РЕЗЮМЕ. С приятелите си говориш безцеремонно; те не се обиждат и ти не им се обиждаш. Ребром ме попитаха може ли мислещ човек да мисли, че има световна конспирация. Те мислят, че аз мисля, че има. Прави са. Край на резюмето.

Навсякъде ми се привиждат световни и национални заговори за налагане на неверни представи. Ще спомена само някои.



- Представата, че АЕЦ генерират евтина ел.енергия, че те са безрискови и дори генерират национална сигурност като обекти, изискващи международна безопасност.

Не е вярно. Никъде по света АЕЦ не са абсолютно безаварийни, абсолютно неуязвими от човешка грешка или атентат. Конспирация е и това, че обнародваните предварителни разчети не включват парите за бъдещото decommissioning (извеждане от експлоатация). Отработеното гориво го приемат за преработка или съхранение временно. Повтарям: Временно. А после какво правим с него?

Референдум да има ли АЕЦ "Белене" или дали да има атомна енергетика в България е конспирация за изплъзване от отговорност; прехвърляне на отговорността върху гласуващите.



- Алтернативните източници на ел.енергия като фотоволтаиците и др. са екологични.

Не са. Вярно, би било прекрасно всеки да си има соларен панел на покрива, но при сегашния бит на българите това е фантазия. Соларните паркове на стотици декари плодородна земя са неподходящи за България. Напомнят за времето, когато "Кремиковци" замърсяваше въздуха и когато на плодородната земя между Асеновград и Пловдив построиха КЦМ (Комбинат за цветни метали) и затриха прекрасните череши от село Куклен.

Един японец каза: - На отровената земя засадете черници. С черничевата шума хранете копринени буби, изнасяйте коприна. Не!, възразих му.- Идеята ти е прекалено умна. Той се пукна от смях.

Соларните паркове са може би подходящи за пустинята Сахара, но в умерения климатичен пояс те са нерентабилни, дотирани от държавния бюджет или така фаворизирани, че да скубят ел.потребителите.



- ТЕЦ са екологични.

ТЕЦ на въглища не са екологични без скъпи пречиствателни инсталации. Плюс това българските тецове бяха дадени на чужденци при неизгодни за България условия, както и златодобивът и електроразпределителните дружества.

Тук изобщо не ще се занимавам с конспирациите на US компании да натрапят на Европа и България ГМО и добив на шистов газ.



Дотук си навлякох два вечни въпроса. 1."Тогава кажи какво да се направи?" и 2. "Като не е така, кажи как е?".

На тези два вечни въпроса са отговорили трима души. Николай Чернишевски, който написал книгата "Что делать?", лорд Солсбъри, който казал нищо да не се прави, и шопът Вуте, който в кръчмата, като му обяснявали кое как е, гаврътнал от юзчето с ракийка, па рекъл: "Я не знаем как е, ама и така не е".



Въображаемият Вуте ми е най-близък. Съвременникът му лорд Солсбъри също ми е симпатичен. Преди да стане премиер, Солсбъри бил външен министър на премиера Дизраели. Дизраели не искал Солсбъри да е на Берлинския конгрес (1878), знаете я картината "Берлински конгрес" на художника Антон фон Вернер, който нарисувал участващите в конгреса по-изразително, отколкото камера би могла да ги заснеме. Конгресът бил за изтласкване на Русия от Балканите след Руско-турската война (1877-1878), сиреч и за подялбата на България и нейното разпокъсване след възкресяването на българската държава.

Лорд Солсбъри бил против. Той казвал: Станалото станало. Солсбъри бил такъв краен консерватор, че според него каквото и да направиш, само влошаваш нещата. По-добре нищо да не правиш.

Само като си помисля, ние в България какво направихме, казвам си по-добре нищо да не бяхме направили. Направихме реституции, ликвидационни съвети, заменки на брегова ивица и гори срещу чукари и т.н., и т.н. и накрая какво - България от 27-о място в света по жизнено равнище е на 83-то. Харесвам архиконсерватора Солсбъри.

И Чернишевски харесвам, макар по-малко. Той измислил какво да се направи и написал книгата "Что делать?" Това заглавие не си го е изсмукал от пръстите. Затворили го в една крепост. Той видял изчегъртан на стената на килията надпис "Что делать?"

Чернишевски бил богослов от семинарията в Саратов. После следвал в историко-филологическия в Петербург. Езици знаел, чел, пишел и заради написаното го осъдили на седем години каторга и доживотно изгнание в Сибир. Но той предрекъл неминуемото. Царят Освободител отменил крепостничеството в Русия, затова за руснаците той е цар освободител. И за нас е, заради освобождението на българите от пет века под османлиите и за това, че България възкръснала като държава.

Той бил император на Русия, цар на Полша, княз на Финландия. Осем пъти се опитали да го убият конспираторите (да, конспирации). На осмия път го убили.

А бе как се казваше тоя Цар Освободител, бе? Трябва да питам онзи български депутат умник, който поиска да му премести паметникът да не е пред парламента. Не му знам името на нашия умник, но е умен. "Инвентивен" и "креативен", както казва новата интелигенция.

Пък аз, щото съм стар, по-консервативен съм. Като старо вино ми се услаждат старите консерватори. Едмънд Бърк, който се присмял на разликата между левите и десните. Жозеф дьо Местр, който казал: Язък за идеите на Просвещението, щом във Френската революция ги прилагат с гилотина.

Сега реставрират паметника и ще го върнат пред парламента в София. Парламент идва от говорене и в говорилнята всякакви нелепици се изговарят. Но след нелепицата "Хайде да преместим паметника другаде" срамно е да си депутат, срамно е да гласуваш и да избираш депутати.

"Что делать?"

Чернишевски нарисувал едно въображаемо общество на "разумни егоисти", които живеят от своя труд. През ХIХ век той написал същото, което Айн Ранд написа след него през ХХ век. Разумен егоизъм.

Там е белята, че егоизмът не е разумен; човешкото око е ненаситно, алчността е човешко качество и след 1989 г. алчното разграбване на България я срина от 27-о място в света по жизнено равнище на 83-то.

Утопизма на Чернишевски го разбирам, но утопизмът на Айн Ранд е позакъснял.

Я още за конспирациите. Да си кажем правичката: българската промяна (1989) си беше конспирация на червената върхушка, но ние, аз включително, бяхме наивници и като Чернишевски и Айн Ранд вярвахме в утопията на разумния егоизъм.

А сега какво? "Что делать?"

Аз като Солсбъри. Нищо. Не гласувам. Като доброто вино остаряват старите консерватори, пък утайката долу и пяната горе са без значение. За разлика от премиера ни не съм бил комунист. Нито комсомолче, чавдарче и септемврийче съм бил. Нито виня, които са били; те не можеха да не бъдат. Но аз съм от най-масовата партия. Партията на негласуващите.

Едни гласуват от глупост, други за пари, трети както им каже техният "башия" (българите, циганите и турците визирам; извинявайте за излишното пояснение).

Ама ако не гласуваме, щели сме да сринем "демокрацията". Това много ли е страшно? Щом тя се оказа наркоза? "Опиум за народите", дето рекъл онзи с брадата?

Чакайте, чакайте, и тук има световна конспирация. За борбата с наркотиците се хвърлят милиони, за да може световната наркомафия да печели милиарди. Мафията иска забрана. Ако всеки наркоман може да си купи от аптеката синтетична или друга дрога, десеткратно по-чиста и стократно по-евтина от контрабандната, ще се срине един страхотно печеливш световен бизнес.

Наркомафията иска сега да е както при "сухия режим" в САЩ. Едно време US гангстерите натрупали огромни състояния от сухия режим.

Това не можело да стане без политическа подкрепа. Кандидатите за конгресмени се кълнели, че са teetotalers, сиреч само чай пият, алкохол не близват и така ги рисували (The Drunkard's Progress, a lithograph by Nathaniel Currier supporting the temperance movement).

Правейки се teetotalers, те прекалили. Сенаторите гласували за нов превод на Библията; да я няма думата "вино". Аз нали съм преводач, все на преводи ме избива да говоря. Но и на правниците нещо ще им кажа. Не се чудете, че US сенаторите казали да се редактира Библията. Англосаксите се облягат на прецедента, а прецедент имало. Оливър Кромуел, дето отрязал главата на крал Чарлс I, променил молитвата "Отче наш". Pater Noster.

Вместо:

"Да се свети Името Ти/ Да бъде царството Ти"

Кромуел го направил:

"Да бъде републиката Ти."

Аз бях само няколко дни във Вашингтон. Чудесна е библиотеката на Конгреса. Потърсих ги там тези издания на Библията, в които няма "вино", нито "царство". Много бяха милички момиченцата в конгресната библиотека. Разтичаха се, към 1500 издания на Библията ми домъкнаха. Ей Богу, не смогнах да ги прочета и сравня; да открия безалкохолната Библия на US сенаторите и републиканската на Кромуел, понеже на другия ден ми предстоеше телевизионно прение със Збигнев Бжежински за "Наблюдател", който правехме с Томски и после трябваше бързо да се върна в София заедно с оператора и осветлението и камерата, които той беше нарамил.

Аз и паричната конспирация на САЩ не я проумях. Добре де - САЩ дължат на света трилиони. Обама го наричат социалист, макар че не е. Дългът на САЩ расте пирамидално.

Не бях с Томски, а с Кево преди 1989 година, когато плъзнаха в България едни писма. В писмата пишеше: Кажи на още 5 души да ми пратят по 20 лева, аз ще ти пратя 100 лева. После и те ще получат по 100, ако всеки от тях убеди петима да играе на нашата игра, при която всеки печели.

Кево покани в тогавашната "Всяка неделя" Благовест Сендов. И той като мен е от Станимака (Асеновград), където бащите ни търгували. Но Благо е математик и вече академик. Аз казах "Цифрата сто", Благо моментално ме поправи: "Сто е число, не цифра, цифрите са от нула до девет. Понеже броят на евентуалните играчи във въпросната игра е крайно число, последните в играта няма да получат 100 лева срещу 20 лева. Това е пирамида". Това всички трябваше да го проумеят, но не го проумяха и след 1989 година се появиха "варненските пирамиди" и мнозина си дадоха спестяванията и изгоряха и плакаха.

Но, хайде, обяснете ми защо тъй успешно продължава да се върти печатницата на долари, макар че "печатница" е образно казано, it's just a figure of speech. Обяснете ми как може политиката да не се съобразява с математиката? Аз подозирам конспирация.

Jusautor DI copyright