Имам акт от КАТ, с който не съм съгласен. Как може да го атакувам и обжалвам. Разбрах, че трябва пред шефа на полицията. Ако той ми откаже, мога ли да стигна и до съда? В какви срокове става тази работа?
К.Ч., София
По правило и по закон актове се правят в два случая - при немаловажни административни нарушения или ако някой откаже да подпише фиш, който му е съставен заради маловажно нарушение. Законодателят е приел, че съставените актове имат сила до доказване на противното. Актовете могат да бъдат подписани, като изрично се отбележат възраженията, както и че ще има допълнително такива. Може да се подпише акта и да се напише, че ще има възражения в срок. Дори обаче и в тях да не се напише, че има или ще има възражения, то подписът в този случай не е признание за вина и не потвърждава написаното в акта. Съответният човек пак след това може да възрази и да обжалва акта. Възможно е той да не подпише дори акта. В такъв случай отказът се удостоверява с подписа на едно лице. В случая с КАТ - обичайно полицаите са двама и единият е актосъставител, а другият - свидетел. От една страна, неподписването не е пречка за възражение и обжалване. От друга обаче, трябва да се знае, че неподписването не спира процедурата по налагане на наказанието.
Правилото е, че при съставянето на акта контролният талон се отнема и се връща на водача едва след като заплати наложената му глоба. Актът за нарушението заменя контролния талон, но само за срок от 1 месец от издаването му.
Възраженията срещу акта и написаното в него може да се напишат в тридневен срок от съставянето му. Това се прави до съответния началник. Именно той е наказващият орган, който разглежда възраженията и може да отмени акта или пък да го потвърди. Второто се прави много по-често. Това потвърждение намира материален израз в издаването на наказателно постановление. При връчване на това постановление и доброволно плащане на глобата контролният талон се връща веднага. Иначе наказателното постановление заменя също за 1 месец този талон.
Самото постановление може да се обжалва пред съда в седемдневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал. Жалбата се праща до районния съд по местоизвършване на твърдяното от полицията нарушение. Необжалваните наказателни постановления подлежат на изпълнение. Ако е обжалвано обаче, тогава съдът има право да отмени наказанието, да го намали, да го потвърди, но не може в никакъв случай да го увеличи.
Цялата процедура по тази тема се движи по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В ЗАНН има дори и специален раздел, озаглавен "Обжалване на наказателни постановления".
Законът изрично иска в жалбата да се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. Това означава, че в нея трябва да бъде описано както какво се иска - примерно отмяна или пък намаляване размера на глобата, така и да се посочи всичко, което се счита за незаконосъобразно или пък несправедливо. Необходимо е накрая да се опишат и доказателствата. В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган е длъжен да я изпрати заедно с цялата преписка на съответния районен съд. Този орган от своя страна в съпроводителното писмо пък е длъжен да посочи доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.
Необходимо е да се знае, че жалбата пред съда спира изпълнението на постановлението. Това означава, че глобата не може да бъде събирана, включително и принудително, преди да се произнесе съдът.
В това производство законът допуска и касационно производство. То се провежда пред съответния окръжен съд, а ако е гледано от районния съд в София - пред Софийския градски съд. При него пак с жалба може да се оспорва решението на съответния районен съд, ако той примерно е потвърдил наказателното постановление.
|
|