Бившият върховен съдия Венета Марковска и спецпрокурорът Галя Гугушева ще останат в историята като казуса "Марковска" и казуса "Гугушева". За съжаление не като нарицателно за високи професионални успехи, работа в името на гражданите или постижения в борбата с престъпността. А като лице на най-мръсната част от уж независимата ни съдебна система - съмнителни "договорки на бели покривки", още по-подозрителна репутация и най-вече на компромиса, който се прави с качеството на съда в името на това да се назначи там зависим човек.

За кратко двете дами успяха да покажат огромна липса в системата, за която разговорите винаги са в сферата на абстрактното, поради отсъствието на инструмент, с който да я измерим - морала. Гугушева и Марковска може би формално не са извършили нищо незаконно, но не там е въпросът. Проблемът и в двата случая е, че има основателни съмнения за това, че висши магистрати са си позволявали да правят неща, които не би трябвало дори да им минават през главите. Нека си припомним, че Марковска бе ходила при министъра и зам.-министъра на МВР да ходатайства за свой арестуван приятел, а след това твърдеше, че това не се е случвало. От финансовите операции на Гугушева и семейството й се разбира, че става дума за магистрат с финансов размах, обясняван със съмнителни схеми със заеми, прехвърляния на собственост и т.н.



Случаят "Марковска" бе претупан с облекчение от Висшия съдебен съвет



Тя бе скоростно пенсионирана, получи 100 хил. лв., без някой от членовете на ВСС да оспори заслужена ли е тази полагаща се при пенсиониране на магистрат компенсация. Толкова, сега може кротко да си живее, след година никой няма да помни нищо. Да не говорим, че Конституционният съд рядко присъства в новините.

Но прокурор Гугушева е твърде млада за пенсия и ще иска да остане в системата, след като се превърна в поредния позор като кандидат-член на КС. Ако ВСС и останалите замесени в този казус институции замълчат, това ще е огромен автогол. Защото, макар да бъде свалена от дневния ред на парламента, Гугушева все още е зам.-ръководител на апелативната спецпрокуратура. От институцията, създадена през мандата на ГЕРБ, се очаква да се бори с най-тежката организирана престъпност и която си постави като приоритет именно финансовите и данъчните престъпления, прането на пари и т.н. Шефът на това звено и кандидат за главен прокурор Борислав Сарафов не спира да говори как със своята работа структурата е предотвратила милиони загуби за бюджета, но смутено се умълча преди два дни, когато бе попитан каква ще бъде реакцията му по случая със заместничката му Гугушева. Каза, че не й е правил финансова инспекция. А може би трябваше да се зарови по-обстойно около колегите си, преди да започне да гради структурата. Очаквано Сарафов прехвърли топката на ВСС - каза, че след като етичната комисия към съвета провери случая, ще вземе решение и той. Да, дори да иска, той не може да уволни заместничката си, това се прави от ВСС. Отговорност от тези, които я назначиха - стария състав - не може да се търси, но това не значи, че трябва да се мълчи. Съветът получава втори шанс да покаже, че има сили да работи срещу най-сериозните пороци на системата. Веднъж вече се провали с Марковска, нека си спомни това и да не забравя, че около Гугушева има несвършена работа. Както и около странната статистика за делата, в които адвокат е бил синът й.

Същото трябва да направи и НАП, която заяви, че ще проверява дали имуществото на прокурорката и семейството й съответства на доходите им. Но какъв ще е резултатът от това, не можем да знаем. Случаят с тъщата, Цветанов и апартаментите също е специфична емблема за дейността на приходната агенция.

На всички е ясно, че политиците, издигнали и подкрепили кандидати от типа на Гугушева, ще се стремят бързо да заметат гафовете си под килима и да продължат все едно нищо не се е случило.



Пресен пример е реакцията на управляващите от ГЕРБ



След като си изпатиха с Марковска и бяха заплашени с извънреден доклад от ЕК, побързаха да свалят доверието от Гугушева и да оставят негативите на все по-малобройния СДС, който ще си намери някакво оправдание. Но кой ли пък се интересува от това? Сега процедурата ще бъде удължена. След Нова година Яне Янев ще сервира новата кандидатура. ГЕРБ се провали, СДС се издъни, другите парламентарни групи се дърпат. Вниманието на обществото е изострено. С всяка номинация се пада все по-надолу. Нима трябва да се надяваме на чудо, че именно Янев ще извади блестящия кандидат? А и колко блестящ ще е този юрист, който се съгласява да бъде номиниран от именно този политик? Всичко това може да се опише само с черен хумор. Ето един актуален виц от "Фейсбук". "Красьо Черния въздъхнал горчиво: Ех, какви кадровици имаше едно време..."

ГЕРБ и СДС няма да понесат пряка отговорност за безпринципното издигане на кандидати. Омотаха процедурата в задкулисни договорки от типа "халваджия за бозаджия".

Безспорната отговорност е на ВСС - да провери в състояние ли е прокурор Гугушева да разследва и обвинява перачи на пари? Т.е. очакваме развръзката - ВСС или омертата, или ВСС и омертата.