Скоро вероятно ще станем свидетели на нов взрив от недоволство в мюсюлмански страни, на "разграничения" свише от страна на държавни секретари и президенти, на повишена опасност от тероризъм...
След три дни в Белгия е премиерата на филм за пророка Мохамед. Автор на тази продукция е бившият мюсюлманин от пакистански произход Имран Фирасат. Фирасат обяснява, че създал филма "Невинният пророк" (The Innocent Prophet), защото се усъмнил каква религия е ислямът - дали на мира, или наопаки - на войната. Според пакистанеца отговорът на този въпрос се корени в характера и поведението на основателя на исляма - пророка Мохамед. Филмът разглежда тази историческа личност през биографията му и свещената книга за мюсюлманите Корана. "Ние трябва да се задълбочим в подробности от биографията му (на Мохамед, бел. авт.), за да разберем дали това е бил истински пророк, пратен от Бога, или развратител на малолетни, убиец и самозванец" - пояснява в интервюта авторът. Уклонът във филма май несъмнено е към второто, ако имаме предвид, че съавтор на Имран е пастор Тери Джоунс, войнстващ американски антиислямист.
Смятам, че позицията на правителствата във всички демократични страни по света към този несъмнено предстоящ голям дразнител за ислямските общности трябва да бъде по-единна, отколкото при предишните подобни случаи. Би следвало да е - не желаем да обиждаме ничия конфесия, но поддържаме
правото на всеки да тълкува и размишлява над всичко в този свят
Дълг на Запада, който вече е преодолял институционализирането на религиозния фанатизъм и свързаните с това зловещи практики като инквизицията, е да спомага за неговото преодоляване и в страните от ислямския свят. Този фанатизъм вреди не само на демократичните промени в тези страни, но и на възможната еволюция в общественото съзнание, правеща тези промени възможни.
Когато имаше масови изстъпления срещу карикатурите на пророка Мохамед в датски вестник, много западни правителства си позволиха да критикуват въпросния вестник, да зоват към "уважение и толерантност", да се опасяват от икономически бойкот. Но, извинете, свободната преса има право да критикува и да си прави майтап с всичко, което сметне за заслужаващо язвителността й. Има и правото да бърка, да пресолява манджата. Засегнатият пък има право на съд, ако се е почувствал несправедливо обиден. Толкоз.
За нас наличието на обект, недостъпен за критичен анализ или сатира, трябва да напомня лоши неща от близкото минало. Мнозина помним вица за руснака и американеца от съветско време, в който американецът казва на руснака (на Червения площад): "У нас има свобода. Аз мога да викна "Долу американският президент!" и нищо няма да ми се случи." Че и у нас има свобода, и аз мога - изрепчил се съветският. И викнал: "Долу американският президент!".
За щастие испански, френски и други вестници също пуснаха карикатури на Мохамед, с което защитиха правото на карикатуриста да рисува това, което иска, а не онова, което му е разрешено. В шведския град Малмьо преди две години устроиха демонстрация с плакати, на които възрастният Мохамед беше изобразен с деветгодишната си жена, наистина по доста изобличителен начин... За тези, които не знаят, следва да напомним, че тъкмо женитбата на 50 и кусур-годишният Мохамед за 6-годишно момиченце, което пророкът все пак изчаква да навърши 9, за да "консумира" брака си, е причина за поява на филми като горния.
Не това е най-важното. И досега в много ислямски страни се смята за нормално да се вземе за жена 9-годишно дете. У нас доста циганки се женят далеч под 18-годишна възраст въпреки незаконността на това. Един от първите закони, който тръгнаха да обсъждат и променят "Мюсюлманските братя" в Египет, е тъкмо снижаването на възрастта
за брак на момичетата до 9 години
Пък победилите "демократи" в Либия най-напред тръгнаха да разрешават многоженството. Ще призная обаче, че самият аз бях смутен, когато четох Корана, особено редовете, отнасящи се до Пророка, комуто Аллах описва какви и колко жени може да има: "О, пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И (без зестра ти е позволена) всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея - единствено за тебе, а не за другите вярващи..." (част 12, Сура 33, Свещен Коран).
Не е зле, рекох си... Да си единствен официален говорител на Върховния...
Всичко това обаче са закачки. Религиозното познание, тази отвъдемпирична баня за душата е право на съвременния човек, както и на дедите му. Всеки има право да получава утеха и съпреживяване чрез него - дали през Библията, дали през Корана, дали през будизма, дали през бахайството или пред някой нов и екзотичен конфесионален олтар. Всеки на тази Земя има право да вярва в Зевс, в Спагетеното чудовище, в идеите чучхе на Ким Ир Сен или да бъде атеист. Никой няма право да зове през рупора на религията си за омраза към другите и свещен поход срещу тях. Бил той пастор Джоунс, пастор Мун, пазарджишки ходжа или сам пророкът Мохамед.
Това е, което цивилизацията ни трябва да защити достатъчно твърдо. Иначе цялата ни демокрация не струва и грош.
|
|