Последните няколко седмици управляващите ни стряскат със залпови предложения за промени в данъчната политика. Вместо Боримечката зад черешово топче стои финансовият министър, който се бори юнашки със заплахата от голям бюджетен дефицит. Да, трудно е да кажеш преди избори, че чергата е къса. Но да не стане като в онази приказка, дето в едно царство свършила вълната и царят наредил да се вземат овцете на богатите, като им оставят само по една, да ощавят кожите и от тях да направят тънки лентички. Решили проблема, дотъкали чергите за зимата. Но богатите обеднели, а пастирите останали без работа и царството се напълнило с недоволни поданици.

Противниците на плоския данък явно не са чели тази приказка. Те твърдят, че премахването му ще е нещо като първа копка на магистралата, водеща към абсолютната социална справедливост. Откакто замириса на избори, плоският данък стана направо вдлъбнат в очите на някои политици. Дори хора, които аплодираха въвеждането му, сега говорят: "В кризата трябват повече приходи и богатите да плащат повече данъци". Плоският данък беше обявен за "антинароден" от лидера на ПП "Атака" Волен Сидеров, който се закани да направи предложение за отмяната му. И БСП вече е против, макар че тя бе сред партиите, които го въведоха. Изненадващо и ДСБ се обяви против ниската единна ставка, защото била несправедлива.



Но какво е данъчна справедливост?



Оня ден коментирахме плоския данък с таксиметров шофьор, който също бе убеден, че който печели повече, трябва да плаща повече. Питам го колко му е рентата на колата. "20 ст. на километър", казва той. "Значи, ако навъртиш 50 км, плащаш 10 лв., ако са 100 км - 20 лв. и т.н.?", уточнявам. "Точно така", потвърждава събеседникът. "Ами ако шефът ти каже, че след стотния километър вече дължиш не по 20, а 25 ст. на километър, а ако направиш 200 км, трябва да му даваш по 30 ст., защото явно печелиш повече и така ще може да се доплаща надникът на колегите ти, които нямат много курсове", разпитвам аз. "От къде на къде! Аз да въртя повече, а някой ще ме товари повече, за да дава на друг или да пълни своя джоб! Няма такъв филм", ядосва се шофьорът. Казвам му, че с данъка е същото - от къде на къде по-богатите, т.е. работливите и по-умните, ще плащат по-високи ставки. "Е, не е същото, богатите не са шофьори на такси", отряза ме след кратък размисъл събеседникът.

През 1776 г. Адам Смит, "бащата на икономическата наука", формулирал четирите принципа на данъчното облагане - съразмерност, определеност, удобство и икономическа ефективност. "Справедливост" отсъства и не случайно. Тя е субективно понятие, а в икономиката няма място за емоции. Има обаче съразмерност. Тя предполага данъкът да бъде съобразен с икономическите възможности на данъкоплатците, за да не превръща облагането в заплаха за спестяванията и инвестициите. Сравнението между плоския и прогресивния данък по всеки от четирите принципа на Адам Смит е категорично в полза на плоския данък. Той се изчислява лесно, прост е за администриране и събиране, няма вратички за тълкуване, спестява спорове с данъчната администрация и необходимостта от скъпоструващи консултации, не дава простор за промени под диктовката на лобистки интереси.

Допреди десетина години за плоския данък у нас говореха малка група икономисти. Постепенно идеята получи подкрепа от много десни и либерални партии. Икономиката работеше, бяха времена на бюджетен излишък и политиците можеха да позволят на данъкоплатците да задържат част от този излишък. Първо данък печалба бе намален от 15 на 10%, а през 2008 г. бе въведена единна ставка за доходите на физическите лица. Въвеждането на единна ставка от 10% направи плащането на данъци по-изгодно от укриването на данъци и приходите в бюджета нараснаха. Никой не оспорва, че плоският данък има огромна роля за изсветляването на икономиката, ръста на БВП и повишената заетост в първите години след въвеждането му.

В свое изследване Едуард Прескът, Нобелов лауреат по икономика за 2004 г., обяснява връзката между данъчното облагане и работното време, като сравнява ЕС и САЩ. Оказва се, че американците работят с 50% повече отколкото германците, французите и италианците. През 70-те години на миналия век е било обратното. Причината за обрата? Растящото облагане на труда в Европа. Просто по-високите данъци демотивират както предприемачите, така и наетите. Обратно - ниската данъчна тежест води до по-висок дългосрочен икономически растеж. Този растеж се дължи на създаването на повече възможности и намаляване на отнетия от гражданите доход. Повече разполагаем доход означава повече потребление, което води до повече инвестиции и повече заетост.



Защо тогава у нас не се сбъднаха всички очаквания?



Макроикономистите очакваха след въвеждането на плоския данък икономическият растеж значително да се ускори. Само че отвън ни връхлетя криза. А отвътре раздутата и неефективна бюрокрация, нереформираните сектори на здравеопазване, образование и сигурност обезсилваха и продължават да неутрализират голяма част от положителния ефект върху икономиката от въвеждането на плоския данък. На този фон популистите не спират да говорят за необходимостта от справедливост, разбирана като "Който има повече, трябва да плаща по-голям процент данъци".

Мой приятел ми разказа как убеждавал турски бизнесмен да направи фабрика в България. Човекът му споделил: "Знаеш ли какво ме притеснява?



В Турция, когато предприемачът си купи нова кола, работниците черпят,



защото се радват, че шефът им печели добре. Значи бизнесът върви и за тях ще има повече работа и по-високи заплати. А в България мърморят: "Ние му работим ангария, а той си купил кола..."

Това е големият проблем на нас, българите - говорим за справедливо заплащане, а не мерим положените усилия и поетия риск. Жалкото е, че повечето политици искат да се харесат на мнозинството, което никога няма да се зарадва на новата кола на шефа. Нали идват избори. Иначе аргументите срещу плоския данък са далеч от икономическата логика и обществената целесъобразност. Помислете само за онези заможни българи, които съвестно си изпълняват задълженията към хазната, но не ползват публичните здравни услуги, защото нямат доверие в тяхното качество. Има хора с високи доходи, които плащат примерно 10 000 лв. данъци, а не са стъпили в държавна болница, защото предпочитат частни клиники. С техните данъци и здравни осигуровки обаче се лекуват десетки безработни и неосигурени граждани. Нима това не е солидарност?

Не бива да се посяга на плоския данък. Трябва да се ограничат разходите за бюрокрацията, субсидиите за губещи предприятия, а част от регулативните функции на администрацията да се прехвърлят на частния сектор и съсловни организации. Вместо премахване на плоския данък трябва да се намали осигурителната тежест, като ставката да бъде изравнена с тази на подоходния данък, за да се елиминира възможността за арбитраж на данъчните задължения. Необходимо е насърчаване на предприемаческия дух, а не средновековно противопоставяне на бедни и богати. Още Конфуций е казал: "В държава, която се управлява без разум, богатството е срамно. В държава, която се управлява с разум, срамни са бедността и нищетата."