Всеки в България има собствена теория защо сме бедни. Повечето "теоретици" са инвестирали много време в мислене и говорене, по-малко в четене и слушане, и незнайно защо смятат, че сме обречени и ще си останем бедни. Има някакво примирение, че никога няма да можем да постигнем някакви впечатляващи резултати и никога не можем да достигнем висок икономически растеж. Затова не се и опитваме. Това мислене е порочно и дълбоко невярно.

Всъщност България може да расте много по-бързо - ако престане да допуска едни и същи грешки и ако спре да пилее ценна обществена енергия. Случаят с цигарената забрана е показателен - днес я има, утре я няма, държи цялото общество в напрежение, а каквото и да е крайното решение, то няма да качи страната ни на бързата писта за икономически растеж. Извинявам се - може за някого да е много важно, обаче споровете за тютюневия дим нямат връзка с дългосрочния растеж.

Ако Китай, Турция или някоя прибалтийска република постигат 8 или 10% годишен ръст на БВП, трябва да си отговорим защо България не може и почти не отлепва от нулата. Истината е, че не сме фокусирали правилно дебатите, приоритетите и необходимите промени, затова не успяваме да догонваме по-успелите и по-богатите. А проблемите отдавна са ясни. Ето един много показателен факт - ако разгледате статистиката за бедността в България, ще видите, че почти няма бедно домакинство, съставено от висшисти. В същото време почти всяко семейство, в което и двамата са неуки или с ниско образование, влиза в графата "бедно".



Образованието е фактор №1,



то определя дали имаш работа и какви доходи си докарваш. Въпреки това в България продължават да се дават огромни средства за помощи, за социална политика, а все така изоставаме в усилията да направим образователната система ефективна.

Разгледайте програмите на университетите и проверете кой е секторът, който създава най-много работни места в момента и дали се готвят кадри за него. ИТ секторът се оплаква, че има огромен дефицит, казва, че може да наеме десетки хиляди повече хора в рамките на месеци и години. Откликват ли висшите училища? Не, те произвеждат точно толкова ИТ специалисти, колкото предни години, че и по-малко. Очевидно липсва връзка между това, което се търси на пазара на труда, и това, което произвеждат университетите. Излиза, че понеже имаме професори по счетоводство, произвеждаме счетоводители, а не обучаваме повече ИТ специалисти, защото е по-трудно.

Подобна е ситуацията и в училищата. Липсва връзката. За много специалности вече няма приложение. Например навремето имало завод за крушки. Сега завода го няма, но училището си е там и учи децата как се правят ел. крушки.



Пазарът на труда е колосален проблем



България е сравнително стабилна в кризата, но страда от голяма загуба на работни места. Причината не е само в кризата. Трябва да сме наясно, че през последните години има затягане на регулирането на пазара на труда, което принуждава фирмите да уволняват хора. Минималните прагове се вдигнаха с 50%. Така в години на криза, когато приходите на фирмите падат, разходите им за труд се увеличават с 50%. За много работодатели единственият изход е да съкращават персонал, за да се справят с разходите. Това е типичен регулативен проблем.

Обученията за квалификация по принцип са нещо полезно. Социалното министерство хвърля много пари в тази посока. Но обученията са по такива професии, за които има преподаватели, а не според търсенето на пазара на труда. Ако има преподаватели по фризьорство - правим курсове за фризьори, няма значение дали има нужда точно от тях. Отделен въпрос е, че понякога хората се записват чисто формално в курса - само за "тапията", и нищо не научават.

Следващ проблем, по който нищо не се направи, е строителството. Преди кризата отрасълът "летеше" и даваше хляб на много хора. Сега повечето от тях са безработни - строи се главно инфраструктура, но тя не поема толкова много строители. Политиците много обичат да повтарят как страната ни залага на инвестиции във високите технологии, но истината е, че в България има половин милион безработни без никакво образование и квалификация. Какво да правим с тях - да ги обучим и всички да станат софтуеристи, или да търсим инвеститори в индустрии, които не изискват особено образование.

За съжаление, в земеделието ще се освобождават хора поне още няколко десетилетия, защото там върви модернизация - инвестира се така, че с по-малко хора се произвежда повече. И това е нещо добро. Но трябва да сме готови с последствията - какво ще правим с



излишните селскостопански работници



Публичният сектор е безкрайна тема, но ето няколко провокации. Ще дам пример с моето любимо Министерство на вътрешните работи - там всичко отива за заплати, само 1% са инвестициите. Тоест има много хора, но те нямат компютри, нямат инфраструктура, с която да работят. И какво, ако имаш хора, но те не разполагат със съвременна техника? Това е важен момент, не само за МВР - няма как да свършиш много работа с много хора, ако не им осигуриш необходимите инвестиции. В България обикновено, когато се режат разходи, се реже от инвестициите, а се пазят заплатите. Но така се стига до декапитализиране и спад на производителността на труда, вместо да става обратното - с по-малко хора и по-малко бюрокрация да се върши повече работа.

Моето лично убеждение е, че не трябва да се прави нито един разход в бюджета, включително и от еврофондовете, който не е свързан с целта да имаме висок икономически растеж. Половината бюджет на страната отива за социални помощи за хора, които щяха да работят, ако държавата се беше постарала в тази посока. Обаче държавата инвестира в това да опази хората да не умрат от глад, вместо да осигурява условия на бизнеса да създава заетост. Иначе казано, половината от парите на данъкоплатците отиват за



облекчаване на симптомите,



вместо за излекуване на болестта.

Ако преместим фокуса върху инфраструктурата, и тук трябва да се стремим към решения, които гарантират дългосрочен растеж - тоест ако тировете изнасят основно към Турция, трябва да строим с предимство добри пътни връзки с Турция. Ако върви експортът към еврозоната, трябва да се работи по този коридор. Да, фонтаните са хубаво нещо, но първо трябва да има реална икономика, тогава ще има пари и за луксове.

Колкото до бизнес климата, има нещо важно, което трябва най-после да започне да се прилага и в България - ясни и кратки срокове за администрацията. Дори най-тежката процедура трябва да приключва в някакъв обозрим брой седмици или месеци и след уречения срок да е ясно "да" или "не" - тръгва или не тръгва съответният проект. Защото големият кошмар на инвеститора е мълчанието и протакането на нашата бюрокрация, което може да продължи с години.

Заради всички тези особености на българския пейзаж страната ни си остава на последното 27-о място в ЕС - и по брутен вътрешен продукт, и по паритет на покупателната способност. Ако усилията се насочат към поправяне на дефектите, класирането на България сериозно може да се подобри.