- Г-н Паскалев, ръководената от вас група по финансова децентрализация предложи общинските съвети от догодина сами да определят начина, по който да се изчислява таксата смет. Какъв е мотивът за тази промяна в Закона за местните данъци и такси?
- Мотивът не е свързан само с промяна на начина за определяне на такса смет. Това е принципът, който позволява на всеки общински съвет в зависимост от специфичните особености на общината, за чието управление носи отговорност, да определя вида и размера на таксите. Той е заложен и в европейската харта за местно самоуправление и ние чрез промяната в законодателството в този момент я реализираме.
- В единия от вариантите общините ще могат да определят таксата според данъчната оценка, както е в момента. Предвижда се обаче налогът да се смята и според потребеното количество вода или ток в домакинство. По каква методика ще се прави това?
- Това е в компетентността на общинските съвети. Единственото, което е казано в закона, е да се намери пропорционален подход, отчитащ количествено измерение. Изцяло в компетенциите на общинския съвет е да реши по какъв начин и по каква методика да определя такса смет. Едно е сигурно, определянето трябва да се съобрази с това, че такса смет може да се използва единствено и само за осъществяване на дейността. Т.е. реално за почистване и поддържане на чистотата в населените места.
- Няма ли опасност да се стигне до необосновано вдигане на таксите по места?
------------------
- Не, защото съгласно Закона за обществените поръчки общините са задължени да осъществяват тази дейност на базата на конкурси или търгове. А това директно определя стойността на съответната услуга и респективно обратното - те трябва да направят количествено-стойностна сметка на тази услуга и да я калкулират в съответната такса смет. Т.е. има пълна обвръзка между едното и другото.
-----------------
Освен това законът допуска общините, ако решат, че следва да поемат определени ангажименти, да финансират чрез общинския бюджет част от съответната услуга.
- Предвиден ли е някакъв контрол и кой ще е ангажиран с него?
- Контролът се осъществява от Агенцията за вътрешноведомствен контрол и от Сметната палата. Това са оторизираните държавни органи, които имат правомощията и възможността да проверяват и са задължени да го правят.
- Предстои работната група по финансова децентрализация да изработи и закон за общинското кредитиране. Какво се предвижда в него?
- До края на ноември работната група трябва да подготви концепция на закона за общинското кредитиране. Включени са представители на различни институции - като се започне от Министерство на финансите, мине се през застрахователни, банкови и осигурителни институции. Реално погледнато, всички онези субекти, които акумулират средства при себе си, ще имат възможност да участват в разработката на закона. Опитваме се да съчетаем трите основни страни в един такъв процес - държателите на финансовите ресурси, Министерството на финансите, което е оторизирано да регулира процеса, и общините.
- Предвиждат ли се конкретни механизми, които да стимулират предприемачеството на местно ниво?
- Това е от компетентността на общинските съвети и политиката, която водят. Те имат възможност да подкрепят предприемачеството в няколко аспекта. Първо - по устройството на територията, на базата на подробните градоустройствени планове, които се приемат в съответните общини и се одобряват от общинските съвети. Те имат възможността да развиват необходимата инфраструктура така, че да реализират и съответния бизнес на територията на своята община.
От друга страна - имат възможността да определят конкретния размер на таксите. А това отново е в подкрепа на предприемачите, тъй като те биха могли да определят конкретни нива на наемните взаимоотношения, на таксите и да провеждат своя специфична политика.
---------------------------
Логично е да се запитаме дали това няма прекалено да намали таксите и приходите от наеми. Но това е въпрос на баланс в общинския съвет. С работата в работната група по финансова децентрализация осъществяваме разделение на държавно делегираните и чисто общинските дейности. Т.е. общинският съвет е онзи, който трябва да приема баланса от гледна точка на интереси за подкрепа на бизнеса, за подкрепа на населението и провеждане на конкретна социална политика и от друга страна - необходимия ресурс за провеждането му.
------------------------
- Наскоро внесохте за разглеждане в Министерския съвет промените в Закона за устройство на територията. Критиките, че се правят козметични промени, обаче тръгнаха още преди документът да влезе в пленарна зала - както от страна на гражданските сдружения, така и от страна на местната власт. Не ви ли притеснява това?
- Не, нищо не ме притеснява. Първо, трябва да кажа, че граждански сдружения не бих могъл да коментирам, защото напоследък се нароиха граждански сдружения, които искат да решават въпроси от частно-правен характер. Друг е въпросът, че целият законопроект е готвен с участието на всички представителни организации, които имат професионално или административно отношение към реализацията на конкретната политика чрез Закона за устройство на територията. Тук визирам съответните браншови и професионални организации в сферата на градоустройството и инженерството, Националното сдружение на общините и разбира се, Министерството на регионалното развитие чрез Дирекцията за национален строителен контрол, Агенцията по кадастъра и Изпълнителна агенция "Пътища". Т.е. всички, които имат пряко отношение към реализацията на инфраструктурни проекти, контрола при осъществяване на строителния процес и онези, които участват като консултанти, архитекти или проектанти на съответните обекти.
- Скоро стават 4 месеца, откакто разпоредихте да се прекратят договорите с водните сдружения, на които предишното правителство беше дало водата на Велико Търново, Сливен и Бургас. Вместо да се реши обаче, проблемът се разрасна и хората не са наясно на кого да плащат за водата - на частните сдружения или на държавните дружества ВиК.
- България е правова държава и всеки икономически субект има право да използва съдебната система за разрешаване на споровете. Ако можехме административно да решаваме въпросите, бих издал указ, с който да се плаща водата в съответните държавни ВиК дружества или в тези със смесено участие (държавно и общинско - б. а.).
Колкото до конкретния подход, смятам, че сме абсолютно прави.
-------------
От една страна, когато е засегнат държавният интерес, т.е. без да е предвидена съответната конкурсна процедура, някой на някого е подарил инкасирането на финансовите ресурси за предоставена услуга водоснабдяване и осигуряване на питейна вода на частни дружества, аз съм длъжен да предприема необходимите мерки. От друга страна, самите граждани са ощетени на базата на рязкото увеличаване на цената на водата в съответните дружества.
--------------
Аз като министър съм длъжен да предприема необходимите мерки. Какво ще коства като време и съдебна процедура, не бих си позволил да коментирам. Това е въпрос на съдебната система - колко бързо ще отреагира за възстановяване на правото.
- Концесията за водата на Варна и Шумен също се оказа проблематична...
- Проблематична е, защото, след като стегнахме управлението на двете ВиК дружества, общинските съвети прецениха, че по-добре директно да си управляват ВиК дружествата. Т.е. че те могат да са не на загуба, а на печалба. Това се оказа в крайна сметка. Друг е въпросът - и го казвам съвсем директно, - че консултантите не бяха подготвили договор, който перфектно да защитава интересите както на общините, така и на гражданите. Оттук се появиха и съответните проблеми. След заседание в кабинета ми с участието на кметовете и на председателите на общинските съвети на двете най-големи общини Варна и Шумен беше създадена една деветчленна работна група. Тя ще подготви конкретните изисквания към консултантите за подготовка на двата основни договора - договора за концесията и договора между държавата и общините за отдаване на концесия. Едва когато имаме конкретните подготвени договори, с които можем да убеждаваме общинските съвети и съответно кметовете, че това са именно договорите, които защитават интересите както на гражданите, така и на общините, тогава бихме могли отново да поискаме удължаване на процедурата.
Или казано съвсем простичко - трябва да се възстанови доверието при осъществяването на концесионната процедура след всичко това, което стана в София. Ясно е, че хората нямат доверие при подобно концесиониране, без да имат защита на интересите.
- Не се ли опасявате, че двата града просто в определен момент ще откажат да дадат водата си на частници?
- Те могат да вземат каквото си искат решение. Това е демократично. Има разделение между местната и централната власт.
|
|