Бойко Борисов или е голям късметлия, който печели дори когато се дъни, или е най-ловкият политик и най-изкусният интригант, който се е появявал в България в годините на прехода. Това е основният извод, който може да се направи от последните събития в СДС. Една от стратегическите предизборни цели на Борисов бе да унищожи автентичната десница, тъй като поне на теория именно тя е основният кандидат за гласовете на разочарованите от ГЕРБ избиратели. И може да се каже, че целта вече е постигната.

На пръв поглед Борисов допусна много груба политическа грешка с изявлението си, че той е предложил на СДС да издигне кандидат за конституционен съдия. Защото беше почти сигурно, че на "Раковски" 134 има достатъчно хора, които няма да са съгласни с подобно поведение от негова страна. При това повечето от тези хора са депутати, а без тях кандидатурата нямаше как да бъде внесена в парламента и да бъде затворен скандалът "Марковска".



Мнозина отдадоха тази непремерена реплика на Борисов



на огромното му его. От друга страна обаче, "предложението" на премиера към СДС доведе до разрив, който разби партията окончателно. Трима депутати бяха изключени, вероятно това ще се случи и с останалите 6, а евродепутатът Надежда Нейнски също напусна. На практика вече няма значение какви са били мотивите на двете страни в конфликта, кой е крив и кой е прав. Просто СДС за пореден, а може би и за последен път, стана за смях на цялото общество.

В момента в синята партия няма нито една значима личност, която да не е омаскарена. На първо място това е президентът Петър Стоянов. Въпреки отказа му да се кандидатира за Конституционния съд някак остана впечатлението, че той няма нищо против да бъде номиниран по подобен начин - чрез унизителна препоръка от страна на Борисов. Като че ли всичко беше предварително договорено и само прекалено острата реакция на депутатите развали светлото бъдеще на Стоянов като председател на Конституционния съд. Очевидно той не се е поучил от миналото, когато по подобен начин полегна пред Симеон Сакскобургготски, което бе и една от основните причини за загубата му на президентските избори в края на 2001 г. За президента очевидно е по-важно да бъде прецакан Иван Костов от това да бъде запазено онова, което все пак е останало от СДС. Вярно, Костов, който упорито отказва да направи крачка назад, носи много сериозна отговорност за сегашното трагично състояние на десницата. Той обаче няма как да я понесе чрез ликвидирането на СДС, което се случва благодарение и на непремерените ходове на тези, които останаха на "Раковски" 134. Напротив, нищо чудно част от избирателите на СДС сега да гласуват за ДСБ. През 2001 г. президентът сравни СДС с аварите, които през 805 г. били разбити от хан Крум и се влели в неговата армия. Тогава той искаше разбитите сини авари да се влеят в армията на Царя. Днес, 11 години по-късно, с решаващата помощ на президента Стоянов сините преклониха глава пред армията на Генерала.



Бунтарите в ПГ също не излязоха съвсем чисти от цялата ситуация.



Защото, когато си изключен от собствената си партия, това не говори добре и за теб самия. Особено за Мартин Димитров, който само допреди няколко месеца беше лидер на партията. И работеше със същия този национален съвет, който сега го изключи. Димитров очевидно не е добър политик. Той подходи много идеалистично, надяваше се доброто да победи и разумът да надделее. В политиката обаче, ако подобни очаквания не са подплатени с реални действия, това обикновено води до провал. Понякога тези действия не са особено лицеприятни, те включват и отстраняване от отговорни позиции на хора, които не споделят твоите възгледи. Един лидер трябва да овладее своята партия, в противен случай е обречен, независимо от това колко е прекрасна каузата, която отстоява. Димитров определено не се справи с тази задача.

Що се отнася до сегашното ръководство на СДС,



то окончателно се компрометира



До скоро може и да е имало някакви съмнения, че настоящите властелини на "Раковски" 134 са синята прислуга на Борисов, но тези съмнения вече със сигурност не съществуват. Емил Кабаиванов или е много недалновиден, или пък от ГЕРБ го държат по някакъв начин и той няма никаква възможност да им се противопостави. Да, СДС може би щеше да отиде в историята и без той да е начело. Но дори когато слизаш от сцената, можеш поне да го направиш с достойнство. Кабаиванов и компания лишиха СДС, което някога обединяваше милиони, от малкото достойнство, което му беше останало.

Резултатите от ликвидацията на СДС са ясни. Избирателната активност на парламентарните избори ще е по-ниска, което работи в полза на ГЕРБ, БСП и ДПС. Това са трите партии, които са сигурни за следващия парламент, и колкото по-малко хора гласуват, толкова по-голяма тежест ще имат техните гласове. Възможно е ДСБ и партията на Меглена Кунева да спечелят нещичко на вота от изчезването на СДС, но то едва ли ще е кой знае какво.

Така или иначе нишата, която сега се заема от СДС, ще остане празна. На избирателите на тази партия не остава нищо друго, освен да се надяват крахът на СДС да се окаже ново начало за десницата.