------------------------

Едуард Кукан е евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП) и е ръководител на делегацията на Европарламента за отношенията с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово (Западните Балкани). Той бе външен министър на Словакия през 1998-2006 г. Кукан бе интервюиран от Георги Готев, главен редактор на "ЮрАктив".

------------------------

- Не сме ли в някакъв момент на ускорение в историята? Имаше такъв момент през 1989 г. с падането на Берлинската стена, след това видяхме много неща, които се случиха, включително и в Чехословакия, Вашата страна, разделена мирно на две преди 20 години (на 1 януари 1993 г.). Днес сме в средата на огромна криза и на този фон чуваме все повече и повече да се говори за сепаратизма. Имате ли чувство за дежа вю?

- Да, вие отваряте дума за ускоряване на историята, падането на Берлинската стена беше такова нещо. То беше последвано от много промени, много бързи промени в бившия съветски блок, включително смяна на обществената система, Нежната революция в Чехословакия. Но тази революция беше друг ускоряващ фактор за развитието на Чехословакия. Тя донесе нещо, което не всеки очакваше - разделението на страната.

То не бе завладяло съзнанието на народа, но се случи, а демокрацията, която беше нещо ново за населението, доведе до дискусия по въпроса. Тя завърши с разпадането на страната.

Така че проблемът сега, като споменахте, е, че се чуват все повече сепаратистки гласове в различни места. Мисля, че се намираме в положение, когато отново е налице ускорение на историята. По някакъв начин то създава повече предпоставки за популизъм или сепаратизъм. Наистина, това е един вид дежа вю.

- Вие бяхте последният представител на Чехословакия в ООН и първият словашки посланик в организацията. Били сте на добра позиция, която ви е позволявала да наблюдавате развитието. Няма ли нещо особено в случая с Чехия и Словакия, факт е, че двете страни започнаха толкова кротко и спокойно самостоятелния си живот?

- Такова нещо в други държави няма да видите. Мисля си примерно за Испания, Мадрид дори не може да си представи, че част от територията на страната ще стане независима...

Нещата зависят от конкретната обстановка в отделните държави. Чехословакия не е типичният случай, защото, ако хвърлим поглед назад в историята, ще видим, че между двата народа не е имало големи проблеми. Всеки от тях е стоял на една и съща почва, на една и съща основа. И след като те са господари в собствения си дом, няма никаква причина в историческото развитие на двата народа да се търси насаждането на отрицателни чувства един към друг.

В страните, които споменахте, мисля, че ситуацията е друга. Има много повече враждебност, има много повече негативни чувства и това прави цялостната ситуация по-чувствителна. И много по-сложна.

- Словакия постигна успехи, от аграрна тя много се разви и модернизира, ето, присъедини се към еврозоната преди Чехия и Полша. Но Словакия е една от страните в ЕС, която още не е признала независимостта на Косово (заедно с Кипър, Гърция, Румъния и Испания). Това вероятно се дължи на съществуващото напрежение с Унгария. Няма ли някакво противоречие?

- Не мисля, че това е заради напрежението с Унгария. Много малка част от решението да не се признае Косово се дължи на - бих го нарекъл - погрешното поведение на унгарското малцинство в Словакия. С тях има проблеми. Те се оплакват, че правата им не са напълно гарантирани. И лидерите на унгарската партия заявиха преди независимостта на Косово: "Ще гледаме внимателно какво ще стане с Косово и тогава ще постъпим по съответния начин". Това не е много ефикасна позиция. Тя бе използвана от много словашки политици.

Но най-важната причина да не признаем Косово е, че според нас решението (за разделянето) трябва да бъде приемливо и за двете страни. Ето защо главната причина е, че ние сме срещу решение, което е наложено на една от страните в преговорите. Мисля, че съществуването на Косово и неговото развитие като независима държава ще бъде главен фактор за позицията на всички държави, които не са го признали.

- Вземайки отново за пример Вашата страна, общо взето се признава, че разпадането на Чехословакия е било правилно. Но разделянето на Словакия, ако сепаратисткото движение настоява за това, ще бъде ли погрешно?

- Това са различни неща. Не бих нарекъл сепаратизъм разделянето на Чехословакия, въпреки че чехите го искаха повече от нас. И отново мога само да повторя, че е имало взаимно съгласие за това решение. Не е имало референдум, да, но по онова време съответният закон е бил приет от парламента с гласовете на чешките и словашките депутати.

Сам по себе си сепаратизмът не може да доведе до създаване на държава. Правото на самоопределение - да, но не сепаратизъм. И не мисля, че унгарското национално малцинство в Словакия желае да се отцепи или да се присъедини към Унгария. Просто не вярвам в това. Понякога тяхната позиция е двойствена и противоречива, заради което много политици се отнасят с подозрение към тях.

- Словакия се възприема като държава, която е силно проевропейски настроена, а Чехия - като най-евроскептичната, вероятно след британците. Какво ще кажете за това?

- Словакия се присъедини към ЕС, защото това бе желанието на народа. То бе силно повлияно от политическото развитие. След като станахме независими, в Словакия имахме много авторитарен премиер Владимир Мечиар (министър-председател през 1990-1991; 1992-1998), който забави развитието на страната по отношение на ЕС, НАТО и така нататък. Икономически ние бяхме доста добре, но дефицитът на демокрация или твърде авторитарната форма на управление, естествено създадоха настроение в страната, че "искаме да отидем в Европа, искаме да стане член на Европейския съюз". Ето защо ние дадохме много силен мандат за правителството на Микулаш Дзуринда, който наследи Мечиар през 1998 г. (и управляваше до 2006 г.). И това бе, защото имаше такава голяма подкрепа за Европейския съюз. Оттогава в Словакия практически всички политици подкрепяха словашкото членство в ЕС, засилването на ролята ни в ЕС и присъединяването ни към еврозоната. Така че това е естествено продължение на развитието оттогава.

В Чехия беше различно. Известно е, че президентът Вацлав Клаус не е еврооптимист. След падането на правителството на Мечиар Словакия наистина е много стабилна. Тя има един последователен начин на развитие и последователно отношение към Европейския съюз. В Чешката република е различно, но аз мисля, че най-важното нещо е ролята на политиците. Но това са две независими държави и те се развиват по различен начин.

- В Европейския парламент Вие сте се специализирали по Западните Балкани, не на последно място заради дипломатическия Ви опит. Най-трудният случай, изглежда, е Босна и Херцеговина. Смятате ли, че тази страна може да оцелее като едно цяло, без разделяне?

- Аз бях там наскоро, така че имам пресни впечатления. Босна и Херцеговина, като се има предвид конструкцията на тази държава, е много трудна за управляване. Въпросът дали може да оцелее, или може ли да има жизнеспособно развитие, е много, много уместен. Страната не дава много оптимистични знаци, че това би било възможно.

Всички ние се опитваме, имам предвид Европейския парламент и Европейската комисия, да им помогнем да намерят някои възможности за подобряване на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА). Има някои условия за това, но те просто не могат да ги изпълнят, а без това е невъзможно.

Ако ме питате за бъдещето на тази страна, без някои реформи, които да отидат много далеч, не мисля, че можем да очакваме бързо развитие на страната по пътя към ЕС. Те не губят надежда за промени, но ние не разполагат с никакви убедителни доказателства, че случаят е такъв.

- Смятате ли, че през 2013 г. ЕС ще формулира нов модел за Босна и Херцеговина, защото настоящият не работи.

- Моят прям отговор е "Да". Надявам се в това, но надеждата не е политика. Това е само надежда, но според мен постепенно се проумява от всички, че трябва да се направи нещо, нещо съществено, с устройството на тази държава.

- Колко още страни ще възникнат от бивша Югославия? Има ли някой отговор?

- (Смее се) Надявам се да няма повече. Тези са достатъчно!