Резюме. Маркс написал, че историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс. Дали е прав? В историята на ДПС има и трагедия, и фарс. Край на резюмето.
Първо български мюсюлмани си натовариха чергите и бохчите на ръждясалите москвичи. Един синеок мюсюлманин беше завързал на покрива каче за кисело зеле. Щях да го питам обича ли свинско с кисело зеле, но не ни беше до смях. Беше Голямата екскурзия, късната пролет на 1989 г., когато заради преименуването на българските турци, наречено възродителен процес, четвърт милион от тях потеглиха към неизвестното в Турция. С моята "Лада" Кево и аз ги изпращахме, спирахме, говорехме си, прощавахме се. Четвърт век след това фарс - обръчи от фирми, милионен хонорар за хидропроект, фарсов атентат срещу Доган.
Че историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс, Маркс написал в "Осемнайсети брюмер". Брюмер значело мъгливият месец, т.е. ноември. Френската революция преименувала месеците. Аз не мога да си представя Трафалгар скуеър да го преименуват на Фолкланд скуеър. Но аз живеех на бул. "Фердинанд" N 37, който сега е преименуван на бул. "Левски". Сакън да не помислите, че съм против Апостола на свободата. Само не искам футболен клуб да се именува "Левски", на стадиона да крещят "Долу Левски" и да чета "Левски падна от ЦСКА". Левски не може да падне.
Дечурлигата прескачахме канала на бул. "Евлоги Георгиев", който бе преименуван. До Орлов мост се казваше бул. "Адолф Хитлер", след Орлов мост - бул. "Бенито Мусолини". Качих се на връх Мусала, който се казваше връх Сталин. Варна я преименуваха на Сталин. Аз, малък простак, наричах нашите роднини варненци "сталинци" и успявах да ги вбеся. Вчера прочетох: "Посолството на САЩ в София съобщи, че аташето по културните въпроси Ричард Дамстра по случай второто встъпване в длъжност на Барак Обама подари на село Бараково, Благоевградско, картонена фигура в естествен ръст на президента Барак Обама." Как да се вредя за простак при такава конкуренция?
Та за какво ми беше приказката? А, да. Че на 18 брюмер 1799 г. Наполеон, за да спечели народна подкрепа, отстранил управляващата Директория. Майтап. Карикатури как "Le petit caporal" (малкият ефрейтор) натирил корумпираните властници. Малкият ефрейтор имал големи идеи, които щели да разтърсят Европа, но Европа не подозирала и се смеела на карикатурите. Най-сполучливите били английските на Gillray. Наполеон имал наполеонов комплекс и се дразнел. Дори след четвърт век, заточен на остров някъде на майната си, той пак гледал новите карикатури с него и пак се ядосвал.
Британските авиолинии сложиха на френските летища светлинни табла с текст: "Преди 200 години Наполеон ни нарече нация от дюкянджии. Той бе прав. Елате и купувайте tax-free."
Кеф ми е, че "атентата" срещу Доган българите го обърнахме на смях. Ние, децата, имахме пистолети "тапешници"; отпред се затъкваха с тапа; с тапешниците отблъсквахме кучетата. "Атентаторът" в НДК бил въоръжен с пистолет, зареден с патрон с пипер за отблъскване на кучета.
Български политици от всякакъв цвят и калибър, но всичките от червен сой, вдигнаха олелия. Вай, вай, олеле! Посегателството срещу Доган е посегателство срещу демокрацията! Европа да се намеси, САЩ да се намесят!
Ми вземете нещо хубаво от САЩ бре, другари. Вие само лошото копирате. Роналд Рейгън, когато беше президент, не с тапешник, а с бойно оръжие го простреляха, и той беше мъж и не вдигна олелия и го обърна на смях и каза на Нанси: "Honey, I forgot to duck." Всеки, който е гледал бокс, знае, че удар се избягва с блокаж, ескиваж или с ducking, и че един голям US боксьор, след като изяде голям бой на ринга, каза "I forgot to duck".
И аман от вашата демокрация, другари. Вие ни зовете на референдум за българската атомна енергетика, сякаш от нас, гласуващите, зависи нейното бъдеще. Този референдум е карикатура на демокрацията и вие сте карикатури.
Я да кажа още за карикатурите. Кое може, кое не може да бъде окарикатурено. Получих постинг със стихотворение "Туй може, а онуй не може" и аз да го коментирам. Ето, коментирам: В царство България повечето време можеше да има карикатури за цар Борис Трети. В Третия райх (1933-1945) не можеше да има карикатури на Хитлер, но можеше за Чърчил и за Рузвелт. В СССР не можеше карикатури за Сталин, но през войната можеше за Хитлер; след войната също за Чърчил и Рузвелт. В България не можеше карикатури за Тодор Живков. След 1989 г. можеше за Симеон, Първанов, Доган и Станишев. Бойко Борисов решил, че за него не може. Обиждал се от карикатурите на Комарницки.
Кое може и какво не може зависи от: 1. Къде; 2. Кога; 3. Какъв е човекът.
Симеон мислеше, че за него карикатури може. В неговата къщичка в Мадрид, след предверието, където има комод и на мраморната полица едно сребърно нещо, което прилича на тиква, има хол, кабинет с книги, после тясна стълба към студио, не по-голямо от килер. Като се качваш по стълбата, виждаш на стената карикатури, които Симеон си сложил в рамки. На една от тях българската династия е нарисувана като охлюв, който пълзи да се върне в България.
Генерал Дьо Гол, когато за пореден път застана начело на Франция, покани карикатуристите на обяд. Като домакин лично сипвал супата със сребърен черпак. Един карикатурист казал, че не обича супа. Генералът вдигнал вежди и казал: "Ах, един французин, който не обича супа!" Други забележки към карикатуристите той нямал. След десерта, кафето и коняка генералът се оттеглил, казвайки: "Господа, надявам се, че ме разгледахте и че това ще ви улесни във вашата работа."
Да ви припомня, че Дьо Гол сложи край на 130-годишната война на Франция в Алжир, че френските "pieds noirs" във "France d'outre mer" (френските заселници в Алжир) се опитаха да го застрелят не с тапешник, а с най-добрия оптичен снайпер в ръцете на най-добрия наемен убиец на 8 септември 1961 г. Този атентат беше един от 15-те (петнадесетте), които Дьо Гол преживя. Извърши го OAS (Organisation de l'Armee Secrete). Шпионинът писател Фредерик Форсайт разказа за атентата в книгата "Денят на чакала". И филм имаше, но не помня във филма имаше ли как, докато куршумите свистят около него и рикошират от уличната настилка, "Le grand Charles" (големият Шарл), без да трепне, продължава невъзмутимо да върви до жена си, вярващ в съдбата си и в съдбата на Франция. А жена му, достойна съпруга на френски офицер, после каза: "Какво по-хубаво от това да умрем двамата заедно."
Заедно с Конрад Аденауер генерал Дьо Гол постигна френско-немски алианс и помирение, каза, че Англия не става за Европейската общност, че ако се позволи на US долара да измести златния еталон, ще има криза, извади Франция от военната структура на НАТО. Във всичко се оказа прав. После поиска референдум, загуби го и се оттегли с достойнство.
Българските политици не се оттеглят с достойнство, понеже са карикатури без достойнство.
Но да се върна към стихотворението "Туй може, а онуй не може". Неколцина български карикатуристи всуе се умилкваха: Другарю Живков, не може ли една карикатура, ей така, само един дружески шарж за вас. Тодор Цонев не питал. Единствен в социалистическия лагер тайно рисувал карикатури на Първия. "Шестаците" узнали.
В "Под игото"Иван Вазов също употребява думата "шестак". Шестозъба вила, с която ринат сено. Но за това ще разкажа друг път. Сега да не се отплесвам, а да доразкажа какво станало, когато шестаците от ДС узнали.
Арестували Тодор Цонев; той прекарал 68 денонощия на "Развигор" до 22.V.1979 г. На 12.I.1990 г. в София бе открита изложба "Арестуваните карикатури" на Тодор Цонев.
После бяхме на една маса в кръчмата "Черния кос" вдясно на шосето след Княжево срещу старата ски шанца. Бяхме Тодор Цонев, Бойко Станкушев, аз и неколцина приятели. Аз си направих устата Тодор Цонев да ми направи карикатура. Той каза, че не ставам за карикатура. Имал съм високо чело и добри очи. И тогава, и сега очите ми не са добри, а с цвят на изплюти костилки от джанки, късогледи и уморени от четене. Това за "очи на балканец с цвят на изплюти костилки от сливи" аз го плагиатствам от един световноизвестен австрийски писател, но няма да кажа кой, че да се озорят защитниците на авторските права.
Не успях да си изпрося карикатура от Тодор Цонев и не му се разсърдих. Пожарникарят-каратист-телохранител-бодигард-генерал-премиер и плямпало Бойко Борисов се сърди, че му рисуват карикатури.
Jusautor DI copyright
|
|