Крайно време е управляващите да спрат да хленчат срещу съдебната власт, защото в огромната си част тя си е тяхна. |
И тук идва единствено логичният въпрос -
защо тези хора протестират срещу себе си?
Как така се раздвояват, как едновременно създават и решават проблеми.
Тази история със сигурност ще влезе и ще остане и в родните, и в световните политически хроники. ГЕРБ обаче са на път да влетят там и с още една подобна абсурдна история.
Става дума за продължаващото измиване на ръцете за всеки гаф, за всеки проблем в управлението, за драматичната безнаказаност, за повсеместната корупция все със съдебната система - от почти изчезналото следствие през прокуратурата и основно със съда. Ако се слушат от сутрин до вечер всички фактори на управляващата партия, то за всичко има само един виновник - съдебната система.
Преди няколко дни в няколко поредни изявления вицепремиерът, вътрешен министър, зам.-шеф на управляващата партия Цветан Цветанов първо изкара съдебната власт виновна и за неразкритата престъпност. После за пореден път обяви, че българските бандити било по-добре да бъдат хващани и съдени в чужбина. Само преди дни МВР дори проведе акция, която кръсти на съдия, участвал в състав, пуснал под домашен арест масов крадец. Без обаче да даде отговор защо въпросното лице продължава да краде, като отговорността да бъде пазен в дома си е именно на вътрешното министерство.
Така или иначе обаче
поредният залп срещу съдебната система бе даден
И всичкото това измиване на ръцете и прехвърляне на отговорност изобщо не спря и не спира, независимо че същото това управление, което владее законодателната и изпълнителната власт, буквално овладя за последните три години и половина и съдебната власт.
Всичко тръгна още при предишния Висш съдебен съвет, който бързо бе "овладян" и започна да гласува каквото гласно или подмолно спусне ГЕРБ и основните фактори в него. Така минаха назначенията на Георги Колев за председател на Върховния административен съд (ВАС) и на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд. Това са двете най-възлови съдилища изобщо. ВАС е единственият съд, който може например да отмени правителствено решение, както и наредба, правилник, министерски акт. А пък в СГС са най-важните за държавата наказателни, граждански, търговски и всякакви други дела.
И на този фон начело на ВАС бе сложен човек, който е завършил школата в Симеоново, после е бил прокурор, а накрая наказателен съд. И изведнъж - шеф не на какво да е, а на най-висшия административен съд. Или пък да вземем Янева, която изненадващо оглави СГС само с няколко години стаж. Но пък се оказа съпруга на съвипусник на Цветанов от военния филиал на ВИФ. Същият този съпруг пък стана не какво да е, а зам.-шеф на "Ръководство въздушно движение" (РВД). Но това е друга, следваща тема.
В крайна сметка
и Колев, и Янева бяха прокарани
без управляващите изобщо да се интересуват дори от критиките на официален Брюксел.
Защото едни от най-тежките забележки в мониторинговия доклад бяха именно заради липсата на прозрачност при назначенията на съдебната власт. И познайте кои случаи се имаха предвид? Точно и само шефът на ВАС Георги Колев и председателят на Софийския градски съд Владимира Янева.
И на този фон да твърдиш, че съдебната система била една или друга и че ти не носиш отговорност, си е повече от странно. Още повече че това изобщо не е всичко. Защото междувременно за шеф на Софийския административен съд бе избран отново кадър на школата в Симеоново - Радостин Радков. Преди това той беше в районния съд в Сливен, после в съда в Стара Загора, а преди това е бил прокурор. Междувременно
пак от школата в Симеоново
бяха и избраните в същия период за шефове на първоинстанционната специализирана прокуратурата и на апелативната специализирана прокуратура - съответно Светлозар Костов и Борислав Сарафов. Първият дойде от Бургас, а вторият - от Окръжна прокуратура-София.
Последва избор в Народното събрание на съдебни инспектори, при който управляващите ясно показаха, че изобщо нямат никакво намерение да се съобразяват с мнението на неправителствения сектор или пък с предупрежденията на Еврокомисията. Те избраха на практика без почти никакво обсъждане 10 членове на инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). При това независимо че в онзи момент говорителят на Еврокомисията Марк Грей на редовен брифинг в Брюксел обяви, че този избор се наблюдава много отблизо и внимателно и че критиките около номинациите за съдебни инспектори са съществени. Че
има "множество притеснения"
за начина, по който е протекло изслушването на кандидатите. Така или иначе те бяха избрани. А става дума за хора, които могат да правят проверки на съдебната власт, да вадят кирливи ризи или пък да прикриват нарушения. Може ли някой сега да каже и да се сети дори за едно име от тези въпросни 10 човека? Едва ли.
Междувременно бе избран и изцяло нов Висш съдебен съвет, за който е очевидно, че също е контролиран от управляващите. Това пък се видя повече от очевидно от следващото ключово назначение - това на Сотир Цацаров за главен прокурор за 7 години. Фаворитът на управляващата партия бе избран с 18 гласа от 25-членния Висш съдебен съвет. Мнозинство, което се изисква само за тримата големи в съдебната власт - главния прокурор и председателите на върховните съдилища. За останалите назначения или уволнения стигат и само 13 гласа. Може само да се предположи какво партийно кадруване и къдрене предстои още.
Но да се върнем към прокуратурата, където новият главен прокурор предложи, а Висшият съдебен съвет започна да назначава нови зам. главни прокурори. Един от тях е вече споменатият Борислав Сарафов, който беше конкурент на Цацаров за поста, но когото премиерът Бойко Борисов наричаше по времето, в което бе все още само главен секретар на МВР, "прокурора Боби". Друг от новите зам. главни прокурори пък е шуменската окръжна прокурорка Ася Петрова, която пък е
истинска фаворитка на вътрешния министър
и партиен лидер Цветан Цветанов. Той дори я взе на последната си много дълга обиколка в САЩ.
За овладяването на съдебната система говори и още едно друго обстоятелство - категорично двоен аршин при кадруването. Така например Висшият съдебен съвет уволни и буквално си го изкара на съдийката от Софийския градски съд Мирослава Тодорова. Поводът - забавено написване на мотиви към присъди.
Няма спор, че е трудно за обяснение да не напишеш с години мотиви към издадени присъди. Затова и е повече от естествено да има и процедури за проверки и съответни наказания. Просто тук няма как да действат оправдания. Хората и обществото не ги интересува кой преподавал, кой бил по майчинство, кой бил натоварен. След като се е хванал на хорото, при това за много висока заплата, то всеки си поема отговорността. Просто няма как да има и проверки, и търсене на обяснения и отговорност, и наказания.
Изведнъж обаче се оказва, че за едни има само наказателни процедури, а пък други със същите проблеми ги издигат. Защото Тодорова бе уволнена, а друга съдийка - Петя Крънчева, бе предложена от Владимира Янева за неин заместник.
Всъщност двойният аршин лъсна и когато се разбра, че самата председателка на съда Владимира Янева е просрочила цели 43 дела. Някои с близо година. И докато вече бившата съдийка и бивша председателка на съдийския съюз Мирослава Тодорова дори и сега продължава да е под постоянния обстрел на вътрешния министър, то Янева се оказва вода ненапита. Сигурно защото е семейна приятелка на МВР шефа Цветан Цветанов, нали?
Само преди няколко дни се видя и как МВР и изобщо изпълнителната власт кадрува в съдебната.
Само след няколко
реплики на вътрешния министър
бе отстранена от случая с терористичния акт в Сарофово следователката от Бургас Станелия Караджова. Само защото си позволила да даде интервю по случая. И щяха дори да я уволнят, но това може да прави само ВСС. Но като нищо и това ще направят. И на практика какво имаме - не им харесва бургаската следователка, махат я, не им харесва Тодорова - махат я. Нищо че са от съдебната власт, а те от изпълнителна.
И на целия този фон и при цялата тази ситуация, в която ти си овладял върховете на съдебната система, наслагал си навсякъде началници, махаш когото си поискаш, да хленчиш, че съдебната система била виновна за всичко. То не е само смешно, ами и много нахално. А пък Монтескьо, чиято е теорията за разделението на властите, сигурно се обръща по няколко пъти в гроба си.