|
03 Ноември 2012 19:08
Македонският (етнически) проблем беше сръбско, не гръцко творение. Гръцко творение от по-ново време е само "помашкият" език в Западна Тракия.
Гърция беше съюзник на Сърбия в заграбването на предимно българските етнически земи в т. нар. Македония според проекта на Цариградската посланическа конференция от 1876 г. и Санстефанския договор. Наистина със Сърбия България имаше и таен договор от 1912 г., който също бе нарушен от Белград. С Гърция нямаше и такъв договор.
Преди Балканските войни новогръцката държава водеше агресивна кампания срещу българщината в Македония с помощта на фенерския патрик и на въоръжени чети, в каквато е бил и известният в България литературен персонаж Алекси Зорба, критянин, и в тясно сътрудничество с османските власти и с другите етноси в Македония. А още преди началото на българската въоръжена борба в Македония новогръцката държава, преди появата й - Фенер водеше агресивна кампания за противодействие на българското национално Възраждане и за асимилация на българите в "елинския" (преди 19 в. - в ромейския) етнос.
По време на и след Балканските войни първоначално и Сърбия, и Гърция предприеха брутална етническа чистка и насилствена асимилация на завареното в завладените от тях нови земи българско население. Бежанците българи в 1913 и 1919 г. от окупираните от Сърбия и Гърция земи бяха над 900 хиляди. В Сърбия тезата за македонските българи - "южни сърби" беше изоставена от сърбокомунистите в 1930-те години под влиянието на Коминтерна и заменена с тезата за "македонската нация" (в същата резолюция на Коминтерна се провъзгласяваха и тракийска, и добруджанска, и западнопокраинска нация). След установяването на сърбокомунистическата власт се създаде "македонска" книжовна норма и започна да се "гради" "македонска" история и култура.
И в Гърция по време на гражданската война левите флиртуваха с идеята за "славянска" македонска нация. Беше решено, че при победа на левите в гражданската война славяните в северна Гърция ще получат независимост или ще се обединят със сърбокомунизираните си македонистки съседи от север. Но след разгрома на левите десетки хиляди "славяни" и стотици хиляди други леви напуснаха Гърция към СССР, България, СФРЮ и цяла Източна Европа.
Но след скъсването на Сталин с Тито в 1848 г. между Белград и прозападна Атина постепенно се установи старото геополитическо разбирателство от 1912-13 г.
Терминът "славяни" по отношение на гръцките граждани трябва да е в кавички, защото "славяните" (остатъци от старите славянски племена от 6-7 в.) в днешните северни гръцки земи, вкл. до Тесалия, които не са били ромеизирани още в средновековието, са били включени в българската народност още в 10-11 в. Изключения има само в централна и южна Гърция, дето - като в Морея - и до 19 в. били запазени остатъци от старите славянски племена, които никога не са попадали в бълг. държава и културно влияние и не са ставали част от бълг. етнос. Така че терминът "славяни" (славяногласни) в северна Гърция е също тъй антибългарски, както и терминът "македонци" в бившата СФРЮ, а и самият термин "Югославия".
Помня от началото на 70-те години клуба на гръцките политемигранти във Варна на ул. "Цариброд" (по-късно "ориенталската" сладкарница, в една хубава триетажна ъглова къща с "мавританска" архитектура). Приятелят ми от гимназията с гръцко име беше син на гръцка политемигрантка в Чехословакия, сестра на двама червени партизани, които бяха явно православни етнически лази, от т. нар. "понтийски гърци", говорели на село на "лазика" - кавказки език, сроден с грузинския. Баща му е българин от Севлиевско, бил строител в Чехия (по-точно - северна Моравия), дето се запознал с майка му.
Въпреки масовия екзодус на "славяни" след края на гражданската война, в северна Гърция (Македония и Тракия) се запази фактически окупационен режим дори до 90-те години на 20 в. (Така е и в румънска Добруджа няколко десетилетия след присъединяването й). Интересен беше случаят с книгата на Анастасия Каракашиду в 1997 г. (Fields of Wheat, Hills of Blood, Uni. of Chicago Press). Дъщеря на преселен в 20-те години в гръцка Македония по обмена на население с Турция православен турчин (по език и култура) от северна Мала Азия, тя изследвала църковните документи в бащиното си село в Солунско, за да установи с изненада, че до 1912 г. мнозинството от жителите му били "славяни". Гръцките учени vigilantes дигнаха врява до небето и заплашваха с бойкоти и кой знае какво, та издаделството на Оксфордския ун-т се отказа да издаде книгата.
Та от съвременна Гърция в условията на ЕС и на съвременния академичен и политкоректен етос все още се очаква коренна промяна по въпроса за "славяните" и изобщо за участието на българите и другите славяни в етническото строителство на Ромейското средновековно царство и после и на новогръцката държава. Нова Гърция трябва да се откаже от основополагащия си мит за прекия си магически произход от "древните елини" и да се обърне с лице и с уважение към истинската си история.
Опасенията на Атина от независимо Скопие в началото бяха именно по оста на страха й от онеправданите от нея българи (страхът на Гърция от отмъщението на България е бил огромен, както виждаме в документите от Версай). Какво ако София и Скопие заедно натиснат Атина за правата на хората си в Гърция, та до териториални претенции, коридора до Бяло море. И наистина, Атине не можеше да се страхува наистина от самото Скопие. Затова Атина започна да предупреждава София да не се връзва да признава Скопие, което веднага щяло се обърне срещу нея с претенции - едно донякъде и self-fulfilling prophecy, донякъде и истина - лишена от българските романтични чувства, Атина бързо разбра, че Скопие не се е отърсило от прегръдката на Белград и няма скоро да се отърси. Докато България правеше рицарски жестове към Скопие, подаряваше му стари танкове, Атина прагматично овладя скопската икономика. Идеята й вероятно беше в благоприятен момент да се разбере с Белград за подялба на БЮРМ и така да възстанови старата малка антибългарска Антанта.
Нов фактор обаче се появи в лицето на самия държавен македонизъм, който, отрязан от стратегическата си връзка с Белград по време на югокризата и след нея, с превръщането на Сърбия в международен парий, се разви - не съвсем неочаквано - в най-лунатични посоки. А икономическият и морален колапс на Гърция в последното десетилете рязко отслаби влиянието й в Скопие. В същото време България с лека ръка пропиля шансовете си за ускорено развитие, които се появиха с приемането й в ЕС и с капиталовата експанзия към нея през 2007-09 г. и си избра най-негодното правителство, което я обрече без нужда на изключителни трудности.
Големият въпрос е какво печели и какво губи всеки от евентуалното приемане на Скопие в ЕС. Засега ЕС не ни дава големи надежди като избавител, но не е изключено да бъде принуден от кризата да се реформира, централното му звено да поеме по-активна роля в управлението на бедстващата му периферия. Аз лично имам някои надежди и още смятам, че за България ще е по-добре Скопие да влезе в ЕС както е, че само там ще има реален шанс да се промени, а не да остане завинаги навън и да се вкокали в някакво лунатично гето на лумпенството. Затова препоръчвам на София да си затваря очите за скопските антики и да препоръчва приемането на БЮРМ в ЕС въпреки всичко.
Атина изглежда се страхува именно от това и продължава да поставя непреодолими пречки пред Скопие, вкл. и с правилния сам по себе си аргумент, че Скопие краде бълг. история. Атина казва: Гърция даде на БЮРМ името, България - езика и историята, Сърбия - държавността. (Тук ние българите поправяме, че на името "Македония" не държим, наопаки, а на "държавността", "дадена" й от сърбокомунистите от немай къде - дори още по-малко.)
Нашата генерална подкрепа за приемането на Скопие в ЕС не значи да не се съгласяваме в детайлите и с гърците, когато са прави. Трябва да се използва всяка възможност са просвета на ЕС и западноевропейските страни, а също и на Русия и източноевропейските ни съседки, а също и на САЩ, за пропаганда на историческата истина по "македонския" въпрос.
Поне частичната ребългаризация на БЮРМ ще предизвика голям подем на българския дух, от какъвто не само ние българите имаме нужда. От смазването на България в 1919 г., видя се, не прокопсаха и нашите съседи. За добро или лошо, България си остава "централната" балканска сила, от чиято слабост страда целият регион.
|
Преди "македонците" от Повардарието да задълбаят в античността, на елините им отърваше фентъзито "македонски народ и език". При все че знаеха историческата истина - през 1993 г. в Скопие бяха изревали "на умряло", защото в спора за името Папандреу и външният министър обсъждаха дали да не "цакат" с "вие не сте никакви македонци и нямате връзка с това наследство. вие сте българи, на които смениха чипа в главите". Тогава в Атина явно решиха, че този вариант не ги устройва, и просто наложиха тотално вето. Обаче 
"античните" прекалиха и не е случайно, поне за мен, че гърците се връщат към този аргумент 
