|
| Пламен Студенков |
- След като напуснахте военното разузнаване, вие предпочетохте да запазите мълчание. Това е първото ви интервю, след като напуснахте поста. Защо?
- Трябваше да мине малко време, за да се успокоят нещата около всичко, което се изговори срещу службата. Всичко беше несъстоятелно. И аз нямах голямо желание, защото колкото по-малко се говори по това, с което се занимавахме, толкова по-добре.
- Не смятате ли, че е малко странно, след като дълги години военното разузнаване се ръководеше от генерали, сега да се оглавява от цивилен?
- Това е една от бележките, които имам към подготвения проект на закон за военното разузнаване. В него е посечено, че за директори и зам.- директори на службата на първо място се назначават цивилни служители и след това военнослужещи. За мен това е доста странно, защото все пак службата е военна структура и 80% от състава й са кадрови военни. Това е направено или за да се узакони сегашното статукво, или се има нещо предвид по-нататък. Но за мен това е странно и неприемливо.
- Смятате, че може да се тръгне към девоенизиране на службата или към сливане с Националната разузнавателна служба?
- Не знам. За себе си нямам никакво обяснение и по никакъв начин не мога да го приема. Добре, нека да остане възможността и цивилни да могат да заемат ръководните длъжности във военното разузнаване, но нека на първо място да бъде поставен кадровият военен. В крайна сметка това е част от перспективата на всеки млад офицер, който започва службата си във военното разузнаване - да знае, че един ден може да стане директор или зам.- директор. Все пак военнослужещите трябва да имат предимство. От закона излиза, че един военен трябва да напусне службата, да стане "цивилен" и едва тогава може да бъде назначен за директор на службата. Преди това не може. Странно наистина. Във службата има висока степен на демотивация, след като беше отнета възможността ръководител на службата да бъде поне бригаден генерал. Това смятам, че действа крайно негативно и демотивиращо върху служителите.
- Има ли желаещи да напуснат?
- Желаещи да напуснат има по всяка време, но не това е най-важното. А по какъв начин хората са мотивирани. Основаната част от служителите са военнослужещи от българската армия и всички неща, които стават - промените за възраст и т.н., влияят пряко върху кадровия състав.
- Според вас трябва ли да се тръгне към обединяване на цивилното и военното разузнаване?
- Категорично не. Защото място за работа има и за двата вида разузнавания. Също така това са създадени традиции. Това са изградени системи от различни видове разузнавания, изградена инфраструктура и комуникации, които при една промяна биха предизвикали голям трус в държавата. Свидетели сме колко трудно заработи Държавна агенция "Национална сигурност". Докато при разузнаването това ще предизвика много сериозен трус. Освен това когато става дума за използване на агентурния апарат, нещата са още по-сложни.
- Вие не присъствахте на двете обществени обсъждания, които се организираха досега на законопроектите за специалните служби. Защо?
- Защото никой не ме покани.
- Имате ли други забележки към закона за военното разузнаване?
- Имам доста забележки, които смятам, че са важни. Една от тях е името на служба "Военна информация" да бъде променено в Агенция за военно разузнаване. Знаете, че административната структура - служба, беше създадена в началото на 2000 г. и всички структури за разузнаване и сигурност бяха наречени така. Постепенно обаче това именно отпадна. Първо при създаването на ДАНС, после това стана при ГДБОП и предстои това да стане при НРС, което ще се казва Държавна агенция "Разузнаване". Така че защо да нямаме и Агенция за военно разузнаване? Така е и в САЩ, както и в много от западните държави. Впрочем, такава агенция вече има в Министерството на отбраната - "Военни клубове и военнопочивно дело". Новото име по-конкретно ще отговори на задачите на службата.
- Не виждате ли нещо положително в законопроекта?
- В основата си проектът на закона е действащият в момента правилник на службата, както и този вариант на закон, който написахме през 2004 г. Има нещо положително, което аз приветствам. В преходните и заключителните разпоредби се дава право на съпруга или съпругата, когато са военни, а другият член на семейството е зад граница, да ползват неплатен отпуск. По този начин им се запазват работните места и няма да бъдат принудени да напуснат. По мое време имаше такива случаи. Но има един параграф, в който се казва, че на службата не могат да бъдат възлагани задачи от вътрешнополитически характер. А в същото време се дава право да се провеждат специални операции на територията на страната. Като имаме предвид какво се случи на летището в Сарафово, защо трябва да се ограничава тя да не може да работи на територията на България.
- Според вас трябва да се промени мисленето, че разузнаването действа само извън България?
- Точно така. Трябва да отпадне този текст и да се узакони статуквото. Защото и в момента службата действа на територията на страната. Част от поделенията са на територията на страната. Трябва да се даде възможност за работа с чужди граждани или с българи на територията на страната.
- Смятате ли, че трябва директорът на военното разузнаване да бъде назначаван с мандат от 5 години?
- Мандат от пет години е добре, но ако директорът е военен, какво прави след изтичането им и има възможност да служи още. Създадена ли е система, която позволява да бъде назначен на друга длъжност, или изпада в безтегловност и трябва да си отиде.
- Според вас трябва ли Съветът по сигурността към Министерския съвет да стане шапка на службите?
- Още от началото на 2002 г. застъпвам становище, че трябва да има по-голяма координация между службата. Съветът по сигурността е орган на изпълнителната власт, но няма капацитета за това нещо. Трябва да се намери такава система или механизъм, който да създаде условия за по-чести срещи между директорите на службите. В него да се обсъждат по-конкретно въпросите за работата им и да има възможност да се упражнява контрол върху тях.
- Според вас защо се предпочита да се мълчи около поръчителите на атентата в Сарафово?
- Не знам. Очевидно има и външни, и вътрешни фактори, които определят това решение. Очевидно е, че нещата са доста сложни.
- САЩ и Израел твърдят, че "Хизбула" и Иран седят зад атаката. Какво показват данните от времето, когато вие бяхте ръководител на военното разузнаване? Имали такава вероятност?
- Не, не мога да се ангажирам с това нещо. В крайна сметка и преди нашите усилия бяха съсредоточени в осигуряване на живота и спокойствието на нашите военните зад граница. Тук на наша територия не мога да кажа.
- Питам ви, защото бившият шеф на НРС ген. Кирчо Киров не изключи версията за "Хизбула"?
- Не, не мога да се ангажирам с такова твърдение.
- Имало ли е терористични клетки на територията на страната?
- Не може да се каже с висока степен на категоричност. Винаги може да се търсят индикации в някои области и региони, но няма категорично становище.
- Ваши колеги обвиниха провежданата в момента външна политика на България за терористичния акт. Вие подкрепяте ли ги?
- Не бих я обвинил, но смятам, че когато говорим за превенция, най-важна е външната политика. Винаги съм я смятал за щит, който е основният фактор за гарантиране на националната сигурност. Ако този щит бъде леко изместен в дадена посока, това, разбира се, създава условия за по-малка превенция.
- Смятате ли, че има пробив в системата за сигурност с този терористичен акт?
- След като това нещо се е случило, очевидно е имало какво още да се направи. Наистина е много трудно да се предотврати подобен терористичен акт. Трябва обаче да се предприемат такива мерки за сигурност, които да намалят до минимум резултатите от подобен акт.
- Подкрепяте ли тезата на вашите колеги, че реформите през последните години обезкръвиха службите за сигурност и случилото се в Сарафово е резултат от това?
- Несъмнено и това оказва влияние. Моето лично становище е, че един от особено негативните фактори, които оказват влияние, е действието на Закона за досиетата. Става дума за хората, които са били или в бъдеще ще сътрудничат на службите за сигурност.
- Искате да кажете, че законът удря агентурния апарат на службите и хората ги е страх да бъдат сътрудници?
- Въпросът е доста по-комплексен, но това имаше и ще продължава да има негативен ефект както у нас, така и зад граница.
