|
| Проф. Иван Желев |
- Проф. Желев, откакто започна процедурата за избор на нов патриарх, в Светия синод избухнаха дълго стаявани противоречия. На какво се дължи това според вас?
- Истина е, че амбициите на някои хора се обостриха. Моментът е удобен за това. Подобни противоречия не са нищо ново и не са специфични само за нашата църква. При избирането на папа също има подобни противоречия, като в този случай случващото се остава тайна за публиката. Дори още във времето на Исус Христос двама от най-добрите му ученици, Йоан и Яков, го питат дали ще им даде да седнат отляво и отдясно на Него, когато дойде в славата си. С други думи, искат да му бъдат вицета. През вековете също винаги е имало домогвания до постове в църквата. На практика няма нищо ново под слънцето. Има обаче и достойни отстъпки - един се отказва, друг въобще не мисли да си подаде кандидатурата и т.н. Но има и амбициозни хора като един митрополит, който не започна траура си от смъртта на патриарха, а от деня, в който го свалиха от поста софийски митрополит.
- Към момента като че ли лобито на митрополит Кирил надделява в синода.
- Аз съм в църквата съзнателно още от 50-те години, когато отидох в семинарията, познавам нещата в нея доста отдавна. Бих могъл да твърдя, че митрополит Кирил няма лоби. В този критичен момент трябваше да има някой, който да има куража да поведе останалите и да е малко по-твърд. Особено на фона на очерталите се амбиции от един млад и напорист митрополит. Затова около Кирил се обединиха не приятелите му, а хората, които милеят за единството на църквата.
- Възможно ли е наистина да бъде променен уставът и младият и напорист митрополит Николай, който няма 50 години, да стане реален кандидат за патриарх? В историята на църквата имало ли е патриарси, които са били по-млади от 50 години?
- Имало е случаи, в които по-млади хора са ставали патриарси. Не е проблем патриархът да е по-млад. Но след като нещо е решено, не е редно сега да се променя само за един човек. Освен това натискът, който се упражнява от него и от кръгове около него, показва, че става въпрос не толкова за желание да се служи на църквата и на божия народ. Чисто процедурно в момента ние нямаме патриарх и не може да се свика църковно-народен събор, който да промени устава. Има една вратичка, според която уставът може да бъде променен от Светия синод с наредба, като впоследствие следващият събор да прецени дали да бъде оставена, или да се отмени. Но ако една такава наредба се приеме и бъде избран по-млад патриарх, след това може да се наложи да го сваляме, ако съборът не я одобри.
- Възможно ли е наистина да бъде преодолян окончателно разколът, след като митрополит Инокентий обяви, че ще се върне в лоното на БПЦ?
- Това е възможно. В крайна сметка в разкола останаха малко качествени в църковно отношение хора. При Инокентий качествата на църковник са най-много. Ако той се върне, църквата ще спечели. В такъв случай ще стане епископ и дори има шанс за митрополитската катедра, която ще се опразни след избора на патриарх.
- Към момента църквата няма нужното влияние, което би трябвало да има в обществото. На проповедите на папата на площад "Св. Петър" в Рим винаги се стичат хиляди хора, докато у нас православната църква няма този авторитет. На какво се дължи това според вас?
- В католическите страни и католическите среди компроматите срещу папата са много по-малко. Докато при нас всеки разбира от църква и всеки има мнение. Но наистина българската църква няма достатъчно опит да се приспособи към новите условия и да играе ролята си на фактор в обществото - такъв, какъвто самото общество желае да бъде. Ако погледнем от обществена гледна точка, църквата е най-голямата неправителствена организация, с милиони членове. Този потенциал би могъл да се използва. Църквата е като едно птиче, което е било затворено в кафез за десетилетия. Сега вратата на кафеза е отворена, но птичето е забравило как се лети. Нашите църковници не са научени да ходят, да проповядват. Исус Христос не е казал на своите ученици да си стоят вкъщи и да приемат всеки, който идва при тях. А им казва - идете и научете всички народи. Да продължаваме да си стоим в църквите, в храмовете, в канцелариите и да чакаме някой да дойде да ни потърси не е истинско християнство.
- Споделяте ли впечатлението, че сред свещениците на по-ниско ниво има повече хора, които имат качества на истински духовни водачи, отколкото сред висшия клир?
- Има и сред висшия клир такива хора. Има много добри свещеници, но те са просто женени и няма как да преминат към висшия клир. А няма как да разбиваш едно семейство, за да направиш свещеника владика.
- Периодично избухват скандали относно стандарта на живот на митрополитите и някои техни скъпи придобивки. Ясно е, че един владика не може да живее бедно, но нашите митрополити като че ли не успяват да намерят мярката.
- Една древногръцка поговорка казва, че мярката във всичко е най-доброто нещо. Не може да се демонстрира лукс, когато голяма част от народа живее бедно. Но някои от тези скандали определено бяха инсинуация. Аз не съм приятел на митрополит Кирил, но неговата лека кола струва около 50 000 лв., което не е много скъпо. Тя му е дадена от една фирма.
- Да, но митрополит Кирил тогава се похвали публично, че тази кола е доставена специално за него още преди да излезе на пазара и само американският президент се вози на такава. Това поведение не е особено подходящо за смирен духовник.
- Да, с това съм съгласен. Всеки човек си е малко суетен. Но като цяло митрополитите не живеят богато. Някои от тях си живеят като калугери - една чорбица и една дреха на гърба им стигат. Заплатите на митрополитите са срамно ниски, от порядъка на 600-700 лв. Свещениците вземат около 300 лв. Финансовият въпрос ще виси със страшна сила много дълго време.
- Според вас кой от владиците е най-подходящ за патриарх?
- Трудно е да се каже. Има хора, които имат делови качества, които са в уставната възраст, но не са прекалено възрастни и не са се дискредитирали по един или друг начин. Такива са ловчанския митрополит Гавраил - слагам го на първо място, защото започвам от северозапад и ще стигна до югозапад. Такива са още Неофит Русенски, Кирил Варненски, Йоаникий Сливенски, Галактион Старозагорски, срещу който има възражения, но той е добър администратор, Натанаил Неврокопски и американският и австралийски митрополит Йосиф. Някои правят по-смели прогнози и твърдят, че тримата митрополити, от които съборът ще избира патриарх, ще бъдат Гавраил, Неофит и Кирил. Или пък Неофит го заменят с Йосиф. При Гавраил има един друг фактор. Той е единственият, който отговаря на критериите за патриарх, за когото не беше обявено, че има досие. Според мен обаче това няма да бъде решаващ критерий при избора на бъдещ патриарх. Когато през 60-те години наши емигранти в чужбина питат патриарх Кирил как е склонен да работи с комунисти, той казва една велика фраза - ние нямаме две отечества. Ако новият патриарх обаче се разграничи с една декларация с тоталитарното минало, това би било полезно.
И победителят еееееееее... 
