На кризата болезнена в средата очаквахме възход, дойде бедата. Петата година от кризисния цикъл започна дни преди 13-ата година от третото хилядолетие и докато се чудим дали на 13 бактун от календара на маите (21.12.2012 г.) ще дойде краят на света. Любимите ни поради всепризнатата си компетентност европейски политици успяха да усилят тревогите в очакване на новата година. След три лета спор стабилност или растеж е по-важен, за да излезе Европа от депресията, след като три пъти се провалиха да приемат нова бюджетна рамка на Евросъюза, след като се вайкаха, че депресията можела да трае цяло десетилетие (Меркел), накрая известиха, че еврозоната вместо в обещания подем (rebound) вече влязла в нова рецесия. "Рецесия" означава намаляване, свиване на икономиката. Икономистите говорят за рецесия, ако брутният продукт в страната е намалявал (със статистически значим спад) две поредни тримесечия и е започнало трето със същото очакване. Т.е. поне от март насам Евростат е отчитал разпад, докато в Брюксел пееха оди за постигнатата стабилност и очаквания растеж. Сега държавниците могат да си отдъхнат, защото



рецесията е удобно извинение



за всички политически провали. Пропагандата отдавна е обявила рецесията в мистиката за висша сила, сякаш е природен катаклизъм, стихийно явление, а не явен провал на икономическата политика. Всеки премиер вече може да вдигне рамене: каква я мислехме, а какво стана! И да поиска от поданиците си поредна доза пот, сълзи и данъци, за да може той, спасителят, да предпази бизнеса и цялата нация от разразилата се катастрофа. Излиза, че никой държавник няма вина за катастрофата. Но става герой, ако "изведе страната" и "измъкне икономиката от лапите на рецесията". Всъщност ще измъкне само повече пари от джобовете ни. Но става чудодейна трансформация на некъдърни управници в нови герои. Това е изпиране на провала. Пълно помилване. Нашият министър на икономиката вече обясни спада на износа от началото на годината с рецесията на основния ни пазар (еврозоната) през есента. Съществен е въпросът



защо депресията доведе нов спад,



вместо да свърши с растеж, както ни учи оптимистичната теория за класическия "австрийски" цикъл. Всъщност няма парадокс, нито "двойно потапяне" според прокобите на Пол Кругман. Стопанската история е описала подобно явление в годините на Великата депресия. Познато е като "рецесия в депресията" и се разразява най-остро в САЩ, по-слабо в Европа. Още преди да достигне предкризисното ниво, след четири години депресия (безпътица: нито растеж, нито спад) икономиката рязко пропада. Болезнено и разрушително развитие, като слана през май, попарила цъфналите вече овошки, унищожила свежите кълнове, провал на новата реколта още в зародиш. Класическата рецесия в депресията ясно се вижда на графиката. Счита се, че



причината е политически провал



За да бори вкочаняващата депресия, държавата мобилизира всички достъпни ресурси за отчаяна интервенция. Наистина тези мерки постигат колеблив ръст, създадено от държавата търсене събужда замрели производства и дава надежда на потребителите. Това се постига с високата цена на типични за държавата неефективни стопански проекти и харчене за чисто разхищение. В същото време, докато изцежда ресурса на икономиката за мегаломанските си начинания, държавата изтласква частния бизнес от капиталовия пазар и оскъпява кредита. Вместо да насърчи, властта съсипва капиталовото формиране. Забавя, вместо да ускори структурните промени в стопанството, крепи на изкуствено дишане западащи фирми и фалирали банки и така пречи на новите, ефективни техни конкуренти. Ефектът на рецесията в депресията е най-видим където има "силна" държавна политика. В САЩ тя слага края на "Първия нов ред". Изводът е



скромна държава - малък провал



Първи от Великата депресия (и от всяка депресия) излизат тъкмо държавите, които имат най-малки възможности, нямат средства за "гигантски" проекти, които нямат велики идеи да "насърчават" и "укрепват" икономиката, а напротив - които се опитват най-малко да тежат на нацията и затова свиват до крайност фискалните разходи. За разлика от САЩ в стара Европа Великата депресия не роди "велики идеи", намесата на държавата е по-скромна и ефектът на рецесия в депресията е по-малко вредоносен. В България изобщо няма нова рецесия, а влиза от депресия в растеж. След уроците на рецесията в САЩ и навсякъде по света налагат истински нов ред и либерална политика. От депресия ("потискане") не се излиза с повече натиск и шпори, а само с повече свобода.