Преди 20 години швейцарците гласуваха против членството на страната си в тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО). Изключително малка бе разликата между отрицателния и положителния вот за присъединяването на алпийската държава към ЕИО - 49,7% от гласувалите казаха "да", а 50,3% се противопоставиха на предложението. Ако повечето от жителите на страната тогава бяха казали "да", това щеше да е първата стъпка към пълноправно членство в ЕС и сега Швейцария вероятно щеше да е сред държавите, най-дългогодишни членове на ЕС. Тогавашният министърът на икономиката на Швейцария, покойният вече Жан-Паскал Дьоламюра, нарече деня на вота "черната неделя" и предупреди, че може да има негативни последици за швейцарския трудов пазар и за младите хора, които щели да бъдат "угнетени".

20 години по-късно много швейцарци, както и политологът Георг Луц от университета в Лозана, все още много ясно си спомнят разочарованието от резултатите от допитването. "Това беше голяма изненада - тогава за първи път имах право да гласувам и пуснах вота си в полза на присъединяването на страната към ЕИО", спомня си той. "И изведнъж се оказа, че преобладава отговорът "не", а почти никой не очакваше това, тъй като Студената война бе свършила и имаше либерално движение към Европа. Съвсем неочаквано направихме почти обратен завой."



Успех в изолация



Две десетилетия по-късно разочарованието е намаляло, а страшните предупреждения на Дьоламюра не се сбъднаха. Всъщност стана точно обратното. Икономиката на Швейцария върви много добре - нивото на безработицата, което е под 3%, е обект на завист от съседните й страни, които са част от ЕС.

Кристоф Блохер от дясната Швейцарска народна партия бе основна фигура в кампанията "Не" преди 20 години. Той призоваваше страната да запази традиционния си имидж, на митингите му преобладаваше национализмът. Самият Блохер често се появяваше в публичното пространство, носейки големите хлопки, поставяни на шията на кравите. Освен това като един от големите швейцарски бизнесмени той похарчи 2 млн. франка лични средства за провеждането на кампанията.

Вижте Швейцария днес! Той е убеден, както винаги, че политиката на изолация, която страната провежда, е най-правилната. "Преди 20 години чувах едно и също: няма алтернатива на членството ни в ЕС, няма алтернатива на колониалните споразумения (с Брюксел)", каза той пред парламента по-рано тази година. "Погледнете възможностите, пред които швейцарците са изправени, и ги сравнете с интелектуалния фалит извън нашите граници. Алтернативата е да останем верни на Швейцария, да изтъкваме силните ни страни, финансовия сектор, работните места, благосъстоянието и свободата ни. Алтернативата е да се каже "не" (на споразумения с Европа)."



Синхрон с политиките на ЕС



Анализаторите на отношенията между Швейцария и Европа обаче твърдят, че нещата съвсем не изглеждат толкова просто. Преди две десетилетия швейцарското "не" съвпадна със спад в икономиката на алпийската държава - нарастваха публичният дефицит и безработицата. Швейцарските политически и бизнес лидери гледаха с ужас на възможността да останат извън европейския пазар, а няколко седмици след отрицателния вот дипломати от алпийската държава бяха в Брюксел и нервно представиха искане за провеждането на двустранни преговори. Те знаеха, че за да се запази достъпът до доходоносните пазари в Европа, ще трябва да подпишат споразумения и да спазват политиките, които швейцарските избиратели отхвърлиха. И от 1992 г. насам Швейцария е сключила повече от 100 споразумения с ЕС, като сред тях са такива за основните европолитики. "Въпреки че страната отхвърли членство в ЕС, в годините след това всички основни въпроси като свободно движение на хора бяха договорени с Брюксел", казва Георг Луц. "Така че ситуацията при нас днес не е толкова различна, особено що се отнася до миграцията."



Магнит за работници от ЕС



Сключеното от Швейцария споразумение за свободно движение на хора е доста иронично: през 1992 г. проучвания на общественото мнение показаха, че един от ключовите фактори за отрицателния вот е страхът от имигранти, както и че Швейцария ще бъде принудена да допусне прекалено много чуждестранни работници. По това време чужденците в Швейцария са 20% от населението. Днес те вече са 25%, а увеличението се дължи почти изцяло на пристигането на гражданите от страни, членки на ЕС. Всъщност в Швейцария идват много по-голям брой работници от ЕС, отколкото в повечето от съседните й държави, които са пълноправни членове на Съюза.

Така че по-добре ли е Швейцария, като е извън ЕС? "Никой никога няма да разбере", казва Луц. "Да, икономиката е в добро състояние; безработицата е ниска, но никой никога няма да разбере дали Швейцария щеше да бъде още по-успешна, ако се беше присъединила към ЕС."

Проучванията на общественото мнение днес показват, че малко от швейцарците са ентусиазирани от идеята за Брюксел: едва 11% казват, че биха обмислили членство в ЕС. Това изобщо не е изненадващо, като се има предвид кризата в еврозоната. Сега може би настъпва нов период на напрегнато вземане на решения, тъй като Брюксел заяви на швейцарското правителство, че ЕС вече не е заинтересуван от договарянето на двустранни споразумения. Вместо това ЕС иска Швейцария автоматично да приеме законодателството на ЕС - предложение, което вбеси швейцарците.



Отношенията ЕС-Швейцария са в задънена улица



В същото време в Брюксел събират прах различни неподписани двустранни споразумения, сред които и изключително важният документ в областта на енергетиката. Сделка с Европа е много важна за швейцарската икономика, така че настоящата патова ситуация не е изгоден вариант.

Наскоро швейцарски политик предложи отново да се проведе допитване за присъединяване на страната към Европейското икономическо пространство, но колегите му се подиграха на идеята. Всеки намек, че Швейцария официално ще се присъедини към ЕС, все още изглежда като политически динамит и много малко политици се осмеляват да се занимават с него. "Жалко, тъй като и Швейцария, и ЕС можеха да извлекат ползи в последните 20 години от по-близките си отношения", казва Георг Луц. Според него ЕС можеше да научи нещо от швейцарската предпазливост - по-специално от законно установените лимити за публичния дълг. "(Ако Швейцария бе член на ЕС) предполагам, че щяхме да настояваме за фискален консерватизъм през цялото време, защото това е традиция в нашата страна. Но се съмнявам, че Швейцария би успяла да се справи с "превъзпитаването" на ЕС".