Коментарът на Aaliyah е пуснат под две статии във вчерашния брой на "Сега" - колонката на Бойко Ламбовски "Не става точно дума за педофилия" и "Конфликт на идентичността разкъсва българите мохамедани" на Людмил Илиев.
Статията щрихира доста добре проблема, но тъй като този въпрос ме засяга лично, ще се опитам да поясня вижданията си за разрешаването на този проблем. Аз съм с български паспорт (място на раждане, не натурализация и т.н.), българска идентичност (отраснах и учих в България), българско самосъзнание (история, култура, традиции ...) и смея да твърдя, че спадам към българския етнос (говоря български език от рождението си и не владея нито турски, нито "помашки", а само местен диалект на българския книжовен език). Емигрирах в чужбина (Германия) по семейни причини, а не защото са ми сменили имената или са ме гонили. Няма такова нещо! Никога не почувствах враждебност спрямо мен в България заради това, че изповядвам исляма, нито в личния си живот, нито пред институции и т.н.
Единственото ми огорчение
е било от български граждани с турско самосъзнание, които ме питаха защо "не се турчея" и които не успяваха да отговорят на моя въпрос като как са турци/помаци, след като самите те твърдят, че бабата и дядото например са българи. Не мога да отричам, че на територията на България живеят хора, които чувстват себе си като турци/помаци, но не разбирам защо наричат себе си "български турци" или "помаци"?! И още по-малко приемам заради принадлежността ми към исляма да ме свързват с нещо турско, помашко и каквото и да е съзнание, освен българското. Познавам и други като мен, мюсюлмани, които заявяват категорично, че са българи и нищо друго, не защото имат български паспорт, говорят български език, а защото чувстват това в сърцата си и се гордеят с Родината.
Смятам, че етническите българи, изповядващи исляма, са удобен политически инструмент за злоупотреба спрямо единството на нацията. И ако днес ние нямаме вътрешни проблеми с това и не се мразим взаимно, то
дали утре ще е така?
Дали няма да бъдем изправени и насъскани един срещу друг - православни българи срещу български мюсюлмани? Проблемът е сериозен, а решението е на тези хора да се предостави възможност единствено от държавата да бъдат себе си, българи мюсюлмани и нищо друго от това. За съжаление имам чувството, че в момента държавата е най-малко в състояние да се погрижи за това, деликатно казано. Остава ми единствено надеждата, че аз, както и другите като мен, заедно с българите - православни християни, няма да допуснем да бъдем увлечени в мръсната политическа интрига на чужди сили и интереси да се унищожим взаимно. Намирам това за позорно и манипулативно и не искам пожарът от бивша Югославия да пламне и у нас. Подчертах неведнъж, че уважавам убежденията и вярата на другите хора и дори да не ми се отвърне със същото, не намирам в това легална причина за омраза и нетърпимост. Отправям това послание към всички вас, обикновените граждани, да не се оставим на саморазрушението и да бъдем преди всичко човеци. Нека не допускаме верските различия да поставят бариера между нас като граждани на България, за да живеем в мир и разбирателство, както сме го правили през вековете.