|
| Гинка Чавдарова е завършила Киевския държавен университет, специалност икономика и математика. Работила е за Националния център за териториално развитие и жилищна политика. Изпълнителен директор на Националното сдружение на общините. |
- Не сме запознати с понятието "рискови проекти", нито с критериите и анализа за тях. Нашите анализи за всички оперативни програми показват, че общините като бенефициенти се справиха сравнително добре с договарянето. Разработили сме 6000 проекта за близо 7.4 млрд. лв. към края на септември. Имаме изплатени 1.5 млрд. лв. - 20% от договореното. Тревогата ни обаче трябва да е обща - колкото повече приближава краят на програмния период, става по-ясно, че тясното място е изпълнението, че трябва да се внесат промени в закона за обществените поръчки, така че да не се блокира усвояването на европейските средства, че трябва да се ускорят много от процедурите по съгласуване и разплащане, за да не се хващаме за косите в края на 2013 г. Промяната в ЗОП, която разграничи съгласуването между агенцията за обществени поръчки и управляващите органи (УО), категорично помогна за съкращаване на процедурите, но само що се отнася до агенцията. Проблемите ни продължават с УО. Вярно е, че големите инфраструктурни проекти минават през много дирекции на съответните министерства, но 6-9 месеца, 1 година съгласувателни процедури с тях продължават. На този фон сега се тревожим защо общините не обявявали поръчки. Ние окомплектоваме документите, пратим ги и 8 месеца ни звук, ни стон от УО. Не е нормално, и то като знаеш, че няма време.
- Г-жа Павлова, а и не само тя, ви вини, че се мотаете 1 г., преди изобщо да започнете търг.
- Общините имат вина за забавянето. То се дължи на стреса от финансови корекции. Понякога те са по-големи от целия бюджет на общината. Така и не успяхме да извоюваме да се въведат примерни типови тръжни процедури за 4-те вида поръчки. Сега го планираме за следващия програмен период. В никой случай общините не действат незабавно, обратното. Но са по-внимателни най-вече заради масовото обжалване. Не може две поръчки да са ти обжалвани и ти да продължаваш на юруш за 1 месец да подготвиш документите. Голямото закъснение идва обаче от тромавите процедури при съгласуванията, които трябва да се променят категорично. Чрез медиите получихме критика по бавната ни реакция по проектите за обновяване на общинските болници. Да си говорим реално - сключихме договори в края на декември м.г. и януари т.г.
- Министърът намекна за корупция, защото общините променяли техническите спецификации.
- Възможно е някъде, но не е масово. Към момента основната част от тръжните процедури вече са обявени. По 26-те договора с общините по един имаме плащания за 1.3 млн. лв. Във Враца в края на септември правиха първа копка. За здравната инфраструктура с нас има договори за 136 млн. лв., а с министерство на здравеопазването - за 142 млн. лв. Договорите с МЗ са от март 2011 г. и по тях няма платен нито един лев. Но от подписване на договора с финансиращия орган до сключване на договор с изпълнителите нормалният срок е 7-8 месеца. Чухме, че и за интегрирания градски транспорт, където сумата е около 500 млн. лв. за 7-те големи общини, има риск. С петте града договорите се сключиха юли 2012 г. Какъв риск? От тези 739 проекта, обявени като рискови, малко над половината са към нас.
- Подкрепяте ли идеята да се въведе такса за обжалване на поръчките?
- Че трябва да има допълнителни промени в закона, които да не блокират дейността и да се повиши взаимно отговорността на възложителя и изпълнителя, е безспорно. Дългите съгласувателни процедури, масовите обжалвания, които спират изпълнението поне 5 месеца според новия ЗОП, ни блокират.
Другите ни проблеми са по отчитането и за възстановяването на направените разходи. Останахме с една архаична система: да даваш две копия на документи плюс сканиране на електронен носител, плюс 2 копия от всичките тръжни процедури, които ги караме с камиони в София... Като имаш търг с 20 участници, представяте си за какво става дума. Оригиналните фактури ги даваме на регионалните звена да си сложат печат, пък после ги вземаме... едни фактури пътуват из държавата. Пълната документация за един проект с всичките чертежи са кашони. Чертежите са огромни, а няма къде да ги размножаваме. Чертеж от Монтана го караме във Варна.
- От подаването на фактурата до реалното възстановяване на парите колко време минава?
- Доста. В една община се реализират по 6-7 договора. Плаща се на доставчика, на изпълнителя, а оригиналът на фактурата от Ловеч отива във Видин. Ако имате 6 проекта в изпълнение, една кола пътува Ловеч - Видин постоянно по хубавите пътища на родината и носи оригинални документи, защото ако няма печат върху тях, не може да се поиска възстановяване на парите. А това не е необходимо, всеки си носи наказателната отговорност. Правилно е да се бие тревогата, но вместо да лепим етикети дали този е рисков или не е, да се започне конкретна работа с всеки бенефициент.
- Ако се стигне до ситуация да се спасяват провалени проекти, има ли готови?
- Има, но никой няма да даде пари за тях. Например за общинските пътища имаме одобрени проекти за 120 млн. лв., но няма финансиране. Два пъти опитваме, но ЕК не дава съгласие. И мотивът е ясен - техните пари отиват за големите инфраструктурни проекти, а националният бюджет - за общинските пътища. Но с всеки изминал ден възможността за релокиране в сфери, за които имаме възможност - превантивните мерки за наводнения, свлачища, - намалява.
- Проектите за пречиствателни станции ли са най-застрашени по ОП "Околна среда"?
- Това е най-рисковата програма. 10 пъти по-голяма ни е тревогата там. В края на 2009 г. беше сменена философията на програмата. И голям брой общински проекти бяха прекратени. През 2011 г. са сключени 22 договора, през дни се сключват други за огромни суми, но проектите са много трудни. Но тревогата, че България ще има неусвоени средства, не е от днес, а от години. Сега придобива конкретни очертания.
- Каква е сумата на финансовите корекции?
- Около 61 млн. лв. към септември, но тя расте.
- Добре, нали има предварителен контрол на обществените поръчки?
- Нищо няма. Нищо не следва от този предварителен контрол. Даже да сме отразили бележките от него, след това идва една контролна институция и ни санкционира заради тази бележка, която сме отразили - санкцията е за мен, за възложителя. УО няма никаква отговорност.
- Какъв е смисълът тогава?
- Още едни очи да видят. Но проблемът тук е другаде. Продължава разнобоят между контролните органи. За едно и също нещо по един и същи казус единият контролен орган казва, че това не е нарушение, а другият - че е. А няма значение кой, достатъчно е един да каже, и ти вече имаш санкция. На годишната среща станаха двама кметове и единият каза: мен ме санкционираха, защото при поръчката направих така, а ми казаха, че трябвало да постъпя по друг начин. Стана другият и каза: аз постъпих по другия начин и също ме санкционираха и ме питаха защо не съм постъпил, както ти си постъпил. Такива вицове се разказваха.
- Нямате ли обща рамка, по която да се движите?
- Това е проблемът, няма. Събирахме се няколко пъти с контролните органи и по елементарни неща, по които сме санкционирани, не можаха да излязат с единно становище. Е, как да действаме?
- Има ли откроени общини с големи суми корекции?
- Не. Проблемите са еднотипни - като се срещат в една община, ще се срещат и навсякъде другаде. По туристическите атракции всички имаха проблеми. Общините с най-много проекти са и най-рискови за последващо санкциониране. За следващия програмен период имаме голяма надежда, дано не се излъжем за нови правила, процедури и за новия закон. Ако там не намерим тези неща, да има кооординация между УО, които стават бастилии и помежду си не говорят.
- Има ли общини в ситуация "Гърция" по определението на финансовия министър?
- Ситуацията през 2012 г. не е по-тежка от 2010 г. Силно открояване на общини нямаме. Има 20 общини, които са в по-тежко положение заради икономическата ситуация. Имаме 1-2 общини, където с местни решения се закопава общината. Оптимизирахме дейности, повишихме събираемостта на данъчните си приходи - такава събираемост не сме имали никога през тия 20 г. Подобрихме си финансовата дисциплина, стегнахме вътре ручейчетата. Леко обнадеждени сме от изпълнението на бюджетите - поне не продължава спадът на собствените приходи, което е ново. За последните две години загубихме 1 млрд. собствени приходи. Сега дори имаме увеличение за първите 6 месеца спрямо същия период на 2011-а. Това ни обнадеждава. При нас пазарът на недвижими имоти е с най-голямо отражение. Пазарът на сгради не върви, но върви на земя, което за нас е едно и също. Имаме голям спад в собствените инвестиционни програми, всеки свободен лев се насочва към европейските проекти.