За сегашното ръководство на СДС не могат да се кажат много хубави думи. Действията му са насочени в угода на ГЕРБ и предизвикват отвращение у сините избиратели. Обаче упреците на Емил Кабаиванов и хората около него, че бунтарите в СДС са загрижени най-вече за собственото си политическо оцеляване и за това да си осигурят присъствието в следващия парламент, също не са лишени от основание.

Това се видя през уикенда, когато се разбра, че изключените от СДС ще правят нова "Синя коалиция", към която освен тях се очаква да се включат земеделците на Анастасия Мозер, радикалдемократите и БСДП на Йордан Нихризов. Новината бе потвърдена от Иван Костов и Надежда Нейнски. Събитието бе гарнирано и с поредната порция закачки от страна на премиера Бойко Борисов, който обясни как меркантилният убиец на СДС Иван Костов го посетил пръв в болницата след операцията, а сега му се пише опозиция.

По принцип в идеята за нова дясна формация има хляб. Факт е, че електоралната ниша за солидна дясна партия е отворена. Голяма част от хората, които преди гласуваха за СДС, а сега в деня на вота предпочитат да ходят за гъби, биха могли да бъдат привлечени към нея.

Но няма как това да стане, ако отново се разчита на старите персонажи като Нейнски и Костов. Дори Мартин Димитров вече се числи към тях. Ако инатът да си в политиката на всяка цена надвие, шансовете на подобен проект на вота няма да са особено големи. Освен това в думите, че Костов е убиецът на СДС, има и истина. Нищо, че са казани от Борисов.

Негативите, които носят след себе си политици като Костов и Нейнски са отдавна известни. Симпатиите към бившия премиер идват от шепа втвърдени гласоподаватели, които са многократно под броя на враговете му. Надежда вече беше лидер на СДС и не остави незабравими впечатления от пребиваването си на "Раковски" 134. Не успя да се пребори с вътрешнопартийните лобита и си тръгна разочарована и неразбрана. Мартин Димитров, макар да не е бил като тях в изпълнителната власт, също вече не е подходящ за лидер на новата десница след неубедителното си представяне начело на СДС. Хората, които днес са начело на СДС, бяха около Мартин, когато той бе лидер на партията. Той не успя да се справи с тях. Той бе изключен точно от тях. Спомнете си как самоотвержено застана зад кандидатурата за президент на Румен Христов. Сега Христов се превърна в един от най-големите му врагове.

Вярно, в момента разтрогването на "Синята коалиция" е пагубно за десницата и определено обслужва интересите на ГЕРБ. Но създаването на тази коалиция през 2009 г. също не беше кой знае колко разумен ход. Страховете на Димитров като лидер, че партията може и да не влезе в парламента, се оказаха по-големи от вярата в собствените му сили и възможности. Особено като се има предвид, че беше ново лице, хората му даваха сериозен кредит на доверие, а заставането му до Костов го лиши от предимството на млад и необременен от миналото политик. Димитров се показа като добър експерт в областта на икономиката, това обаче не бе достатъчно, за да ръководи най-старата дясна партия.

В действията си като лидер Мартин Димитров подхождаше с вярата, че правилната политика все някак ще успее да се наложи. Наивност, която му излезе твърде скъпо. Когато си партиен лидер понякога се налага да вземаш тежки и нелицеприятни решения и е



задължително да овладееш партийния си апарат



В това отношение Сергей Станишев, който беше горе-долу на годините на Димитров, когато стана лидер на БСП, се оказа доста по-печен. Той така добре овладя партията, че дори президентът Георги Първанов в момента е бита карта на "Позитано" 20. А Първанов е нещо като свещена крава за БСП, тъй като благодарение на него партията е спечелила единствените си две изборни победи на национално ниво в последните 15-ина години.

Фракцията "Единство" може да положи основите на нова дясна формация само ако извади нови лица със свежи идеи. Засега това не се случва. Идеолозите на "Единство" са застинали на ниво "да не разваляме "Синята коалиция", без да предлагат възможности за развитие на дясното.

В същото време ДСБ не показва желание да напусне самотата на собствената си самодостатъчност. Тъмносинята партия също преживя отлюспване на знакови фигури, а социолозите й дават доверие около 1%. Но 1 плюс 1.5%, колкото в момента е доверието в СДС, не прави необходимите 4 процента, уви. Дори не е сигурно, че прави 2.5%.

Тъжната истина е, че поне към този момент създаването на нова формация, която да съумее да привлече всички разочаровани избиратели, е по-скоро невъзможно до вота догодина. В дясното пространство няма нито един политик, който хем да е ново, необременено от миналото лице, хем да има качества и потенциал на истински лидер. Но върху този проект си струва да се работи. Дори ако пропусне предстоящия парламентарен вот.

Защото е сигурно друго - ГЕРБ не е и никога няма да бъде истинска дясна партия. Няма как бивши милиционери да бъдат истински демократи.