Данъчната революция се отлага. Засега. И слава богу. Данъчната система догодина ще остане същата, каквато я знаем днес, а промените ще се ограничат до няколко камуфлажни жеста на уж-намаления със съществено увеличение на облагането от две посоки.
Общият ефект
на годишните данъчни промени ще е ограничен до увеличаване на общата данъчна тежест с около 1% от брутния вътрешен продукт до 41-42%. От тазгодишната данъчна ревизия най-облагодетелствани отново ще са контрабандистите на цигари и алкохол. Поради предсрочното вдигане на акцизите техните доходи ще се увеличат поне 20%. Малко по-малка ще е свръхпечалбата от измами с горива (контрабанда чрез занижаване на внесеното количество, надуване на фирите, подгряване на баките, бъркане на смески и ментета и пр.). Най-големи ще са загубите на реститутско-рентиерското съсловие, защото държавата се е заканила да вдигне данъчните оценки на имотите с поне 20%, а в градовете с експлоадирали цени на недвижимостите - далеч с повече, засега неясно с колко. Всички ще спечелим от поредния добър урок със
спуканите предизборни балони,
пък дано и на най-кухата чутура стане ясно, че кой каквото да обещава в предизборно време, накрая замисляните социални финансови революции излизат невъзможни. Лесно е само вдигането на данъците, всеки опит за намаляване се сблъсква със следствието от закона на Паркинсън, според което веднъж отпусната да харчи дадени пари, държавната машина има нужда да пилее поне същите или по-големи суми. Защото междувременно администрацията се е разширила и разпасала точно колкото е нужно, за да похарчи колкото бюджет й е отделен и колкото успее да задлъжнее. Нашите чиновници уверено се множат, затова властващите политици трябва да отложат данъчните облекчения и да приложат поредния трик за вдигане на данъците. Така
ще забравим за намаление
на подоходните данъци (каченият необлагаем минимум на личните доходи намалява прогресията, но почти не влияе върху средния данъчен размер), приказките за нулев данък върху дивидентите, намаление на облагането върху вноса на технически услуги, диференцираните ставки на ДДС и всяка подобна предизборна фантастика. Крайно време бе да се намали осигурителния данък. Но намаление няма да има. Вярно, ставките ще паднат с 6%, но ефектът ще бъде изяден с увеличение на осигурителните прагове. Хвалбите на властта, че дала 600 млн. на бизнеса са двойно неверни. Първо, защото държавата на бизнеса нищо не дава, само може да благоволи да му вземе по-малко. И второ, ще видите, че плащания от бизнеса осигурителен данък само ще нараства в абсолютна сума. Същият
данъчен фокус-бокус
се получава и с великодушно увеличените амортизационни вноски, които се представят като равнозначни на намалено данъчно облагане на фирмите. Не е същото. От това, че сградите ще се амортизират за 15 вместо за 20 години, наистина се увеличават признатите разходи на фирмите (с 1.7% от стойността на сградите), но в същото време се планира над половината от този ефект да се прибере обратно чрез увеличената оценка на сградите, земята данъка върху сградите, таксите за смет и за сделки с имоти. Вярно, че фирмата ще може сега да изпише на разход компютрите още на първата година от покупката, но нали на втората година няма да има какво да изписва, компютри вече си има. Общо за двете години тя ще плати все същия процент данък върху печалбата си. Е, ще плати по-късно, значи печели само лихвата върху по-късно внесения данък. Ако въобще спечели нещо: за да има някакъв ефект от ускорената амортизация, фирмата трябва да има печалба поне колкото амортизационната сума. А знайно е, че към една четвърт от фирмите бездруго отчитат загуби.
Зарязаната данъчна революция е по-скоро добра новина. Резките промени във фискалната среда внасят объркване в пазара - дори когато са в положителна посока. Лошата новина е, че
оставаме сред челниците по ДДС
и през следващата година. Свещената крава кърмилница на хазната няма да бъде докосвана. А тъй като се очаква 2006-а да е година на ударна инфлация (така сме щели да изпием предварително горчивата чаша, отредена за 2008 г., та като влезем в евросъюза да сме отличници), ефектът на ДДС ще се увеличи. Знайно и очевидно е, че с ДДС се облага и инфлационното поскъпване на един и същи потребяван обем стоки. Така догодина бюджетът хем ще похарчи повече, хем ще може да завърши с касов плюс и нов рекорден излишък. Но колкото по-бързо забогатява държавата, толкова по-бавно се замогва народът и набира скорост стопанството. Значи на държавата трябва да се наложи диета. Сега.












