След 31 октомври в българското общество на практика не се говори за ядрена енергетика. А ще правим референдум... |
Референдумът е инструмент на демокрацията. Колкото повече, толкова по-пряка е тя. Но суверенът не просто трябва да хване съответната бюлетина, а да има информация по въпроса.
Да е достатъчно знаещ,
разсъдил всички "за" и "против". Добрият път към знанието е индивидуален, но щом държавата е решила да прави допитване, е длъжна да осигури информация и представяне на различни гледни точки. Във възможно най-голям обем.
Законът казва кога да стане това - 30 дни преди гласуването, като се осигури и ден за размисъл. Информационната кампания ще стартира малко след Коледа. Законът няма как да увеличи продължителността й, а и да го бе направил, тя не може да е вечна.
И тъй, след като на 24 октомври парламентът определи окончателно въпроса, а на 31 октомври президентът насрочи допитването, ние вървим към историческия референдум. Остават по-малко от два месеца. Идват празници, след това делничните зимни проблеми, съпътствани от неминуемите съдебни скандали, раздадените новогодишни чиновнически бонуси, терзанията по вероятните пенсионерски...
Междувременно и референдум
Та, да се върнем на въпроса - ще бъде ли предоставена информация на обществото, ще бъде ли подпомогнат информирания избор?
Тази нива не е съвсем запустяла. Партиите орат. БСП здраво агитира да се гласува "за", десните - "против". Но трябва да има и непартизирана дискусия. И точно тук бе ролята на държавата да зададе нейните рамки, условия, да я насърчи. Доста повече от официалния 30-дневен срок. Как? Чрез кръгли маси, симпозиуми, дебати, чрез някаква силна трибуна, осигуряваща плурализъм. Кой? Можеше да ги направят правителството, парламентът, най-вече президентът, като надпартийна по конституция институция.
Отказът от подобни действия не поразява само информирания избор. Той
уличава в лъжа
управляващи политици. Демокрацията е нелепа без знание, затова и Росен Плевнелиев заяви на 12 октомври: "Най-важното, което ме интересува, е референдумът да мине добре, да бъдем коректни към хората, да им дадем възможност да получат пълната информация, да вземат съзнателен избор". Две седмици по-късно обеща: "Президентската институция е гарант за информирания избор". А на 29 октомври се притесни: "Хората не са получили още максималната информация".
Делян Добрев също се оказа загрижен за знанията на суверена. "За"Белене" е нужен информиран избор", заяви той. Премиерът, от своя страна, се зае генерално да подобри народовластието. Препоръча електронно допитване. "Това е една пряка демокрация", възтържествува Борисов.
На думи управляващите се оказаха много грижовни за демокрацията и "максималната информация", а в действителност нищо не предприеха. След 31 октомври в българското общество на практика не се говори за ядрена енергетика. То влезе в злободневните си проблеми, което бе предвидимо. И точно тук бе нужна енергия, идея, инициатива, с която държавните мъже да поддържат темата като първостепенна, най-актуална. Трябваше да дебатират стотиците икономически подробности (някои са известни само на правителството) конкретно за "Белене", както и принципно за ядрената енергетика. Плюс многото и важни неикономически. Не стана. Всичките им приказки, както много пъти преди,
се оказаха вакханалия,
с която се мъчат процедурно да придвижат някакво решение, в случая референдума. Сториха го и лъсна (без)грижата им за същината на проблема - информираността на гражданите.
Тук трябва да направя едно уточнение. Смятам референдума за вреден, неподходящ с темата. Мисля, че не 30, а 3000 дни не са достатъчни за формиране на правилно мнение дали България трябва да развива ядрена енергетика чрез нова централа. Нещо повече - смятам "правилното" мнение за несъществуващо. Някои неща не могат да бъдат по ума на хората, те не са в състояние да ги предвидят, не могат да ги контролират. Ядрената енергия е енергията на бъдещето, но поговорете си с японците за бъдещето, питайте ги за "Фукушима". Затова мисля, че решението за нова централа трябваше да се вземе не от абстрактен субект (народа), а от хора с имена. За да носят отговорност. От хора, които са поискали да управляват обществото и са претендирали предизборно, че могат да носят отговорност. След като обаче народът пожела допитване (макар и с по-друг въпрос), държавата следваше не само да се съобрази с волята му, но и
да положи всички усилия
за повишаване на информираността. Всички! Да прави опити, да не се щади. Все пак говорим за първия национален референдум в най-новата история, нали?
В разногласния партиен хор се чува и едно сопрано - на Меглена Кунева. Тя призовава за бойкот на 27 януари. Струва ми се, че тази позиция не може да бъде подмината. Защото не е честна. Първо, защото тя не е апел към повишаване на знание, информираност, а точно обратното - "стойте си вкъщи, не се вълнувайте". Второ, защото не е почтено политик, който разчита на народния вот, да призовава хората да не гласуват. "Правителството ни дава да подпишем празен лист", казват "България на гражданите". Вярно е. Но "празният лист" е договор, появил се не от небитието, а измислен от политиците. Включително и Кунева. Не е честно политици да призовават за бойкот.
И така, референдумът идва. Най-вероятно няма да събере нужното участие и ще се провали. Ако не се провали, и повече от 50% са "за", това не значи непременно строеж на нова централа. Може и десет да искаме, но при липса на инвеститори, пари, ред други условия няма да ги има. Ако пък народът е целокупно "против", то новата централа пропада, но не и ядрената енергетика в България. Имаме си стари реактори. Сроковете за запазването им могат да се предоговарят и България ще положи такива усилия.
Вие преценете какъв точно въпрос ще реши този, наистина оказал се важен референдум. Кой ще спечели и кой ще пострада.