|
Проблемът е и че движимите паметници на културата могат лесно и бързо да се изнесат зад граница. "Представете си, че превозвате пет тона мрамор на блокчета - съвсем спокойно между тях може да поставите и един саркофаг, който ще мине незабелязано", казва експерт, пожелал анонимност, и се възмущава, че монетите се изнасят с куфари, а заловените трафиканти получават условни присъди или глоби. Публична тайна е, че във Великобритания и Германия много пъти са залавяни наши сънародници или техни пратки с хиляди незаконно изнесени монети. Според него следващата стъпка ще е обири в самите музеи.
Наистина напоследък този род кражби зачестяват. От Регионалния исторически музей във Велико Търново например през 2004 г. са откраднати 3 златни предмета със значителна материална и историческа стойност. При проверката от културното министерство са установени десетки нарушения, сред които липсата на материално отговорно лице за нумизматичен фонд, а много от ценните предмети не са заснети, което прави невъзможно евентуалното им връщане.
Нехайството обаче не прави впечатление,
тъй като кметът на Велико Търново обмисля да предложи директора на въпросния музей за орден "Св. Кирил и Методий".
Врачанският музей също преди 2 г. се разделя със 7000 монети. Очевидно за подобна грандиозна кражба е използвана организация от вътрешни хора. За тези монети снимки няма и независимо от факта, че те бяха заловени в Германия, България никога няма да ги получи обратно, тъй като не може да докаже собствеността си върху тях.
Иманярите също действат почти необезпокоявани. През 1999 г. секторът в НСБОП, който се занимава с тези престъпления, е прехвърлен в НС "Полиция", а в момента борещите се с иманярството са намалени до група в направление "Криминална полиция".
Никой не знае точно колко са иманярите. По полуофициални данни те са около 50 000. Откривателят на Перперикон проф. Николай Овчаров обаче смята, че в България действат между 200 и 250 хиляди иманяри. Според него всеки месец в големите градове се провеждат сбирки, където оживено се търгуват изровените находки.
Днес иманярството е бизнес с огромни печалби. Неотдавна инспекторът от културното министерство Жарин Величков съобщи, че прекупвачите продават находките с 2000% печалба. В момента глобата за лице, което не съобщи в 1-седмичен срок за намерен от него културен паметник, е от 1000 до 5000 лв. Според археолозите трябва да бъдат предвидени наказания за всички по веригата - от наемниците иманяри през прекупвачите до крайните купувачи.
И тъй като до момента сме поели доста ангажименти към ЕК в тази област, са ни нужни не поправки, а чисто нов закон за паметниците на културата, смятат специалистите. По такъв проект обаче не се работи, макар че запознати твърдят, че новото ръководство на МК сериозно обмисля въпроса.
Част от дефинициите на сега действащия закон са от 1969 г. и на практика са неприложими. За експертите например е нелогично делението на движими и недвижими паметници на културата. Навсякъде по света се говори за културни ценности и културно наследство, което може да бъде археологическо или архитектурно, обяснява Тодор Чобанов, началник на инспекторат за културно наследство в системата на МК.
Както при много други сфери и в тази има твърде неясни дефиниции. В закона под паметник на културата например се разбира "всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост". Критерии за научна и културна стойност и обществена значимост обаче няма, което позволява избирателно тълкуване.
Друг абсурд предлага и чл. 16, който гласи, че "всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата". Той обаче не дава отговор на въпроса
археологическа разкопка ли е работата в задния двор,
при която е открит ценен предмет? В случая един добър адвокат винаги може да докаже, че не е. Не е ясно и носи ли вина лице, което не уведоми държавата за намерен предмет, при положение че не е знаело, че тя е ценна.
В Европа например има термин "научна щета", т. е. смята се, че всеки, който без разрешението на държавата е предприел каквото и да е действие срещу паметник на културата, независимо дали случайно го е разорал в нивата си, или съзнателно е копал, се счита за виновен. В България подобни решения изглеждат екзотични на фона на многото вратички в закона и неработещите му текстове.
Странност на държавната логика е и фактът, че ратифицираме още през 1993 г. Европейската конвенция за защита на археологическото наследство, но публикуването й в "Държавен вестник", с което тя фактически влиза в сила, става едва миналата година. Оказва се, че 11 години някой е протакал процедурата, документът е отлежавал в шкафовете само и само да не започне да действа.
Друга част от проблемите произтича от собствеността на движимите паметници на културата. Въпреки че според конституцията частната собственост е неприкосновена, законът за паметниците на културата игнорира това, както и разделението на публичната собственост на общинска и държавна. Резултатът - общини и областни управи се съдят постоянно. Не липсват и парадокси като например определянето на
древен паметник от световно значение като "празно дворно място"
Или пък това, че в старинен град под закрилата на ЮНЕСКО като Несебър случаите на незаконно строителство са повече от броя на сградите.
Липсата на интегрирана база данни, която да съдържа информация със снимки и описания на всички движими паметници на културата - не само на тези в музеите, но и на тези в частни ръце и която да се ползва от охранителните органи, също е сериозна пречка. На практика излиза, че ако ценен предмет се открадне у нас и полицията го залови в друга държава, поради липсата на документация не може да се докаже, че в България някой е бил собственик именно на тази открадната вещ.
Няма статистика - няма откраднат предмет
Важна подробност при поправките в 36-годишния закон за културното ни наследство, която влезе в сила на 1 януари т.г., е, че разрешението за износ на движими паметници на културата на практика не се отнася за археологически предмети от скритите колекции у нас. Търговията с антични ценности е забранена, понеже те са държавна собственост, притежателите им не могат да докажат, че са законно придобити. Заради което и няма как да се възползват от промените в закона и съответно да изнесат законно ценностите си.
С влизането ни в ЕС у нас би трябвало да влезе в сила директива за връщането на незаконно изнесените културни ценности от територията на страните-членки. Чрез нея
ще можем да си изискваме обратно откраднатите
или нелегално изнесени в други страни предмети, определени като национално богатство. Идеята е това да накара чуждестранните клиенти да искат гаранции, че съответният предмет не е национално богатство и не е изнесен нелегално. Което пък от своя страна да принуди иманярите да представят намерените вещи за оценка у нас, за да могат да ги продадат легално в чужбина.
България може и да не е богата на петрол, но затова пък има 5 милиона движими паметници на културата. Поне толкова са регистрираните в музейните депа. За хилядите частни колекции засега може само да се гадае.
КАРЕ: ЧЕЛЕН ОПИТ
Според Тодор Чобанов е въпрос на политическа воля кой от двата модела на опазване на културното наследство да приемем - консервативния, при който държавата има монопол в опазването (Италия, Гърция), или либералния, при който отговорността се прехвърля и върху гражданите и се разрешава търговията с паметници на културата (Великобритания).
Първият модел изисква много кадри, както и нова институция, която да ги обедини. В Италия например само в полицията има над 300 души, които пазят културното наследство. За либералния модел пък ще са нужни ясни закони и работещи механизми, които да налагат спазването на правилата. Според Тодор Чобанов най-добрият вариант за нас е смесица между либералния и консервативния модел, съобразен с българските реалности.
|
|
|
