Навремето беше лесно. Властите подбираха внимателно информацията, която се подаваше към традиционните медии на принципа, което не е написано, не се е случило. Но след това се появи интернет и контролирането на съдържанието стана много трудно, ако не и невъзможно.

Връщам се към миналите времена, докато препрочитам предложенията, които се дебатират на започналата в Дубай Световна конференция за информационни технологии (WCIT). Международният съюз по далекосъобщения, който е орган на ООН, обсъжда преразглеждането на международните телекомуникационните регламенти.

Това, с което са се заели, много прилича на опит от страна на властите да контролират по-ефективно интернет, като го вкарат в параграфите и алинеите на обвързващо международно споразумение. Те предвиждат да създадат междуправителствен орган, който ще определя правилата за електронния трансфер на данни. Намеренията за промяна и за въвеждане на рестриктивен режим за ползване на интернет са очевидни на фона на сега прилагания подход за развитие на интернет, който се основава на свободното споделяне на управлението чрез различни частни играчи. Този модел стои в основата на свободата на интернет и чрез конкуренцията ни прави свидетели на една от най-бързо развиващите се технологични революции в историята.

Не поставям под съмнение ролята на ООН и на Международния съюз за телекомуникациите за насърчаване на развитието на телекомуникационния сектор. Дори тайно се надявам, че най-крайните и най-рестриктивните промени няма да бъдат приети. Въпреки това не мога и не искам да си затворя очите пред факта, че някои правителства, ентусиазирано подкрепяни от големите телекоми, се опитват да превземат интернет под благовидния предлог за подобряване качеството на техните услуги. Според мен нищо не е в състояние да подобри повече качеството от сегашния силно конкурентен бизнес модел. Евентуална негова промяна, както и замяната му с междуправителствено споразумение, в което изпращащата страна ще трябва да плаща на крайния доставчик на интернет, ще ограничи броя на интернет доставчиците, ще оскъпи достъпа до глобалната мрежа и ще даде възможност на големите телекоми да решават коя информация да бъде доставяна и коя не. Това би довело до ограничаване на сега съществуващия универсален достъп до интернет, особено за по-малки пазари и такива с по-нисък икономически потенциал.

Само преди няколко месеца хиляди европейци излязоха на улиците, за да протестират срещу AСTA и спряха споразумението. Днес те биха имали дори още по-голямо основание да заявят гражданската си позиция. Откритостта, динамиката на интернет, отсъствието на единен център за контрол - това са огромни достижения за развитието на човечеството и за отстояването и разширяването на човешките права. Интернет се превърна в значимо средство за подкрепа на народното недоволство срещу държавната власт.

За своя чест европейските институции останаха верни на разбирането си, че интернет не бива да бъде регулиран, и отхвърлиха призивите за фундаментално преразпределение на баланса между играчите в многостранния модел на управление на интернет. Те заявиха разбирането си, че сегашната роля и правомощия на Международния съюз по телекомуникации не бива да се разширяват. Европейският парламент и Европейската комисия призоваха държавите членки да се придържат към законодателството на ЕС. И въпреки това нуждата от строг контрол от страна на гражданското общество, за да не се повторят събитията от ACТА, остава. Да бъдем бдителни и да не позволяваме да се стига до там, че да се предотвратяват ратификации на вече подписано споразумение.





Най-лошите прогнози се сбъдват

Стандартизирана е технологията, която позволява да ви четат електронната поща, преди да сте получили съобщението

Блог за правото и свободата на дигиталните технологии, Емил А. Георгиев





Онези от вас, които се интересуват от регулацията на електронните съобщения, със сигурност знаят, че в момента в Дубай протича WCIT.

Най-лошите прогнози, които се правеха във връзка с тази конференция, засега се сбъдват. Какво имам предвид? Асен Генов сподели линк във Facebook, от който е видно, че международният телекомуникационен регулатор е стандартизирал изключително проблемната технология на Deep Packet Inspection. Във Facebook Асен поиска становището на няколко души, в това число и на моята скромна особа, поради което реших да драсна този кратък блогпост. Сега към основния въпрос - какво е Deep Packet Inspection?

Мисля, че най-доброто сравнение е онова с постепенно отмиращия свят на пощата. Представете си една пощенска станция, в която пристигат писма за живеещите в нейния район получатели. Принципно писмата следва да се разпределят между работещите в станцията служители, които пък трябва да ги раздадат на получателите им.

Представете си обаче, че вместо директно да преминат към раздаването, служителите в пощенската станция първо отварят писмата, изчитат ги и в зависимост от съдържанието им решават дали да ги раздадат на получателите им, съответно кога и при какви обстоятелства да се случи това. Това во кратце се случва и когато доставчиците на електронни съобщителни услуги използват Deep Packet Inspection - те могат да проверяват съдържанието на електронната ни комуникация и в зависимост от това да определят съдбата й. Следващият логичен етюд от рисуваната с толкова тъмни краски картина е филтрирането на определено съдържание или пък евентуалното му пренасочване към т. нар. правоприлагащи органи.

Дали това ще се случи, до голяма степен зависи от нас - активните гласоподаватели. Вече със сигурност знаем как стоят нещата, а това ще ни даде възможност да изградим подходяща стратегия за противодействие. Условието за това е да останем будни и да не позволяваме да ни успиват!