Това, за което ще пиша, не е от днес. Променя генома си поне от последните десет години. Прилича на развитие в застой - на пръв поглед е проява на хиперактивност, но всъщност е повтаряща се лента на развалена кинопередвижка. Това е политиката, лишена от съдържание, без визия за бъдещето. Тя не решава проблеми, а ги замита под сивия балтон на парфюмирани политици, които са минали обучение в школи по филмотечно майсторство. Това е предметната политика на образа.

Предметната политика на образа е похват, наложен от специалистите по комуникация (ПР-и), които заедно с войнство от услужливи медии оформят цял шлейф от изпрани и напудрени политически продукти и марки.

Така през 2001 г. един известен технолог на публичния образ спретна в нов костюм анемичния монарх в изгнание и написа думите образ: "Не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви."

И това е видимото начало. Образът на монарха започна да угасва във времето като свещ в монашеска обител. Тъмните години на българския преход (90-те) запалиха ореола на новия справедлив управник, произлязъл от народа, ял филии с мас, добил умения по рисуване, борец срещу неправдата - с "Глок" в ръка и кожен шлифер, широкопола шапка и тридневна брада.



Новият управник бавно и упорито промени генома на политиката,



като образът придоби все по-голямо значение. Политиката на образа се вряза не само в политическата среда, но и в цялата публичност.

През 2005-2009 г. видяхме един премиер - крон-принц на социалистическата аристокрация, да се снима на подводно приключение. Гмуркачът беше запечатан на първа страница, а въпросът "Кой е човекът с шнорхела" обобщи сюжетната линия от маринизма. Същият навлече и кожено яке и обкрачи мотор, а на гърба му беше написано: "Ако виждате този надпис, значи Елена е паднала от мотора!"

Новата власт носи със себе си тази технология. От самото начало тя заговори за "постна пица", не спря да реже ленти. Ножицата се превърна в символ на държавността. Най-видният представител на предметната политика на образа е представян като най-добрия футболист, художник, пожарогасител. Той няма личен живот, защото е, забележете, "сам като куче" и затова услужливи трубадури от медиите го сватосват и жалят. "Една бабка" му оплете червен пуловер.

Политиката на образа е заразна. Тя се прояви в културата - една изровена фаланга се превърна в свята, някои вампирясаха. Културният министър заяви, че се гордее с фотосите си с холивудски звезди. И възкликна за своя лидер: "Той им е кумир!" Представители на т.нар. интелигенция - университетски преподаватели, благодариха за "магистралата на духа".

Впечатлени от свободата на образа, полицаите снимаха филми от операциите срещу организираната престъпност. Камерата се спря върху прокурор, който отсъди: "Ти си абсолютен престъпник, на колене!". Придворни вестници запечатаха напъните на един вътрешен министър, който загрява преди редовния си джогинг.

Главният прокурор беше изнесен на ръце от обичащия да се снима с широка усмивка президент. Прокурорът ще продължи да бездейства в Конституционния съд, но ще бъде запомнен с угрижения си поглед.



Държавният глава ни въведе и в окултното -



в предишния си живот той бил ирландска пастирка. След това ни освети с фразата: "7-7-2-1 - седем магистрали, седем скоростни пътя, два моста и един тунел".

Ефектите на киното - страх и забавление, се мултиплицират в политиката. Ако двата елемента на новата политика са предметът и образът, то връзката между тях е празнодумието. Публиката ще бъде упоявана от тази триада, докато не се появи алтернатива. Липсата й обаче бетонира усещането за безтегловност.

И това е така, защото алтернативата се е оплела в своето лутане - едната част се занимава с отрязаните крака на царския кон. Другата не успява да реши вътрешните си раздори, а фиксацията й в миналото на комунизма е удобно бягство от реалността. Всъщност на кого му пука каква е алтернативата. Политиката се е превърнала в забавление и шоу. Тя отдавна не решава проблемите на хората.