|
национални организации от дълги години не са влизали във властта,
а на второ - те ясно демонстрират своите християнски обвързаности, поне изразени в делата и текстовете им.
По правило в областта на културологията и философията съществуват две становища. Едното е, че православието е универсална религия и не може да бъде обвързано с национализма. Другата гледна точка е, че християнството може да се свърже с национализма и че БПЦ по характера си е една национална Църква. Самата Църква не изказва становище по този въпрос и както със социалната дейност, а и с всяка друга една активност, която изисква открита гражданска позиция, е оставила инициативата в ръцете на миряните. Така че, съдейки от
безмълвната позиция на официалното църковно ръководство,
въпросът за отношението между християнството и национализма ще бъде решен от миряните, които имат отношение към вярата или които дори да са атеисти (има абсурдно определение в националните среди като "православен атеист"), ще поддържат православието като пазител на националната ни идентичност. Историята показва, че в България националното съзнание и религиозното убеждение са пряко свързани. Митрополит Климент през ХIХ век казва: "Има православие, има България."
Историческата аналогия със събитията от обявяването на Българската Екзархия през 1870 г. е много примамлива, защото тогава въз основа на султанския ферман за устройството на БПЦ се очертават и етническите граници на българската народност в рамките на Османската империя.
Очевидно е, че и днес се търси подобен модел в рамките на бъдещо присъединяване на България към ЕС. Друг е въпросът
дали този модел е конфликтен спрямо мюсюлманската общност
и останалите религии. Изхождайки от характеристиките на българския национализъм, може да се каже, че подобна спойка няма да доведе до разрушаване на етническия мир. Причината за стабилността на християнско-националното политическо направление се корени във факта, че нашите национални дейци нямат измеренията на националсоциалистите, расистите или фашистите от средата на миналия век.
Нашият национален герой Васил Левски е либерално и интернационално настроен,
когато говори, че в Българската Република за българи, евреи и турци ще има равноправно място. Българските революционери като Ботев например по същество са повече социални реформатори, отколкото националистически пропагандатори, каквито са някои от героите на останалите балкански страни. България освен това е далеч от православния фундаментализъм, властващ в Гърция например. Така че от гледна точка на характеристиките на националните движения ние нямаме основание да считаме, че спойката вяра-националност ще доведе до конфликтни сътресения. Освен ако българският национализъм не се модернизира по европейски модел и не приеме идеите на крайно десните партии - като тези на Льо Пен във Франция. Ние, българите, не страдаме от шовинистични стремления. Нямаме национална доктрина с агресивни намерения спрямо съседите, нито имаме философия на националното, както това е налице например в Гърция. Така че една бъдеща спойка между християнството и националното в България ще гарантира заздравяването на българската народност, ще доведе до повишаване на родолюбивото самосъзнание и ще се влее в европейската умерена центристка позиция, защото в Европа християнството е основна платформа както на политическото, така и на културното. В този смисъл отношенията между православието и националното в България не само че няма да застрашат етническия мир, но и ще допринесат до излизането от политическата апатията и гражданско бездействие.
Следващият път като се видим пред Народната Библиотека "Свери Кирил и Меродий" ще те черпя от моите цигари и ще обсъдим християнството и историята в контекста на нашата ултра(с) държава и страна! 
