Правосъдието на САЩ е комай единственото в Западния свят, което продължава да прилага най-тежкото наказание - смъртното. Но това правосъдие май е и единственото, което налага на закононарушителите забавни наказания.
Повод за подобни размишления дават няколко конкретни случая. По-рано този месец съдебната практика в страната бе обогатена с две необичайни решения на Темида в един и същи щат - Охайо. И в двата случаи законът бе стъпкан от представителки на нежната половина на човечеството, а присъдите бяха издадени за един и същи вид закононарушения - на правилата за движение по пътищата. И все пак двата случая ще се запомнят с друг общ знаменател - Темида се отнесла към правонарушенията със солидна доза хумор и ирония.
Героинята на първата история е 32-годишната жителка на Кливлънд Шена Хърдин. Тя си карала джипа из града, но в един момент се озовала зад един училищен автобус, който обаче се движел сравнително бавно. Чернокожата Шена Хърдин не бързала нито за работа, нито за среща, нито пък да не изпусна влак или самолет. Поне това показват показанията й на делото. Но все пак била нервачка и в един момент й писнало да крета зад автобуса. Да го изпревари отляво обаче не могла - платното било тясно, трябвало да нагази в насрещното платно, но то било натоварено. И тогава решила да задмине автобуса отдясно. Само че отдясно е тротоарът. Това обаче изобщо не я смутило - дала газ и
изпреварила автобуса по тротоара
Който по "закон божи" е забранен за движение на коли. В правния бардак България подобно нещо не са си позволявали дори висаджиите и сикаджиите.
Слава богу, нямало пострадали минувачи от волната постъпка на Шена Хърдин, но нарушението си е нарушение и тя била задържана от полицията. А и колата й била попаднала в обектива на камера.
Подобен случай не носи някакви сложни правни казуси и съдът бързо я призна за виновна в нарушeние на правилата за движение по пътищата. Пък и самата Шена Хърдин не е имала какво да възрази. Темида й прибра шофьорския талон за един месец и постанови да плати съдебните разходи от 250 долара. Общо взето, обичайна практика и нищо забавно дотук. Веселата част обаче от наказанието започва оттук насетне. Една сутрин няколко дни по-късно жителите на Кливлънд виждат една жена, която точно в 7:25 часа застава на улицата с картон, върху който е написано на ръка: "Само шофьор идиот кара по тротоара, за да задмине училищен автобус". Така тя стои там в продължение на един час, докато превозните средства минават покрай нея, дори забавят ход, за да могат шофьорите да прочетат надписа. Сцената се повтаря и на следващата сутрин в интервала от 7:25 до 8:25 часа - или по време на сутрешния час пик на движението. Жената е именно Шена Хърдин, а мястото на изтърпяване на наказанието е тротоарът, по който тя е задминала училищния автобус. Съдът я осъдил да виси там с табелата два дни по един час с явната надежда, че втори път на подобен резил тя едва ли ще се подложи. Между другото, Шена Хърдин не посмяла да кръшне от изтърпяване на наказанието.
Горе-долу по същото време в град Тъскарауас-Тауншип бе гледано делото на друга нарушителка на пътя - на 45-годишната Валери Роджърс. Всеки юни в града се провежда традиционният летен маратон. Както си му е редът, властите предприели съответните мерки за сигурност. Определили какъв да е маршрутът на маратона, по кои улици да бъде спряно или ограничено движението. Съответно полицаи били изкарани на улицата да регулират движението. В един момент Валери Роджърс с колата си влиза в района на мероприятието и стига до полицай регулировчик, който й дава знак, че трябва да спре и че не може да завие наляво, за което тя дала мигач - там минавало трасето на маратона. Вместо обаче да се подчини, Валери Роджърс неизвестно защо натиснала педала на газта и докато се усети,
блъснала служителя на реда,
който паднал по гръб на паважа. За щастие регулировчикът се отървал без сериозни наранявания, камо ли и травми.
Все пак полицаят завел дело срещу нея, а за свидетели призовал още двама свои колеги, станали очевидци на случката. И тук също случаят не е обременен с неизяснени и сложни обстоятелства, за да изправя Темида пред дилема. На процеса самата Валери Роджърс чинно си признала вината. Адвокатът й пък заявил, че клиентката му е извършила нарушенията, защото се паникьосала, като видяла регулировчика, и не е могла да вземе правилното решение.
Съдът решил да не праща зад решетките нарушителката, която и без това нямала досие за потъпквания на закона, и се ограничил само с условна присъда от една година. Но чисто юридическата санкция не задоволила правораздаването и то прибегнало до... кулинарно наказание. Темида наредила на виновничката да приготви за Деня на благодарността празнична гощавка на тримата полицаи, които се оказали замесени в нейния случай - потърпевшият и двамата му колеги свидетели. Известно е, че на този ден, който тази година бе отбелязан на 22 ноември, американците приготвят печена пуйка, баница с тиква и други лакомства. Кулинарията като вид наказание не е ли правен уникат в правораздаването?
Наказание забавление постанови по-рано тази година още един съд, но този път в щата Флорида. Местната Темида трябваше да вземе отношение срещу 47-годишния Джоузеф Брей, заподозрян в домашно насилие. Материалите по делото гласяха, че той тръгнал да бие жена си по време на скандал помежду им, твърди местното издание "Флорида Сън Сентинъл". Разпрата пък започнала с това, че
той забравил да поздрави половинката си
за рождения й ден.
Обидената жена го сгълчала, взела да го навиква и в един момент грешникът излязъл от кожата си. Блъснал жена си върху дивана и замахнал с юмрук да я удари по лицето. Ръката му обаче останала във въздуха и не се стоварила върху лицето - и това ще има решаващо значение за решението на съдията Джон Хърли. Джоузеф Брей някак си успял да се овладее и напуснал полесражението.
Скоро след това обаче полицията дошла да го арестува по сигнал на жена му за извършване на домашно насилие. За разлика от другите два случая тук вече има наченки на дилема. Да, съпругът блъснал жена си на дивана, но не й причинил нараняване. Вдигнал юмрук да я удари, но не го сторил - травма не е нанесена и случаят трудно може да се таксува като домашно насилие. Освен това съдията Джон Хърли се поинтересувал за миналото на обвиняемия - не е имал криминално досие, не е бил осъждан, не е бил и арестуван до момента. И в крайна сметка решил, че Джоузеф Брей не е дори за условна присъда, камо ли за изпращане зад решетките.
"Според съда разигралият се инцидент може да бъде сметнат за незначителен. Ето защо той (Джоузеф Брей) трябва да купи цветя, да отиде вкъщи, да се облече красиво, да заведе жена си на ресторант, а след това на боулинг", това гласяло решението, прочетено от Джон Хърли. Вечеря в ресторант като вид наказание? Звучи като във филм на абсурда, но както виждаме, е факт. И все пак, за да не бъде абсурдът пълен, накрая в решението се казва, че след ресторанта и боулинга двамата трябва да се обърнат към брачен консултант. Така или иначе правосъдието трябва не само да раздава справедливост, но и да съдейства за оправянето на разстроени семейни, служебни, съседски и прочие отношения в обществото.
В правния бардак България подобно нещо не са си позволявали дори висаджиите и сикаджиите.
Така си е, ей Богу, а там в США, и по-точно в Охайо продължават да ги бият негрите