В продължение на години политиците от т.нар. стари партии активно работеха - волно или неволно - за идването на власт на явлението Бойко Борисов и ГЕРБ. Сега, в края на мандата на това управление, Борисов явно започва да им връща вересиите.

Поведението на ГЕРБ в последните няколко месеца и особено грубата намеса на тази партия във вътрешните дела на "Раковски" 134 е основната причина, поради която новосъздаденото обединение на Иван Костов и Надежда Нейнски има сериозен шанс да се представи добре на следващите парламентарни избори. И дори да спечели повече гласове, отколкото е реалният му електорален потенциал. И Костов, и Нейнски са стари муцуни, които отдавна са загубили общественото доверие. Дали справедливо или не, е въпрос на дебат, но в политиката най-важни са резултатите. През 1997 г. ОДС взе 137 мандата, а през 2009 г. "Синята коалиция" получи едва 15. Дори ДСБ се представя все по-зле на парламентарния вот. През 2005 г. партията на Иван Костов самостоятелно получи 17 мандата в парламента, а сега сама няма да преодолее бариерата от 4%. През същата тази 2005 г. ОДС, основната партия, в която беше СДС, спечели 20 мандата. Сега влизането в парламента на СДС също е под въпрос, дори Мартин Димитров да беше останал начело на партията.

ГЕРБ съумя да направи така, че лидер на СДС да стане Емил Кабаиванов. Информациите, че герберите са подкупвали членове на партията, за да отстранят Мартин Димитров и да не изберат Ваньо Шарков за лидер, са само слухове. Но



марионетното поведение на Кабаиванов



впоследствие е факт, който няма как да бъде отречен. Бойко Борисов му нареди да издигне кандидат за Конституционния съд (КС) и той го направи на мига. И защитаваше стабилността на държавата с по-голям плам дори от депутатите на ГЕРБ, които все пак си дадоха сметка, че човек като Галя Гугушева не е особено подходящ за конституционен съдия. В цялата тази интрига се включи и президентът от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов, с което окончателно загуби и малкото симпатии, които все още имаше сред носталгично настроените сини избиратели.

Хората, които досега гласуваха за СДС, могат да бъдат критикувани за много неща. Със сигурност обаче това са хора, които са лоялни към своята кауза и не я променят според конюнктурата. Е, този път от "Раковски" 134



загубиха и най-верните си избиратели.



Защото на предстоящите избори да гласуваш за СДС означава да гласуваш за ГЕРБ. А хората, които през 2009 г. гласуваха за "Синята коалиция", очевидно не искат точно това. Единствената им алтернатива е да подкрепят новото обединение на Костов и Нейнски. Да преглътнат факта, че Костов бе инициатор на най-голямото разцепление в СДС. Да забравят, че Нейнски, докато носеше още фамилията Михайлова, бе замесена по съпружеска линия в един от скандалите, които сериозно допринесоха за срива на доверието в ОДС, свързан с прословутия гараж на ЦК на БКП, купен от тогавашния й съпруг. Една от големите цели на Борисов бе да изтрие СДС от политическата карта и ГЕРБ да остане единствената дясна партия. Той постигна тази цел, но същевременно реанимира - волно или неволно - онези стари муцуни в десницата, които иначе често праща в историята.

Сравнението между управлението на Костов и това на Борисов по отношение на демокрацията и свободата, които са основни ценности на десницата, определено е в полза на първия. Колкото и да беше Командир, при Костов в управляващото мнозинство се допускаха различни мнения. Докато в ПГ на ГЕРБ това е напълно невъзможно. Депутатите от тази група са готови дори да си сменят мнението в рамките на няколко часа само защото така е наредил премиерът. Докато досега партиите си купуваха избиратели,



ГЕРБ си напазарува направо депутати,



за да си осигури мнозинство в парламента. През втората половина от мандата си Костов бе яростно критикуван от всички по-големи национални медии. Докато медийният комфорт на Борисов вече се забелязва дори от европейската камбанария.

Не е тайна и че в България най просперират бизнесмените, които са близки с властта. Пазарът е малък, почти изчезна заради кризата и държавата е най-големият клиент и платец. По времето на Борисов обаче паралелно с подмазвачеството върви и насилственото преразпределение на бизнеси с грубата намеса на държавни органи.

"Гласуваш за Бойко - получаваш Костов". Това бе едно от основните предизборни послания на левицата преди 4 години, с което тя се опитваше да изплаши избирателите. Сега ситуацията определено се промени. Разбира се, не е изключено, ако обединението на Костов и Нейнски влезе в парламента, то да стане част от следващата управленска коалиция. Но засега те са дясната алтернатива на ГЕРБ. И със сигурност поне до изборите на евентуално присъствие на новото дясно обединение в следващ кабинет ще се гледа с добро око от голяма част от избирателите. Тъжното в цялата работа обаче е, че модернизирането и обновяването на десницата за пореден път се отлага.