Българският политически алъш-вериш утвърди напоследък нова форма на обвързване - кметове на франчайз. Преди бяха само партии. Но откак ГЕРБ е на власт, тази техника се използва ударно и за градоначалници.

Франчайзът (извиняваме се за чуждицата, но тя няма точен еквивалент на български) е вид концесия - един пазарен субект (голям) предоставя на друг (малък) правото да развива неговата дейност. Така под имиджовото лого на просперираща фирма се нареждат незначителни субекти. Интересът е взаимен - голямата фирма получава пари и нови пазари за марката си, а малката отвява конкуренцията чрез реномето на достолепния си побратим.



Всичко е в името на печалбата



В политиката с малко вариации моделът е същият. "ГЕРБ като кукувица снася в чужди гнезда", оплакаха се миналата година БСП и ДПС. Историята сочи, че няма проблем след време пак да си приберат "яйцата". Което окончателно превръща политическия франчайз в пазарен, основан на текущата изгода.

Последната подобна сделка се заформи в пловдивския град Съединение. Кметът Георги Руменов, гордост на БСП, подаде заявление за членство в ГЕРБ. Потвърди, обясни защо, накрая партията майка отрече. Реакцията на БСП показва кризисен пиар, но и склонност да считат Руменов за свой въпреки всичко. При франчайза няма сантименти, има интереси.

Кметът Руменов може да е прав от своята камбанария. А и да постъпва в името на града. "Ако черня някого, черня себе си, но искам общината да се развива", заяви той пред медиите и спомена няколко предстоящи проекта, които без принадлежност към ГЕРБ няма как да се случат. Хората, които са запознати отблизо с политическите процеси, знаят колко е прав. А и какъв



огромен е страхът потърпевшите да изричат



истината. Така например в един малък град наскоро бе регистрирано голямо археологическо откритие. Но правителството не проявява интерес само защото кметът е червен. Спестяваме името на градчето и управника му, тъй като той се страхува да направи проблема публичен. Един кмет винаги може да бъде разследван и съден (все ще се намери повод, независимо дали е виновен), отделно от това бюрокрацията назидателно може да почне да посича всяко негово действие. Затова много градоначалници се страхуват да развенчаят едно от най-големите самохвалства на настоящото правителство - че не дели местната власт на цветове.

Големият проблем обаче не са текущите местни драми, а че франчайзът на кметове носи кратки дивиденти. Полза нямат нито общините, нито държавата, най-малко пък ГЕРБ.

Партията се похвали преди изборите миналата година, че почти навсякъде издига свои кметове. Но колко са свои, стана ясно във Варна. След дългогодишно управление чрез логото на БСП Кирил Йорданов пристана на ГЕРБ. Спечели нов мандат, но ако има някой, с когото да е в обтегнати отношения сега, това е структурата на ГЕРБ.

Йорданов показа няколко пъти, че се договаря лично с Борисов. Спряха заедно въвеждането на спорната синя зона. Но като цяло управлението на града страда, в местната организация има не само недоволство, но и герберите не знаят къде точно да се кланят. Всяка община се управлява не само от кмет, но и от местен парламент. Наличието на много центрове на власт е във вреда на жителите й. Както и на управляващата партия.

Историята се повтори и в малкия градец Девня. Тамошният кмет Атанас Кузев директно хвърли червената книжка и сложи на бюрото



знаменитата светлосиня картичка



с лика на Борисов. Това разтури местната социалистическа структура, но ГЕРБ понесе по-големи щети - общината се оказа с лоши финанси, формацията на премиера пое греховете на предишното управление. Сега БСП трупа точки като опозиция, макар и да не е съвсем такава.

Трябва да припомним Пловдив и Славчо Атанасов. Той не взе членската книжка на ГЕРБ, но бе кмет на голям, знаков град, който през 2007 г. партията на Борисов припозна като свой. На петия месец ГЕРБ и Атанасов се скараха, градоначалникът прекарваше повече време в кабинета на президента Първанов, отколкото в своя. ГЕРБ за кратко имаше кмет в Пловдив.

Трябва да се отбележи, че Борисов не въведе някакво особено ноу-хау в политиката. Целият ни политически живот е наниз от едни и същи кукувици, гнезда и яйца, които се люпят в различни цветове. Депутати, общински съветници, кметове и най-обикновени активисти постоянно сменят партиите. Партиите от своя страна стимулират този процес, защото им трябват не ценности и идеи, а хора. Проверени. За всякаква работа. Всичко започна доста преди Борисов, но нали при него щеше да е различно?

Най-големият проблем обаче е, че така управленската банка с кадри, политическата въобще, се свива до размерите на шепа. Проблемът сега се стоварва върху редовите българи, но един ден ще застигне и партиите. Изумително е, че не го съзнават. Вижте историята на българския бизнес. С годините взе да изсветлява, потърси читави кадри, но трудно ги намери. Дори мръсен занаят като политиката ще почне да изсветлява, но ще намери ли хора?