Министърът на вътрешните работи Румен Петков обяви поредната позната идея за борба с престъпността - изследването с детектора на лъжата да служи като доказателство в съда.
В края на миналата година и ген. Бойко Борисов поиска същото. И тогава, и сега изследването с уреда, чието наименование всъщност е полиграф, се прави на оперативно ниво в разследването, но се използва в съда само за сведение.
"Експертизата от детектора на лъжата би могла да има важна тежест върху съдебния процес, на нас тя много ни помага", заяви Борисов в края на миналата година пред участниците в международната конференция "Правни и практически аспекти на използването на полиграфа".
Съдиите обаче не са на същото мнение. Председателят на техния съюз Нели Куцкова обясни, че няма пречка резултатът от такова изследване да се използва като косвено доказателство в съда, но че една присъда не може да се основава само на него. Според проучване сред 155 съдии почти всички подкрепят това виждане.
Ние също не смятаме, че тестът трябва да е единственото доказателство, но той трябва да бъде валиден, както са свидетелските показания, които също не могат да бъдат 100% сигурни, коментираха от Института по психология на МВР. Според тях надеждността на данните, получени от очевидци, е едва 75%, психиатричните експертизи също нямат много висока обективна стойност. Точността на теста с детектора пък варирала от 85 до 93%, а вече достигала дори до 100%. Психолозите цитират статистика, според която през 1999 г. следствието е поръчало едва 5 изследвания с полиграф, а през 2003-а - 30.
За да бъде използван полиграфът в съда, са нужни промени в НПК. Това предполага и да се въведе подписването на декларация от изследвания човек, че е съгласен събраните доказателства да се използват по време на делото. Сега се подписва само съгласие за тест, който не е задължителен. Няма как обаче да се приеме, че ако човек откаже проверката, е виновен, казват юристи.
През 2004 г. представителят на "Сикрет сървис" у нас Анджело Анджелопулос заяви, че в САЩ използването на полиграфа често има решаващо значение за успеха на разследването. В част от американските щати резултатите от детектора се признават за доказателство. В Америка полиграфът обаче е бил използван най-често по време на макартизма през 50-те години на миналия век, когато се е водила кампания за разкриване на скрити комунисти.
За разлика от САЩ нито една страна от Евросъюза не признава детектор на лъжата за "аргумент" в съда.
В момента в България има няколко частни фирми, които правят тестове с детектор. Те се занимават главно с подбор на служители за определена работа, както и с проверка на лоялността на такива в случаи, когато например от фирма е изчезнала голяма сума пари. Около 200 лева струва изследването на човек за коректност към работодателите.
ВИЗИТКА
Тувия Шурани е роден през 1957 г. Директор е на Израелското държавно полиграфско училище от 1999 до 31. VIII. 2005 г. В първия ден от пенсионирането си идва в България, за да води семинар, в който представя нови за страната ни тестове и техники за водене на такъв тип интервюта. Така стартира първият у нас курс за обучение за работа с детектор на лъжата в Нов български университет.
От 1987 г. Шурани работи за една от службите за сигурност на Израел (по обясними причини не споменава коя). От 1993 се специализира изцяло в детекцията на лъжата, като 2 г. по-късно става супервайзор на този вид изследвания за въпросната служба.
- Г-н Шурани, доказателство ли е според законите в Израел детекторът на лъжата в съда?
- Има две ситуации за използване на полиграфа в Израел. Първата е в гражданското съдопроизводство и втората е при наказателното. В първия случай наличието на доброволно съгласие е достатъчно условие да се представят резултатите пред съда и те да се включат в доказателствата по делото. При втория случай не са допустими като доказателство. Ако обаче съдът до дело прецени, че трябва да бъдат представени резултати от полиграфско изследване, те трябва да бъдат представени. При наказателни досъдебни производства резултатите от полиграфа могат да бъдат използвани за продължаване на мярката за неотклонение.
- А в каква степен се използва в полицията и в армията?
- В полицията полиграфът има масово приложение. Използва се на всеки етап от разследването - да се установи извършителят на престъпление, да се проверят получени данни, да се проверят самопризнания или достоверността на свидетелски показания. Доколкото в израелската армия има звена на военната полиция, те използват полиграфа при разследвания, провеждани в армията. В органите за сигурност се използва при операциите за предотвратяване на терористични атаки.
- Как практически става това?
- Проверява се достоверността на информация или се провежда изследване, за да се открие информация, която изследваното лице не споделя. Целта е да се предотвратят терористичните акции в зародиш.
- Бихте ли изпратили в затвора човек само въз основа на резултатите от полиграфа?
- Не, в никакъв случай. Сам по себе си без други доказателства това е невъзможно. През тази година в Израел беше прието решение на Върховния съд за възможността на лица, които са задържани (но не осъдени) да могат да се подлагат доброволно на изследване с детектор на лъжата, за да използват това в своя защита (естествено, ако се установи, че казват истината по разследването).
- Има ли практика той да се използва като средство за набиране на персонал в частни, а и в държавни фирми?
- Частните фирми в Израел масово използват полиграфа при подбор на персонал. Основно чрез него се проверяват факти, свързани с причини за напускане на предишни работни места, нарушения, кражби или изнасяне на информация, употреба на наркотици и т. н. Т.е. за всичко, което може да се скрие при назначаването на работа и в същото време е от значение за назначаването. В държавните институции полиграфът основно се използва, за да се даде допуск до класифицирана информация. При негативен резултат от изследването или при нежелание да се проведе изследването са отказва автоматично достъпът до класифицирана информация.
- Според вас трябва ли да се използва в по-голяма степен детекторът в България и да бъде открито специализирано учебно заведение?
- Да, трябва да се разширява, като знаем позитивните резултати от него. Това, което ме притеснява по принцип, са изследванията, провеждани от необучени полиграфисти и липсата на качествен контрол при изследванията. Трябва да има постоянно повишаване на квалификацията. В Израел имаме Етичен кодекс на нашата асоциация. При наличие на нарушение и установяването му се провежда разглеждане от етичната комисия. Ако се потвърди нарушението, следва изключване от асоциацията, което затваря пътя за работа с полиграфа на извършителя нарушението. Затова приветствам съществуването на Българската полиграфска асоциация и стремежа да се работи според водещите световни стандарти.
Създаването на специализирано обучение тук ще има голяма полза. Както за споменатото повишаване на квалификацията, така и за придобиване на знанията и опита на родния език. Това е много важно, защото ако поради недобро владеене на чужд език се усвоят 50% от материала, следва, че 50% са неусвоени и това ще оказва влияние върху практиката. Специализирано обучение ще даде възможност да се канят полиграфисти с голям опит тук и това ще е стимул и възможност за придържане към високи стандарти в работата.
- С какво провокира страната ни вашето присъствие тук?
- Тук бях по покана на Българската полиграфска асоциация, за да проведа двудневно обучение на членовете й на нейния годишен семинар. Аз смятам, че трябва да направя всичко възможно, за да предам своя опит на други, защото това е призвание на специалистите в тази област, и затова съм щастлив, че получих тази покана и се срещнах с толкова ентусиазирани български колеги. Надявам се, че допринесох за повишаване на квалификацията им.
- Бихте ли описали подробности около обучението в училището в Израел - колко време трае, изисква ли се някаква предварителна квалификация и др.
- За работата в училището не мога да говоря, защото е класифицирана информация.











