България участва за първи път в общоевропейския турнир за определяне и разпределяне на бюджета през следващия 7-годишен период - 2014 до 2020 г. В предния бюджетен цикъл бяхме само наблюдатели, но сега сме пряко под шамарите наред с други 16 нетни получатели на чужди пари. Срещата на "европейския връх" е насрочена за 22 и 23 ноември и си поставя амбициозната цел да приеме "грубата рамка" на евробюджета: общите постъпления, разпределението на разходите по направления и промените в политиката за отпускане на пари от общата каса. Никак не е случайно, че тъкмо сега, дни преди "върха", Брюксел показва особена нервност към България и за първи път чухме влиятелни европейски бонзи да плашат, че финансирането за страната можело да бъде "поставено в зависимост" от вечната борба с "корупцията и организираната престъпност", т.е. че кранчето на европарите може да бъде врътнато във всеки момент. Впрочем същата заплаха отправиха и към другите



дежурни момчета за бой -



Румъния, Унгария и Гърция. Имаме ново другарче в групата. Това е Кипър. В петък бе разпространен уж таен доклад на германската разузнавателна служба, според който на Кипър европейска помощ не трябвало да се дава, защото щяла да облагодетелства "руските олигарси", които ловко си "перяли парите" тъкмо в островната република. Това си е чист публичен донос, защото сведенията, че 80 милиардери от руски произход се "установили трайно" в Кипър и че само за година вложили там към 30 млрд. евро, съвсем не доказват позорящия извод. Не става ясно кой от набедените какви престъпления е извършил, как доходът от тях е бил изпран, и то тъкмо в Кипър. В Европа е обичайно да се млати с тоягата, щом "възникнат съмнения", не е нужно да се търсят и дават доказателства. А такива "съмнения" възникват винаги, щом на големите батковци им отънее кесията и решат да отбият поредния хрантутник от яслата. В собствените си бюджети



донорите на ЕС стягат коланите



и настояват за намаления и в бюджета на общността, макар той да е едва 1.05% от брутния продукт на ЕС. Проектът на Комисията цели да запази непроменен сегашната сума на бюджета - около 1 трилион евро, а донорите се надпреварват с предложения с колко да се намалят харчовете от Брюксел. Германия иска 130 млрд. евро съкращения, Швеция - 150 млрд., най-краен е британският премиер Камерън, който държи на орязване с 200 млрд. евро. А Източна Европа иска повече пари. Кипър в ролята на ротационен председател предлага комромисно подстригване с 50 млрд. евро. По-важно е кои разходи да се съкратят?

По навик всички първо се сещаме за сочните заплати на все по-многобройните брюкселски чиновници. Но разходите за администрация са едва 6% от бюджета на ЕС - икономични в сравнение с националните бюрокрации. Като свидна жертва в нозете на критиците си, Комисията смята да уволни 5% от чиновниците си, а те гласят стачка на 8 т.м. да докажат, че без тях Европа спира да диша. Но не в броя и заплатите на чиновниците е решението. Две мощни програми празнят общия бюджет: аграрните субсидии с 40% и кохезионните фондове с 1/3 от разходите. За наша беда



аграрните разходи са свещената крава



на Европа, защото чрез тях се връщат у дома голяма част от парите на нетните донори. Агросубсидии вземат английските лордове и Нейно Британско Величество, мощните френски и холандски фермери, германски агроконцерни като "Нордмилх" и "Зюдцукер". Агросубсидиите, уж за конкурентоспособност на европейските ферми и да помагат на бедните селски райони, всъщност подхранват неефективното земеделие на богатия Запад и унищожават конкуренцията от източните държави, които получават само трохи от тях. Добре, че изобщо намаляха до сегашните 55 млрд. евро годишно и е уговорено от 2020 г. до паднат до 33% от бюджета; преди 20 години за агросубсидии отиваха 70% от общите пари. Но свещената крава не може да понесе по-строга диета. Пък и целта на орязването на разходите е да се свият дажбите на вземащите, а не да намалеят парите, връщани на даващите. Донорите искат ЕС да им връща повече, затова настояват да има - и сигурно ще наложат - евросубсидии за автоиндустрията, която изпитва огромни трудности в кризата под натиска на японски, американски, корейски, а отскоро и на китайските конкуренти. От 12 месеца насам броят на произведените в Европа автомобили е намалял с 10.8%, най-трагично в Италия - с цели 25.87%. Така че очаквам наред с общото намаление на бюджетните разходи да се води битка и за новата сочна хапка за автомобилостроенето. Какво остана?



Ще орежат кохезионните фондове,



т.е. парите, отделяни за бедните европейски страни, та да се развиват, доближавайки богатите. Цяло чудо ще е България да получи през следващия бюджетен цикъл дори колкото ни бе обещано (колко ще бъде дадено - друг въпрос) от текущия бюджет, който изтича догодина. Чудно как ще се разберат за новия бюджет на Съюза. В Европа водещ принцип на всяка политика е егоизмът. Откакто избухна кризата, дори не се счита за нужно той да се прикрива. Корав пладнешки пазарлък ще падне за делбата на общата пита. Кавгата ще се разрази с пълна сила, но със сигурност няма да завърши на срещата от 22-23 т.м. Чак до това време догодина ще продължат надлъгването и надцакването. Нас как ли ще ни подредят?