Преди повече от 200 години Адам Смит описва как независимите пазарни субекти, свободно търгувайки помежду си, формират истинската пазарна цена. Смит нарича това невидимата ръка на пазара. Така е и до ден днешен - конкуренцията и потреблението определят цените на стоките. У нас обаче в началото на XXI век ръката излезе наяве. Неин собственик е земеделският министър Мирослав Найденов, който с едно махване успя да отмени много от правилата на пазарната икономика.

Ей така се изтърколиха трите месеца, за които Найденов и няколко търговски вериги трябваше да осигурят продукти от първа необходимост на достъпна цена за оцеляването на най-бедните. Няколко хипермаркета веднага се съгласиха и започнаха да се бият в гърдите колко социално отговорни са. В началото на август бяха замразени десетина хранителни продукта, сред които хляб, кисело и прясно мляко, сирене, масло, кашкавал.

Тогава министър Найденов обясни, че срокът от три месеца е определен с оглед на динамиката в цените на хранителните продукти и това ще даде време за успокояването на пазара, без да се отразява на най-уязвимите социални групи. Преди министърът да поеме нещата в свои ръце и да "озапти" цените, той обаче им даде зелена светлина за ръст. Той неуморно обикаляше страната и обясняваше какво може да поскъпне, къде има основание и къде може да има спекула.

Всъщност в "замразяването" на цените на тези 10 продукта няма нищо революционно - веригите си пуснаха промоции на стоки от собствените си марки, които традиционно са на по-ниски цени. Вълнуващ в случая е патосът, с който Найденов се хвърли в безсмислена битка с цените. Тогава той хвърли армия, съставена от НАП, ДАНС и Агенцията по храните, във войната със скъпата храна. По думите му "производството на основни хранителни продукти е обект и на национална сигурност".

Друг сериозен въпрос е дали любителят на високите стандарти Мирослав Найденов вярва, че десетте замразени продукта са особено качествени. Той знае, че има "дълъг списък" с евтини храни, но за качеството им или срокът на годност не се говори.



Но въпреки магическата десница на Найденов



цените на храните продължиха да растат и доведоха до рекордната инфлация за септември от 4.9% в сравнение със септември миналата. Спрямо август поскъпването на живота е 1.1%, което е двойно повече спрямо предходния месец. Това е трети пореден месец, в който потребителските цени се покачват на годишна база и това се отразява в натрупаната инфлация от началото на годината, която е стигнала 3.7%.

През септември цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги) са се повишили с 1.6% спрямо август. На годишна база поскъпването е с 6.5%, а от началото на годината инфлацията в малката кошница е 4.7%. От "асортимента" на малката потребителска кошница най-сериозно са поскъпнали хранителните продукти - с 2.6%.

От август до септември храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 2.7%. Увеличили са цените си брашното - с 2.5%, хлябът - с 1.4%, свинското - с 8.8%, пилешкото - с 3.4%, каймата - с 5.1%, малотрайните и трайни колбаси - съответно с 3.0 и 1.9%, пресните млека - с 0.3%, киселите млека - с 0.5%, яйцата - с 4.5%, кашкавалът - с 1.4%, слънчогледовото олио - с 1.6%, маргаринът - с 0.6%, доматите - с 20.3%, зелето - с 19.1%, зрелият боб - с 4.6%, лещата - с 0.7%, гъбите - с 2.2%, картофите - с 28.0% и други.

Освен данните за инфлацията и седмичните анализи на земеделското министерство потвърждават шеметния възход на цените на храните. Преди година Найденов изчисли, че хлябът трябва да поскъпне от 0.1 до 9%, въпреки че цената на житото скочи със 70% . В резултат от акцията хлябът "неусетно" поскъпна с 20% .

"Почти 2/3 от храната на българина се изхвърляше преди кризата, която до известна степен ни дисциплинира". Това е негов коментар за спада в потреблението на храни и статистическите данни, че повече от 70% от българите приготвят консерви за тази зима. Той използва момента и да рекламира кампанията си "Истински евтина Коледа", според която промоциите ще започнат още преди коледните празници, което всъщност се случва всяка година.

Последната промоция, в която се включи министър Найденов, е ПР кампанията на два всекидневника, които призовават големите търговски вериги да включат в промоциите си за Коледа повече хранителни стоки от обичайното. Заради този жест всекидневниците дават страниците си да публикуват кои продукти са намалени и в кои търговски вериги.



Реклама за медиите, реклама за веригите, реклама за правителството.



Министър Найденов не отговаря в правителството за доходите, но не е толкова трудно да се досети, че именно в тях е проблемът. Той със сигурност вече е научил и друго - не неговите борби свалят цените, а конкуренцията.

Но това, което най-добре разбра за три години и половина министерстване, е колко голяма е силата на парите, вложени в медии. Управляваното от него министерство се явява сред най-мощните рекламодатели в кризата. Министърът годишно раздава над 1 милион лева на трите големи телевизии. Без конкурс, по собствено усмотрение. Именно с тези пари от еврофондове са подплатени честите му телевизионни изяви, в които получава безкритична трибуна за сърцераздирателните си призиви "Помогнете да се случи коледно чудо". Затова министърът не е питан в тези студиа какво стана например със скъпия на сърцето му и скъп за джоба на българина стандарт "Стара планина". Вече само по форумите в интернет се сещат за 20-годишното ирландско месо, внесено, докато беше главен секретар на националната ветеринарна служба. А след уволнението му цъфна като експерт в новосъздадената тогава партия ГЕРБ.

Ако зависеше от благодарните към рекламодателя си телевизии, биха започвали централните си новини със светлите идеи на експерта и министъра Найденов. А той е неизчерпаем. И колкото повече говори, толкова повече помпа цените. Защото е управленец с размах. В бюджета за догодина искал например 5.5 млн. лева за орална ваксинация на лисиците.