|
И двете случки са своеобразен сигнал за това, че управляващата коалиция или по-точно
БСП май едва сега разбра какво е пропуснала
в залисията около съставянето на правителство. Местата за областни управители, председатели на парламентарни комисии и заместник-министри бяха разпределени много стриктно в тристранното политическо споразумение между БСП, НДСВ и ДПС. Но освен този втори ешелон на властта, в държавата има и много регулаторни органи, които контролират или отделни сектори от икономиката, или цялата плюс държавните учреждения - Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Сметната палата и така нататък. За тях в споразумението не е спомената нито дума.
А в много области на стопанството днес няма никакво значение кой изпълнява ролята на принципал на все по-малкото оставащи държавни дружества. Тяхната дейност зависи много повече от това какво ще реши съответният регулаторен орган.
Типичен пример в това отношение е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Министърът на икономиката и енергетиката например може да има много голяма власт, но щом въпросът опре до определяне на цени, де юре той няма никаква възможност да въздейства.
Почти същото е положението и с останалите регулаторни органи. От решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) например вече зависят дори субсидиите, които държавата евентуално би дала на един или друг отрасъл или предприятие, за да го измъкне от временни затруднения. Големите приватизационни сделки пък само се подготвят от изпълнителната власт, но сключването им също зависи от санкцията на КЗК.
В областта на високите технологии и на телекомуникациите на изпълнителната власт вече е отнета всякаква дума, след като и БТК беше приватизирана и регулирането на сектора е в ръцете на орган, за чийто шефски пост паднаха тежки съдебни спорове. Комисията за финансов надзор също не е за пренебрегване, защото от нея зависи контролът над публичните дружества и над сфери като застраховането и осигуряването.
Ситуацията с регулаторните органи всъщност е
още по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед
Защото не съществува принципно решение на въпроса кой да оглавява една или друга комисия и кой да бъде неин член. Всички те са съставени по силата на различни закони и на различен принцип. Членовете на КЗК например се избират на квотен принцип от парламентарно представените политически сили. В далекосъобщителната комисия също има представители на парламента, но и на президента, а председателят й се назначава от премиера. В сегашната ситуация той ще трябва да съгласува такова назначение с лидерите на останалите две политически сили от тристранната коалиция.
По същия начин Станишев би трябвало да постъпи и с членовете на ДКЕВР. Това, че НДСВ го изпревари и назначи нови 6 човека в комисията, е отделен въпрос, който обаче е също трудно разрешим. Да не говорим, че по закон постовете в тези комисии са мандатни. В КРС например мандатите на отделните членове изтичат по различно време с разлика от една-две години. С други думи, комбинациите за пазарене са огромен брой и вероятно дори най-развихреното въображение не би могло да си представи за какво всъщност става дума.
Управляващите трябва да внимават и с възможността решенията на регулаторните органи да се атакуват в съда, какъвто "богат" пример вече има ДКЕВР. Нужно е съвсем малко невнимание - да назначат на не съвсем законово основание някого за член на подобна комисия, и може да се окаже, че всички нейни решения могат да се обявят за нелегитимни. В момента например десетки милиони левове на енергийните дружества са под въпрос, защото според решение на ВАС те трябва да бъдат върнати на потребителите, понеже цените на тока в продължение на една година са незаконно определени. Същата ситуация може да се повтори и с който и да е регулаторен орган, а това може да блокира много дейности в държавата за дълго време.
Управлението на тези дружества също е в много голяма степен в ръцете на членовете на комисията, която е независим от министерството орган. Един ТЕЦ или ЕРП може да имат големи планове за модернизация и да хвърлят огромни средства за това, но комисията може да пореже напълно тези намерения, като не разреши те да увеличат цените заради планираните инвестиции. Дори там, където има частична либерализация на пазара, комисията по закон определя кое дружество колко ток може да продаде на свободни цени.
Другото, което със сигурност
ще направи битката за овладяване на тези постове особено ожесточена,
и то специално във водния сектор, е, че там реформите тепърва започват, а провеждането им неизбежно се свързва с нуждата от нови инвестиции. По различни оценки в този сектор през следващите няколко години ще трябва да се вложат между 5 и 10 млрд. лева и затова никому не е безразлично кой ще регулира сектора, както и чия ще е собствеността там.
С решение на кабинета от 24 юни 2005 г. за ресорен ВиК заместник-председател на ДКЕВР бе назначен машинният инженер Тодор Костурски, който обаче влезе в парламента като представител на НДСВ. На негово място по-късно кабинетът на Симеон Сакскобургготски, вече в оставка, назначи топлоенергетика Люцкан Далакчиев, който също няма и ден практика във ВиК сектора.
Останалите петима водни комисари са Миладин Лазаров, Зинаида Морарова, Исмет Саралийски, Кирил Козаров и Орфей Малчев. От тях единственият с доказан професионален опит във ВиК-сектора - което е изискване за поста, е Кирил Козаров, бивш областен управител на Бургас, който е бил шеф на местното водоснабдително дружество.
Евентуалното прекратяване на мандатите на шестимата водни комисари ще доведе освен до правни спорове за легитимността на досегашните решения на ДКЕВР, но и до допълнително забавяне на процеса на регулация на цените на водата и на дейностите на водните дружества, което трябваше да стане факт още от този юли. При нови административни неуредици възможно е и догодина водният отрасъл да бъде оставен на произвола на общинските съвети на съответните населени места и шефовете на дружествата.
Ясно е едно - след като приключи двумесечното пазарене за зам.-министри и областни, тристранните коалиционни преговори ще продължат и за третия ешелон на властта. А предвид различните регулатори и различните казуси, които възникват в отделните сектори, едва ли може да се очаква бързо да приключат.
каре
Доц. Лазаров е колега от Техническия университет на проф. Константин Шушулов, който запази председателския пост в ДКЕВР. Лазаров е ръководител на Катедрата по хидроаеродинамика и хидравлични машини. Името му фигурира в много от дружествата с участие на Богомил Манчев, акционер на "Риск инженеринг", фирмата с най-много обществени поръчки в енергийния сектор.
Филоложката по професия Зинаида Морарова, която е член на Изпълнителното бюро на партия "Новото време", бе зам. областен управител на Силистра, а по-късно участваше в политическия кабинет на министъра без портфейл.
Исмет Саралийски, който е завършил хидротехническо строителство, преди да стане воден комисар, бе депутат в 39-ото народно събрание като представител на ДПС. Орфей Малчев пък е оглавявал дирекция "Води" в Министерството на околната среда и водите преди три години.
