Безработните, които отдавна са забравили, що е труд и разчитат само на социални помощи, вече ще трябва да заработват препитанието си. Това експериментира в момента социалната министърка Лидия Шулева в 11 общини с 5000 социално слаби. От ноември министърката смята да извади от системата за социално подпомагане и прати на работа още 15 000. От догодина пък "клиентите" на програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" трябва да станат 100 000.
Революционното в програмата е, че тя не просто осигурява работа - на минимална заплата за 1 г., ами я осигурява принудително.
Който откаже да работи,
губи право на социални помощи
Идеята звучи добре. Хем хората ще вземат малко повече пари от мизерните помощи, хем няма да отвикват що е труд и имат шанс да останат на работа и след края на програмата, хем ще има полза за общото благо, понеже ще се полага труд в общественополезни дейности.
Тя идеята хубава, ама как работи на практика? Решихме да проверим това в града, получил най-голяма квота по пилотната програма.
На Видин са отпуснати 1349 бройки за социално слаби, които трябва да бъдат наети на работа. И има защо. Безработицата там е близо 30 на сто - около 14 000 души са регистрирани в бюрото по труда. Близо половината от тях пък са без препитание повече от 2 г.
Ето как се задействала програмата във Видин. Местната служба за социално подпомагане пратила списък от 4000 безработни, живеещи на социални помощи, на бюрото по труда. Социалното министерство е определило за "подходящи" за програмата хората от три приоритетни групи. Първо, безработните над 2 г., получавали поне година и половина социални помощи. Второ, родителите, който са без работа и получават помощи, а половинките им също са без препитание. Третата група са самотните родители или осиновители, издържащи се пак с парите на социалното подпомагане.
След като получила списъка, шефката на бюрото по труда Боряна Костова пратила писма с обратна разписка на 1361 души. За следващите 500 поканени минали на по-евтин вариант - ходили по къщите им. Близо половината от всички 2111 поканени обаче не се явили в бюрото. И тук вече става интересно.
Много от неявилите се
се оказват болни
Към 1 октомври 275 души са представили изследване от лекарска комисия, известна като ЛКК.
Част от представилите се за болни сигурно наистина са такива. Ето в медицинския протокол на жена пише, че на 1 септември паднала, 2 месеца била в гипс и следва да бъде освободена от натоварване. Мъж пък скоро прекарал инсулт. Но има и доста съмнителни и за неспециалисти експертизи. За 38-годишна жена лекарите твърдят, че "не може да работи във вредна среда и прах". Друга, на 41, от няколко години се оплаквала от обрив и сърбеж и затова не можела да работи в прашна среда и където има огън. Мъж пък не бивало да вдига тежко. Изобщо забраните за работа при запрашеност и за по-тежки физически усилия са сред най-често срещаните в експертизите.
На 1170 от явилите се бюрото по труда пратило препоръки до работодатели да сключат трудови договори с тях, договори засега са сключени с 1045. Остават още 300 места за запълването на квотата.
36 частни фирми, община Видин и една неправителствена организация са одобрени да наемат хора по програмата по критерии, спуснати от социалното министерство.
На работодателите работниците им излизат без пари, защото бюджетът плаща по една минимална заплата с всички осигуровки към нея за един работник, нает по договор за една година. А засега
няма и един работодател,
който да дава над 100-те лв.,
плащани от хазната. На Видин за месеците до края на годината са пратени близо 800 000 лв. за заплати по тази програма.
Над 1000-та включени в програмата работят главно в т. нар. общественополезни дейности. 62-ма например са към местното "Озеленяване" - садят цветя и почистват шумата в центъра на града.
Панто Колев работил във "Видахим", но от 4 г. е без работа. За това време е изчерпал всякакви права на обезщетения и помощи, останали са му само енергийните. Сега подрязва храсти и полива градските зеленини срещу 100 лв. - за нищо не стигат, ама хич.
24 човека работят по програмата на общинския пазар. Чистят покривите на павилионите, отходните канали, метат привечер, като приключва пазарът. Половината от тях са роми, признава управителката на пазара Марияна Лилова, но веднага добавя: някои от тях са по-свестни от българите. Всъщност в града ромското население е доста компактна маса, повечето от тях са най-много с основно образование и безработицата здраво ги е хванала за гушата. Затова към 1/3 от всички наети по програмата са от ромски произход.
"Много съм доволен от вас.
100 лв. - 100 лв.
Ама ги вземам",
казва на двете шефки - на бюрото по труда и на пазара, Борислав, който чисти от шумата плитък улей. Помощи в града давали на 3-4 месеца, а човекът има 2 деца и с тия 100 лв. връзва двата края. Правим проверка в социалната служба в града и там признават, че помощите се бавят. Но не с 3-4, а с 2 месеца. Шефката на службата Маргарита Маркова обаче е изчислила недостиг от 936 000 лв. за социалното подпомагане. Парите не са големи, но подпомаганите не са малко. Към момента в не особено големия Видин 4116 души са на помощи. Четиричленно семейство - двама безработни родители с две деца, взема максимум 144 лв. заедно с детските.
В другия край на пазара с метла в ръка е ведрата Цецка. И тя доволна. Досега вземала 36 лв. помощи, а сега 100 лв. заплата. А освен това на пазара има и "екстри". Все остава по някой домат, чушка или друго - я за готвене, я за животните.
Бе то сега добре, ама като дойде зимата, ще избягате, гледаме недоверчиво към колежката на Цецка - Надка. "Ааа, нема да си сменя мнението и зимата", категорична е жената. Да, ама ние не им вярваме толкова категорично. Чак пък да са толкова искрено доволни. Колко партийци, дето купуват гласовете на ромите, се оказаха накрая излъгани? Не че не си го заслужават.
Има обаче и такива, които директно се оплакват
- без свян и страх. 9 души от програмата са пратени за общи работници на частна фирма, която ремонтира сграда на бивше общинско предприятие за хигиена. "Бдинтекс" ООД ще направи от порутена соцпостройка в края на града шивашки цех. Заварваме 5 жени и 4-ма мъже да боядисват прозорци. Цена Иванова е на 55 г., от 5 г. е без работа, мъжът й - също. Обещали й, че като направят цеха, могат да я вземат за шивачка, и това я крепи. И тук не сме от категорично доверчивите - ромите преди избори и работодателите преди назначения са много убедителни в обещанията. Но дано в този случай да не сме прави.
Мими Петкова също отдавна е без работа - от 4 г., но е доста по-квалифицирана. Има средно специално образование, била е секретарка и счетоводителка. "Не бих дошла тук, ако знаех, че е толкова тежка работата", казва Петкова и обяснява какво течение е отвсякъде заради липсата на прозорци и как хората изпонастинали. Друга жена веднага се включва и разказва колко тежко било, като събирали стъклена вата - 3-4 самосвала натоварили. И жени, и мъже - наравно. А при какви условия се събличат! А какво представлява тоалетната им! Наистина мястото, което видяхме, надхвърля и най-смелите представи за отвратителен селски нужник.
Работниците повеждат спор с шефката на бюрото по труда за болничните и отпуските. Оказва се, че държавата няма грижа за това. Сключили са си трудов договор, да си търсят правата по него. Да, ама работодателите, види се,
най се ядосват за болнични
Защото всъщност за това единствено се бъркат в джоба. По закон първите 3 дни болнични се плащат от работодателя. Отпуските също са за негова сметка.
При положение че безработните са много ("Като не ти изнася, отивай си, друг идва след теб") и че програмата дава пари "само" за заплати и осигуровки, лесно можем да се досетим колко работодатели ще се бръкнат за болнични и за годишни отпуски. Нищо, че тези работници иначе излизат без пари на фирмите. Както се казва, апетитът идва с яденето.
Шефът на фирмата Пламен Каменов има по-общо обяснение за оплакванията. Хората са отвикнали да работят, половината град допреди години е изкарвал нелоши пари от контрабандна търговийка с Югославия и сега на мнозина им се вижда нанагорно. Каменов дава за пример един от своите работници по програмата, който идва да му се оплаква с някакви хапчета в ръка. Идвал с лада на работа и все гледал да се изкара болен. Сигурно и Каменов има право. Но в случая с неговата фирма виждаме най-големия недостатък на програмата - че работодателите не са ангажирани с нищо към заплащането на тези хора. Ако не друго, най-малкото е много грозно да получиш даром работници - особено ако си частна фирма. Едно е да метеш за общината, друго е да строиш предприятие ангария. Каква социална дейност е това, след като някой трупа печалба с намалени за сметка на държавния бюджет разходи за заплати?
|
|