В Турция започна съдебен процес срещу Израел, който спокойно може да наречем правораздаване на един крак или пък съдебен фарс. И не само защото местната Темида съди обвиняемите в тяхно отсъствие. А най-вече защото процесът тръгна по пистата на геополитическа саморазправа.

Седми криминален съд на Истанбул е взел на мушка четирима бивши високопоставени военни на Израел заради инцидента от май 2010 г. в Средиземно море с турския кораб "Мави Мармара". Той плаваше с уж хуманитарна мисия за палестинската ивица Газа, която от януари 2009 г. Израел



бе блокирал от съображения за сигурност



Той наложи блокадата, защото от Газа палестинските екстремисти редовно извършваха ракетни удари срещу територията му . "Мави Мармара" е един от шестте кораба от т.нар. Флотилия на свободата, която се ангажира да достави хуманитарни стоки за палестинците от Газа. Прекият вдъхновител и организатор на флотилията е турският Комитет по правата на човека и по хуманитарните помощи (IHH), но израелската страна разполага с данни, че зад акцията е стоял лично турският премиер Реджеп Ердоган. Трите товарни и трите пътнически кораба бяха натоварени с общо 10 000 тона строителни материали, храни, лекарства и други стоки за Газа. Израел позволява хуманитарни доставки за Газа, но без те да нарушават морската блокада. Затова всички кораби с такива доставки се насочват към израелското пристанище Ашдод и оттам по суша се транспортират за Газа. Предупредени от Израел, пет от корабите на флотилията се отказаха да нарушат морската блокада и пренасочиха плаването си към Ашдод. Единственият кораб, който отказа да се съобрази с блокадата, бе именно "Мави Мармара". Освен стоки на борда му имаше около 700 души от 27 държави - депутати, политици, правозащитници, леви активисти, но и екстремисти, както ще се изясни впоследствие. В международни води, на 65 км от брега на Газа, корабът бе атакуван от командоси, след като отхвърли няколкото предложения да поеме курс към Ашдод. При разигралата се на борда схватка бяха убити 9 турски пътници и 50 бяха ранени. Ранени бяха и 7 израелски командоси.

Турция реши, че трябва да съди четирима генерали, пряко отговорни за операцията (генералите вече не заемат тогавашните си постове) - това са началникът на израелския генщаб Габи Ашкенази (който впрочем е от български произход), главнокомандващият флота Елизер Маром, главнокомандващият ВВС Амос Ядлин и началникът на военновъздушното разузнаване Авишай Леви. 144-страничният обвинителен акт ги намира за виновни в "подстрекателство към убийство чрез жестокост или мъчения" и "подбуждане към нараняване с огнестрелно оръжие". Сред другите престъпления, изброени в документа, фигурират още подтикване към физически наранявания, унищожаване на имущество, изтезания, лишаване от свобода, възпрепятстване на правото на контакти и грабежи. Според турския в. "Заман" обвинението иска



9 последователни доживотни присъди



за всеки един от генералите. "Ню Йорк таймс" твърди, че 490 души са готови да свидетелстват пред съда, като това са все пътници от "Мари Мармара". Обвинените ще бъдат защитавани от служебни адвокати, което определено не е предпоставка за обективен процес.

Александра Филипс е британска студентка по международно право, която е пристигнала в Истанбул да свидетелства като очевидка на събитието. През "Заман" тя сподели, че не е била физическа наранена при нападението, но е била третирана като престъпничка и ръцете й били вързани със скоби за кабели. "Бях свидетел на тежки наранявания, видях умиращи и мъртви. Всички мои неща - компютър, телефони, камера, джипиес, бележки - бяха взети и не бяха върнати", заяви тя.

Също пред "Заман" вицепрезидент на IHH Хюсеин Орук заяви, че "Турция е първата държава в света, която изправя Израел пред съд заради незаконни действия". Той окачестви съдебния процес като "многозначителен случай, защото... недосегаемостта на Израел ще бъде разрушена".

Инцидентът породи много спорове относно законността на действията както на Израел, така и на "Мави Мармара". В крайна сметка ООН назначи независимо разследване, което представи своите заключения през септември 2011 г. В тях се казва, че "блокадата на Газа е законна мярка за гарантиране сигурността на Израел и се осъществява според международното право". Докладът посочва още, че "истинските цели на организаторите на акцията са съмнителни, а действията им са били необмислени и провокиращи към конфликт". Разследването изрично изтъква, че израелските командоси се сблъскали "със съществена, организирана и силна съпротива от група пътници при десанта на кораба "Мави Мармара", което



изисква използването на сила за самозащита"



В същото време се посочва, че "решението на Израел да завземе кораба с такава съществена сила... е било прекомерно и неблагоразумно". Като цяло разследването на ООН оправда действията на Израел.

Израел чрез своето външно министерство окачестви съдебното мероприятие като "показен процес и акт, който няма нищо общо с правото или справедливостта". В изявлението му се уточнява, че "към днешна дата няма призовки за обвиняемите, не им е предоставена никаква информация, липсва дори символичен опит, който би позволил на обвинените да изразят позицията си или да получат процесуално представителство".

На процеса служебната защита няма как да не представи независимото разследване на ООН. Израелската страна обаче разполага с множество подробности в защита на обвинените, които не се знае дали ще влязат в употреба - да речем, защото на обвинените не е позволено да изразят позицията си. Израелската армия разполага с видеоизявления, в които някои активисти обявяват намерението си да станат шахиди - или мъченици. Такива предварителни видеопослания обикновено оставят терористи самоубийци, преди да извършват терористичния акт. Семействата на двама от убитите турски активисти заявиха пред турски медии, че загиналите им близки са искали да станат шахиди. Има убедителни доказателства, че петима от активистите на борда са били свързани с "Ал Кайда" и "Ислямски джихад". Дали защитата ще представи пред съда тези данни, показващи, че хуманитарната мисия всъщност е прикривала скрит умисъл за провокация и предизвикване на конфликт?

Данните за наличието на огнестрелно оръжие на борда са противоречиви. Имало е обаче група от 100 души, всеки от които разполагал със стоманен прът, нож или верига, бил е снабден с противогаз, а някои са имали бронежилетки и прибори за нощно виждане. Групата е била добре организирана, имала е йерархична структура, провеждала е учение по време на плаването и фактически именно тя е била най-активна при съпротива срещу израелските командоси. Офицер от екипажа на "Мави Мармара" сподели, че около 40 активисти на IHH "фактически превзеха кораба, като контролираха всичко ставащо и не даваха на други пътниците свободно да се движат по кораба".

Израелският сержант С., който е застрелял шест от 9-те убити, заяви пред израелското следствие за инцидента, че когато се спуснал на палубата по въжето, веднага бил атакуван от "банда наемници" с железни пръти, бейзболни бухалки и два пистолета. Той видял, че трима от спуснатите преди това командири са тежко ранени - един с огнестрелна рана в стомаха, втори с огнестрелна рана в коляното, а третият бил с разбит череп. За да защити ранените, той открил огън и убил шестимата.



Дали съдът ще се опита да установи



как двата пистолета са се озовали в ръцете на "хуманитарните" активисти? Или как на палубата са се озовали гилзи, които не са от оръжията на командосите?

Меморандумът от Сан Ремо (1993 г.) е документът, който регулира международноправните въпроси при въоръжени конфликти по море. Член 67 гласи, че дадена страна има право да атакува кораб, който иска да наруши блокада, който оказва съпротива и отказва да спре, след като е предупреден предварително. В нощта на 31 май "Мари Мармара" е бил предупреден няколко пъти, но е отказал да промени курса. Това положение е ключово за процеса, ако то не бъде представено и не бъде отчетено, съдът просто ще осакати правораздаването.

Показателно е, че действията на "Мави Мармара" бяха критикувани от имам Фетхула Гюлен, турски религиозен лидер, който живее в САЩ. Той се изказа срещу идеята да се достави хуманитарна помощ без съгласието на Израел и нарече идеята с флотилията "отвратителна". С него е съгласен турският анализатор Мехмет Калъончу, според когото хуманитарна помощ е можело да бъде изпратена чрез агенция на ООН или в сътрудничество с Египет, щом турската страна не е искала да работи с Израел.

Но както мнозина политици и наблюдатели отбелязаха, идеята не е била хуманитарна помощ, а да се провокира конфликт, който да нанесе ущърб на израелската държава. Един обективен съдебен процес няма как да я осъди. Но замисълът на процеса в Истанбул е друг - да се дискредитира Израел. А зад този стои всъщност амбицията на Турция да разпростре влиянието си в Арабския свят.