласовете, и с партията "Ред и справедливост" на Роландас Паксас - бившия президент, отстранен от поста му с импийчмънт заради злоупотреба с властта. Партията на Паксас е на четвърто място с 9.2% от гласовете. На трето място е управляващият досега съюз "Отечество - Християндемократи на Литва" на премиера Андрюс Кубилюс с 12.3% от гласовете. Той пое властта точно когато Литва с население 3 милиона души започна да навлиза в една от най-дълбоките рецесии в Европа. Правителството на Кабилюс бе принудено да увеличи данъците и да намали държавните разходи, за да избегне банкрут, но успя да предпази страната от необходимостта да търси спасителни средства от международни финансови институции. Безработицата в страната е 13%.

Успаских в момента е депутат в Европейския парламент и все още е обект на разследване по обвинения в злоупотреба с партийни средства. През 2006 г. той бе принуден да подаде оставка като министър на икономиката заради конфликт на интереси с Русия и съмнения, че дипломата му от московски университет е фалшива. Дори Партията на труда да спечели най-много места в 141-членния парламент, не е сигурно дали президентът Далия Грибаускайте ще му възложи да състави новото правителство. Грибаускайте вече заяви, че изпитва "дълбоки съмнения" в моралните качества на "краля на туршиите". Независимо как ще се развият нещата, политиката в Прибалтика навлезе в нова фаза отчасти и заради глобалната криза. Затова водещите политици в региона ще трябва вече все повече да се съобразяват с руските малцинства и техните искания.