Драматичната година за българската железница неусетно върви към края си, както очевидно и самото БДЖ. За пореден път животоспасяващият ефект от реформите остана само едно изключително добро намерение. И въпреки че промените бяха многократно и демонстративно обещавани от ръководството му, единствените новости за държавния мастодонт напоследък са свързани с инциденти, намаляването на вагоните и недоволни пътници от вечно закъснелите или претъпкани влакове.

Това обаче явно не притеснява ръководството му, нито ресорното транспортно министерство, които сякаш изчакват холдингът магически да се самоизлекува. В началото на август те спешно се разбързаха да стъкмят пакет с реформи, повечето от които претоплени. Дотам се стигна, след като финансовото министерство спря месечната субсидия от 14 милиона лева заради неплатен дълг към Световната банка.



Без нея БДЖ се запъти към фалит,



но бе спасена с договорки за строги мерки срещу гратисчиите и с предоставяне на държавата на част от активите си.

Обещаните от транспортния министър Ивайло Московски законови промени вече са налице. От години много хора не смятат за нужно да си заплатят за превозната услуга с оправданията, че влаковете са престари, мръсни и че пристигат със закъснение, ако въобще стигнат до желаната гара. Гратисчиите напълно безпроблемно и безнаказано си пътуваха във влака, тъй като нито полицията, нито служител на БДЖ можеше да ги пипне с пръст според закона. От 20 до 100 лева ще бъде вече глобата за нередовните пътници, които отказват да платят цената на билета. Едно от постиженията на промените, които са залегнали в Закона за железопътния транспорт, е, че при отказ тези хора вече ще бъдат сваляни от влака. Преди това пък ще се съставя протокол, в който ще се описва видът на нарушението, както и данните на човека. Това ще позволи неплатената сума да може да се събира по съдебен ред.

Така властта смята, че разходите от около 5 милиона лева на година, които железницата губи само от гратисчии, ще бъдат максимално редуциранни. Въпреки това обаче в законите не се упоменава



нищо ново и по-строго за тези, които крадат от БДЖ



Само от гориво годишно загубите възлизат на 4.5 милиона лева. Но кой знае защо освен периодичните акции, които почти сигурно завършват със залавяне на крадци, други мерки не се предприемат.

Другата промяна в железниците, която ще е факт от януари идната година, е, че ще бъде намалена бройката на служителите в БДЖ, които могат да се възползват от безплатно пътуване с карти. Досега техният брой бе около 400 000 за сума от близо 250 милиона лева. Преференцията се ползваше от всички сегашни и бивши железничари, служители на НКЖИ, на други държавни компании и техните семейства. От 2013 г. привилегията ще се запази напълно само за работниците на "Пътнически превози". Те ще могат да пътуват безплатно до и от работа, а със служебна легитимация ще ползват 50% отстъпка за други пътувания. Освен това те ще имат право и на четири лични пътувания на година по избрани от тях маршрути, това ще могат да правят и членовете на техните семейства. По-свити вече ще бъдат и преференциите за пенсионираните железничари. Техните безплатни билети на година ще бъдат два на брой. Гратис ще се возят бившите служители на БДЖ, които са работили там най-малко 15 години.

Засега дотук привършват реформите, които целяха да издърпат холдинга от тежкото му финансово състояние. Въпреки че министър Московски уверяваше, че до съкращаване на влакове няма да се стига, от БДЖ явно не смятат така. Компанията



все по-често започна да намалява вагоните си



Вечната обосновка е необходимостта от извършване на спешни "случайни ремонти". Орязването на композициите е колосално. Общо в пътническите превози се експлоатират около 340 вагона, които в никакъв случай не могат да покрият превоза по цялата железопътна мрежа на холдинга.

Това до някаква степен обяснява факта защо пътниците се возят неудобно, но пък дълго. Най-фрапиращият и пресен пример е от началото на този месец. Тогава клиенти на БДЖ преживяха четиричасово мъчение по маршрута от Пловдив до София. Те изминаха разстоянието от 150 километра в два напълно претъпкани вагона. Ситуацията ескалирала дотам, че на една от гарите група пенсионери легнали на железопътните релси, за да накарат влака да спре, въпреки че в него не е имало място дори и по коридорите на композицията. На някои от пътуващите пък се наложило да слизат през прозорците, защото не могли да се доберат до вратите. Случаят за жалост е един от многото в историята на БДЖ. Най-вероятно няма и да е последният, ако холдингът не поднови парка си. А това също е мисия невъзможна, тъй като БДЖ не може да си плати и досега купените мотриси от "Сименс".

Засега за решаването на този проблем се разчита на еврофондовете. Идеята не е нова, тя се лансира от година насам. Транспортният министър Ивайло Московски заяви, че се надява страната ни да получи 300 милиона евро от Брюксел през 2014 г. Ако БДЖ влезе като бенефициент в Оперативна програма "Транспорт", пътническите превози може да се снабдят със 100 нови влака, но това за момента е все още само възможност. Не толкова голям ентусиазъм изрази във връзка с това зам.-ръководителят на дирекция "Регионално развитие" на Еврокомисията Карстен Расмусен. Той обяви, че холдингът не трябва да получава пари, ако дотогава не се е реформирал. Това е поредната причина, доказваща, че часовникът за промяна в железниците напомнящо си тиктака, макар това да не притеснява особено нито ръководството, нито властта.