Евросъюзът намери общ език с българския народ - призова управляващите в София да ударят престъпността. И еврочиновникът в Брюксел, и чичо от село виждат едно и също, което въобще не се и крие - страната се задушава от бандитизма. Престъпниците шетат на воля, а властта едва ли не ги ухажва, като обяснява колко сложно е да се справи с тях. Законите не били доусъвършенствани, имало юридически пречки, казусите били заплетени и всякакво друго празнословие - само и само да се отлага решаването на проблема колкото може повече.

2737 крадци бродят на воля с две и повече висящи дела. От тях 887 души крадат коли, обяви с точност до последния апаш главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов по Би Ти Ви в понеделник. Сякаш са зачислени на котлова храна в министерството и артелчикът им води строг отчет. Не можело обаче автоапашите да влязат зад решетките, защото законът правел разлика между кражба и противозаконно отнемане на кола. Трябвало първо да се променя законодателството. Ами



да ги бяха осъдили поне по лекото законодателство - нали и то предвижда затвор?



Политинтриганти от време на време провокират народа, като проверяват реакциите му дали иска възстановяване на смъртното наказание, а той отговаря масово, че би бил доволен. Всъщност хората не са кръвожадни. Те щяха да са доволни, ако властта просто бе изчистила бандитите от улиците и ги бе прибрала зад решетките. Проблемът на българина е не, че няма смъртно наказание за тежките престъпления, а че най-често въобще няма наказание.

В разгласения вчера годишен доклад за България веднага след първите хвалебствени изречения идва констатацията, че не е достатъчно да се извърши реформа в съдебната система. "Сега тя трябва да се приложи, за да доведе до конкретни подобрения във функционирането на системата." И след това се уточнява: "Трябва да се отдели повече внимание как се прилагат законите и как действат." С други думи, само писарската работа не е достатъчна. Трябва властите да престанат да ни занимават със статистика колко престъпници са на свобода, а да отчитат колко от тях са вкарали в затвора. Страдалческото обяснение на родните магистрати, че са затрупани от 50 000 висящи дела, не предизвиква никакво съчувствие към тях, защото това колосално число показва само колко работа не са свършили. В тези десетки хиляди непомръдващи дела се отразява изключителната динамика на престъпността, от която страдат стотици хиляди и милиони хора.

Докладът призна България за функционираща пазарна икономика. Правителството тържествува. В същото време продължаваме да четем полицейски сводки, как взривили колата на някой "бизнесмен", как по улиците се води гангстерска война за преразпределение на пазара на наркотици, как лица с екзотични прякори управляват цели сектори от икономиката. Президентът строго настоява да му дадат имената на бандитските босове. Сякаш не е чел вестници. Сякаш не се е разминавал с кортежите им от черни джипове и беемвета по софийските булеварди. Сякаш не е виждал високите им дувари в Бояна и други прилежащи зони, с които граничи и неговата резиденция.



Той не ги знае, но народът вече е изкарал фолклор за тях



Всичко се знае и вижда, но няма как да се каже, защото престъпните структури са като свински черва и водят много нависоко. Затова България премина към евфемизми (благозвучия) и измисли уникалното икономическо понятие "силова групировка". Такъв икономически субект няма в никоя пазарна икономика, защото сделки не се сключват със заплахи и принуда, а се спазват някакви правила и принципи, за които следи законът. Но как властите да признаят, че в страната действа организирана престъпност, когато след това ще трябва да я преследват? А точно това не желаят. Защо ли?

Прочетете следващия абзац в доклада на Еврокомисията: "Корупцията остава причина за сериозна тревога". Брюксел отбелязва като положително явление приемането на план за действие на Национална антикорупционна стратегия, но добавя, че "България има остра нужда от съгласувани усилия за прилагане на тези мерки". Тоест пак се стига до извода, че на хартия нещата се оправят, но в живота не е така.

И като няма оправия, народът преминава към самоотбрана. Не е законно, но също така и всекидневните му страдания са незаконни. Един гърми с ловна пушка по крадец и го убива, друг залага стрелящи капани и също убива, трети се заканва живи да дере престъпниците, ако ги пипне, и пр. А онези, които все още могат да контролират нервите си, укрепват решетките по прозорците и вратите си. Когато цялата държава се превърне в затвор за народа си, хората ще чакат с още по-голямо нетърпение да ни вземат в ЕС, за да излязат най-сетне на чист въздух - нейде из широкото шенгенско пространство. Засега Еврокомисията приема само за сведение желанието ни да се присъединим през 2007 г.