"Въпреки че разследването е проведено в рамките на четири години, три от които в почти пълно бездействие на разследващите органи, не са били събрани всички необходими доказателства за неговото правилно решаване. Прокурорът не само не е проявил активност при събиране на доказателства за всестранното изясняване на обективната истина по делото, но превратно е преценил едни от тях, а други изобщо не е обсъдил."

Тази унищожителна критика към работата на държавното обвинение е записана в определение на Софийския апелативен съд, с което се отхвърля искане на Софийската градска прокуратура (СГП) да се прекрати разследването на инцидента с рухналата сграда на столичната улица "Алабин" 39. На 19 септември 2006 г. близо стогодишното здание се срути, а отломките му затрупаха автомобил "Пежо", в който пътуваха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Момичетата умряха на място.

След 6 години разпити, експертизи и четирима сменени прокурори начело на разследването, на 13 ноември държавното обвинение най-сетне събра смелост да повдигне две обвинения - на Георги Кирчев, управител на фирма "Хрисома" ООД, собственик на сградата, и на инж. Петър Петров - технически ръководител на ремонта на зданието - за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на занятие. Междувременно дойде пети прокурор.

Нещата обаче бяха на косъм. Неколкократно прокурорите заявяваха, че няма данни за престъпление и разследването трябва да бъде прекратено. За последно на 24 юни 2010 г. обвинителят от СГП Първолета Никова прекратява разследването с мотива, че няма извършено престъпление. Аргументите й са цитирани от апелативните съдии: "Според прокурора не може да бъде направен извод за наличие на причинно-следствена връзка между срутването и предприетите последни ремонтни дейности към 19.09.2006 г., като не могат да бъдат събрани доказателства, въз основа на които да се обоснове наказателната отговорност на конкретно лице, участвало в конструирането на сградата или в последвалите ремонти, включително и този, извършен на 19.06.2006 г."

Цитираното изречение поражда многобройни въпроси, но основният може би е как е възможно прокуратурата да не открие виновник за рухването на сградата, при условие че всички са съгласни, че причината за срутването не е природно бедствие, например земетресение, т.е. сила извън човешките възможности, отговорности и контрол.

От определението на апелативния съд става ясно, че е направена подробна шесторна техническа експертиза за причините за рухването на сградата. Те са:

1. "липса на външна стена към съседната сграда, която да осигури необходимата коравина и пространствена устойчивост на сградата"

2. "силно редуциран стабилитет на самата челна фасадна стена поради едностранното намаляване на дебелината й по височина"

3. "висока деформираност на подовите конструкции от стоманен гредоред, както и липсата на достатъчно надеждни връзки между тях и носещите тухлени стени"

4. "продължителна експлоатация без нужното поддържане, довела някои елементи и части до занемарено физическо състояние и висока степен на износване, а други до лошо и дори предаварийно"

5. "липса на данни за извършени конструктивни укрепвания на сградата"

6. "извършените непосредствено преди настъпване на аварията строително-ремонтни дейности (отстраняване на мазилки, настилки, дограми и инсталации) пряко допринесли за допълнително намаляване стабилитета на челната (южна) фасадна стена поради разхлабване на връзките й с укрепващите я перпендикулярни преградни стени и за още по-голямо дебалансиране на центъра на тежестта й"

7. "евентуалното премахване на вътрешни преградни стени на някои от етажите, особено в предната (южна) част на сградата".

От направените експертни изводи дори за лаиците е ясно, че причината за рухването на сградата са единствено човешките действия или съответно бездействия. И ако за продължителната липса на поддръжка например трудно биха могли да се открият виновниците (сградата е сменяла собствениците си, някои дори не са сред живите), не така стои въпросът с ремонта, предприет в деня на срутването. Това обаче не е всичко. Не прокуратурата, а майките на двете загинали момичета сами откриха може би най-важния свидетел по делото - строителния работник Николай Александров, който е работил по сградата в същия ден. В показанията си той разказва, че във въпросния ден обвиненият Кирчев наредил на строителите да изкъртят петте носещи колони на сградата. Работниците се опитали да му обяснят, че така постройката ще падне, но мъжът настоял. За допълнителната работа строителите получили по още 50 лв. към надницата от 20 лв. След като изкъртили три от петте колони, сградата започнала да скърца и те избягали. Зданието рухнало 2 часа по-късно. Впоследствие Александров се отрече от казаното, макар да го бе потвърдил пред съдия, каквито са изискванията на НПК за годност на доказателствата.

"В показанията си, дадени пред съдия, свидетелят твърди, че е къртил колони на сградата с къртачна машина "Канго" и е рязал метални релси с флекс. Прокурорът изобщо не е обсъдил тези показания (неясно по каква причина), което води до необоснованост на постановлението за прекратяване. Показанията на свидетеля, че е използвана къртачна машина "Канго", се потвърждават от показанията на свидетели, работещи в съседната сграда, които са чували шума от ремонтните дейности. Изложеното от този свидетел се потвърждава и от заключението на техническата експертиза, от което е видно, че мазилката в по-голямата й част е била в много добро състояние и е било трудно нейното ръчно изкъртване чрез използване на шпакли или други ръчни инструменти", пишат апелативните съдии.

Прокуратурата прави и още един съществен пропуск. За него обаче държавното обвинение може би трябва да си подели вината с общинските власти в лицето на тогавашния зам.-кмет по сигурността на София и сегашен МВР министър Цветан Цветанов. За какво става дума? След рухването на сградата в каросерията на камион, паркиран пред нея, е открита метална релса с дължина 1.61 м и, много важно, "наподобяваща носещите стоманени релси на сградата, за които свидетелят твърди, че са били рязани същия ден, когато е станал инцидентът". Рухналата сграда е с метален гредоред, изграден от въпросните релси. Намирането на една от тях в каросерията поражда основателни съмнения, че може би са били рязани от работниците на обекта. Под развалините, там, където е било фоайето на постройката, са открити още нарязани релси. Не е правена експертиза дали намерената в каросерията съвпада с тези изпод руините. Какво обаче се случва с тях? Още на следващия ден след инцидента зам.-кметът на София Цветанов издава заповед теренът да бъде разчистен, като междувременно се доразрушават онези части от сградата, които още не са паднали. Мотивите му са, че те са "опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, предвид пълната невъзможност да се поправят или заздравят". Така доста скоростно всички отпадъци са събрани, а релсите - нарязани и откарани в двора на националното следствие. Защо не е направена експертиза, която да установи дали отрязаното парче е част от тях, остава абсолютна загадка.

"Не е ясно как е издадена тази заповед и защо е разчистено местопроизшествието, което в случая се явява и местопрестъпление, без разрешението на наблюдаващия прокурор. От заключението на техническата експертиза се установява, че това разчистване е било прибързано и не е било необходимо. Нещо повече, основателно се поставя въпросът защо не е документирано по подходящ начин чрез заснемане какво е състоянието на отпадъците преди тяхното срязване, натрошаване и т.н. Оплакванията на пострадалите в това отношение са резонни, но съдът не може да вземе отношение, тъй като в това производство той не е органът, който би могъл да търси отговорност на други длъжностни лица за проявения от тях непрофесионализъм и безотговорност", пишат апелативните съдии.

Зданието, чийто строеж е завършен през 1914 г., издържа дори на попадение на бомба през Втората световна война. Въпреки това остава цяло още близо 60 години.

Че сградата на "Алабин" 39 не е паднала сама, е ясно за всички. В тази посока преди време се изказа и главният архитект на София Петър Диков. На прокуратурата обаче й бяха нужни 6 години, за да стигне до този извод.