Сигурно мнозина са позабравили случая с един вече бивш зам.-шеф на ГДБОП - Иван Иванов, който беше уличен в справка от законно подслушани разговори как си иска от алкохолен бос луксозна ловна пушка и компютър за дъщеря си. Мислите, че нещо е произлязло от това? Че е вкаран някой в затвора или пък е разплетена историята? Нищо подобно. Кой ли пък си спомня вече увековечения в песни и стихове подслушан законно разговор на настоящия премиер Бойко Борисов, в който той нарежда на шефа на митниците да прекрати проверка на фабриката на вече покоен бирен бос, защото така бил обещал. Мислите, че нещо е произлязло и от това? И е потърсена нечия отговорност? Нищо подобно.

Това са само два примера от законно



използване на специални разузнавателни средства,



които са запалили големи, включително и политически, скандали, угаснали в обещания за кардинални промени в режима на подслушването и следенето. Скандали, които нагледно показват колко гнила е държавата и нейните управители. Тези случаи показват и още нещо - че, от една страна, когато някой е "закован" със специални разузнавателни средства, то, ако е някой големец, просто се измъква по терлици. А от друга - че те се използват масово срещу хора и бизнес, които изобщо не могат да се защитят, защото дори и не подозират какво са им "сготвили" от МВР и службите. И това от много време. И сега умножете всичко това поне по 3, с колкото се е увеличило използването на СРС по време на настоящото управление.

И ще се получи една наистина страшна история. При това гарнирана с това, че от всички много хиляди СРС-та, от всички още повече хиляди телефонни разпечатки и ровене в компютри съвсем малък брой стига до съда като доказателства. А по закон това трябва да е основно, предимно и почти само тяхната роля. Като добавка е и абсолютното нежелание за промяна в режима на подслушване и следене и опита за пълен контрол върху граждани и фирми.

Като капак на всичко дойде и едно



осъдително решение на Европейския съд в Страсбург,



според което бившият директор на РДВР-Смолян Александър Савов и неговото семейство ще получат обезщетение от 4500 евро за морални вреди и 2000 евро за разноски заради подслушване. Той успя да осъди държавата с аргумента, че има нарушения на личния им живот и че липсва ефикасно вътрешноправно средство за защита.

Това беше повече от очаквано, след като вече 5 години държавата не си помръдва пръста, за да промени закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Точно през лятото на 2007 г. същият съд в Страсбург осъди България, като я задължи да измени ЗСРС, защото във вида си той нарушава основното човешко право на личен живот. Освен това държавата бе осъдена и заради това, че тя прави гражданите потенциални жертви, като не им осигурява правна защита срещу възможно подслушване и следене. Оттогава българските политици и законодатели обаче не направиха нищо, за да променят закона и затова очаквано всеки, който се обърне по тази тема към Страсбург, може да очаква успех. Още повече че в случая със Савов става дума дори за законно разрешено използване на специални разузнавателни средства.

От делото става ясно, че след като полицейският шеф е бил назначен за шеф на МВР-Смолян, той е бил подслушван. Това е ставало с разрешение, издадено от съда по изискванията на закона. Според заключението на Европейския съд в Страсбург обаче подслушването на полицейския шеф се оказало незаконно, защото Савов е нямал възможността да се защити от предприетите срещу него действия. Няма спор, че случаят "Савов" не е на ГЕРБ. Факт е обаче, че сегашната власт не пипна нищо от лошите практики.

С решението на Страсбург през 2007 г. бе казано, че българският закон за СРС има вродени дефекти, защото дава право на вътрешния министър да разрешава и да контролира използването на специални разузнавателни средства (СРС). Освен това той не дава никаква възможност на невинните граждани да научат, че са били следени. За разлика от тях изправените пред съд имат възможност да разберат, че са били обект на СРС. Тук е достатъчно да се отбележи, че едва 10 на сто от подслушването влиза в съда като доказателство. Останалите 90 на сто подслушани може никога да не разберат, че са били обект на СРС.

Факт е, че



министърът трябва да иска разрешение от съдия



за използване на СРС, но след това не е длъжен да му се отчита, нито да му дава гаранции, че събраните данни са унищожени, ако не са послужили за повдигане на обвинение, отбеляза съдът. Отделно от това вътрешният министър, а от три години и шефът на ДАНС могат при определени обстоятелства да пускат разрешения за подслушване и следене за 24 часа. Сами, без санкция на съд.

Така според чл. 18 от закона за СРС в "случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение" на съдия. Достатъчно е разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено оправомощения от него зам.-министър на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавната агенция "Национална сигурност". Или иначе казано, без дори никой да знае,



МВР шефът може да разрешава подслушване,



следене, филмиране, наблюдение, ровене в кореспонденцията. Изобщо всичко. Законът казва единствено, че използването на тези средства "се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение" от съдия, който "се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация". После се уточнява, че извършените до момента действия се потвърждават само от съдия. Погледнато реално, всяко разрешено извънредно подслушване от МВР шефа например трябва да бъде докладвано на съдия. Без значение дали материалите са годни за доказателства или не. Законовата разпоредба е обаче толкова разтеглива и излиза така, че той трябва да направи това само ако събраното ще се вкара в досъдебно производство и после ще бъде използвано в съда.

Още преди да дойдат на власт, ГЕРБ обявиха, че ще променят закона за СРС, за да са защитени човешките права. Нищо подобно обаче не се случи. Дори едно от първите неща, които направиха сегашните управляващи, бе да закрият специално създаденото от предишната власт Бюро за контрол върху използването на СРС. То бе направено именно с аргумента изпълнение на решението на Страсбург от 2007 г. и място, в което хората да се оплакват от незаконно подслушване и следене. ГЕРБ обаче го закриха. После те се опитаха все пак да вкарат някакъв текст в закона, според който, ако има незаконно подслушване, то едва ли не самите служби да казват на съответния човек.



Познайте дали има и един такъв случай?



И на този фон дойдоха разкрития, че през 2008 г. чрез специални разузнавателни средства (СРС) са подслушвани и следени около 3000 души, а през 2011 г. бройката е скочила до близо 7900 души. Тези данни представиха Константин Павлов и Асен Генов, основатели на Фондация "14 януари" също само преди няколко дни. "Неограниченото ползване на СРС унищожава баланса между националната сигурност и гражданските права. Дори в момента България по няколко пъти превъзхожда Русия по брой използвани СРС спрямо гражданите", твърдят те. В Австрия има 188 искания за достъп до трафични данни, докато в България те са около 30 000, продължи Павлов. Асен Генов пък допълни, че за 2011 г. в САЩ има издадени разрешения за достъп до лична информация по 1 на всеки 71 хил. граждани, в Русия тази пропорция е 1 на всеки 305 граждани, а в България - 1 на всеки 84 граждани.

Според тях един от проблемите са непропорционално големите искания на изпълнителната власт за достъп до личните данни, за да се бори с престъпността. Те остро критикуват и самата процедура за издаване на разрешения и



определят съдебния контрол като формален



Позовават се на данни от 2011 г., като получените искания за използване на СРС са 13 846, разрешения са получили 13 624, а отказите са едва 116. "Имаме голямо навлизане в личното пространство на гражданите, аз лично не съм забелязал увеличение на резултатите от борбата с престъпността, което да оправдае това", коментира Павлов. И още: "Спрямо всеки един от нас може да бъде създаден профил, който много ясно да очертава физическото местоположение, пътуването, общуването. По този начин дори например журналистическата тайна ще бъде компрометирана."

И на този фон е инатът на управляващите да променят кардинално системата и процедурите, така че поне да има някакъв граждански контрол и защита на гражданите от държавна злоупотреба с това изключително деликатно правомощие, с което може да се влезе дълбоко в интимния свят на човек. Или може би тяхната цел е точно тази? Да събират материали за изнудване, за превземане на бизнеси и сектори, за подчиняване.

А сигурно и самият премиер е забравил как, след като гръмна



скандалът "Мишо Бирата",



обясняваше лично, че управляващите и неговата партия ГЕРБ ще направят веднага кардинални промени в закона за специалните разузнавателни средства. Че наистина се подслушва и следи много. Че не трябва вътрешният министър да контролира този процес и че лично той ще поиска главният секретар като най-висока професионална длъжност да се занимава единствен със СРС-тата. Че не трябва да има изтичане на информация, че има рекетиране с такива данни... Година и половина по-късно няма никакъв резултат. Все едно, че не е имало такова обещание. Само малко по-късно обяви, че МВР не можело да има такъв независим главен секретар, какъвто бил той. И че всеки друг можел да манипулира събраното чрез СРС. Да не е човек на мястото на вътрешния министър Цветан Цветанов и главния секретар на МВР Калин Георгиев след такова изявление на министър-председателя. Защото те отговарят сега за СРС. Особено МВР шефът. И след като премиерът обяснява, че всеки освен него може да манипулира СРС, то тогава какво да си мисли за наличното сега?

Признанията, че може да има злоупотреба със СРС, че данни от тях могат или се използват за рекет, или за разправа с икономически и политически врагове, валят отвсякъде - от съда по правата на човека, от опозицията, от реалността и практиката, от самите управляващи дори...

Властта очевидно не само иска тотален контрол, но и трепери от страх да не падне от власт. И затова си мисли, че с повсеместно подслушване ще си гарантира втори мандат. Винаги обаче това се е връщало като бумеранг.