Всяка година се случват много неща и за всеки от нас имат различно значение. Въпреки това трябва да се замислим какво може да се случи, за да се накара светът да промени пътя, по който е поел. Според мен Европа ще бъде най-важното място през 2013 г.

Ако разглеждаме Стария континент като единна географска величина, Европа има най-голямата икономика в света. Ако поиска, дори може да се конкурира със САЩ във военно отношение. Европа е един от стълбовете на глобалната икономическа система и това, което се случва там, ще определя начина, по който работи светът. Мисля, че през 2013 г. ще започне да ни се изяснява какво бъдеще очаква Старият континент.

Въпросът е дали ЕС ще успее да се стабилизира, да спре процеса на разделение и да започне подготовка за по-голяма интеграция и разширяване. Но има и друг вариант: напрежението вътре в ЕС да се засили, евроинституциите да загубят още от легитимността си, а страните членки да станат по-самостоятелни в провеждането на собствена политика - както в национален, така и в международен аспект.



Европейският проект е поставен на карта



От началото на кризата, разразила се през 2008 г. и довела до дълговите и банковите проблеми, минаха повече от 4 години. И тя се промени от финансова в икономическа. Европа изпадна в рецесия, а безработицата премина 10%. Още по-важното е, че това се оказа период, в който управленският апарат, сформиран при създаването на ЕС, показа, че е неспособен да взима приемливи и изпълними политически решения. В голяма степен държавите от ЕС гледаха една на друга не като на част от една политическа общност, а като на отделни национални страни, отстояващи собствените си интереси. Това може да се разглежда по два начина. Първо, въпросът е кои държави са длъжни да поемат основната финансова отговорност за стабилизирането на еврозоната. Страните, които са в по-добро финансово състояние, искат тези, които са по-зле, да поемат това бреме, като въведат строги икономии. Нестабилните държави пък настояват по-силните да продължат да им отпускат кредити въпреки повишения риск, че дадените средства може да не бъдат върнати. Опитите за компромис не дадоха резултати. На второ място стои въпросът представителите на коя социална класа трябва да изнесат на плещите си този товар? Дали средната класа и най-бедните, като бъдат орязани средствата, отпускани от държавата за подпомагането им? Или богаташите - чрез увеличаване на данъците?

Когато говорим с европейци, които твърдят, че Европа вече решава проблемите си, неизбежно възниква въпросът: Какви проблеми решава? Проблемите на банките ли? Проблемите с безработицата? Или проблемите, свързани с неспособността на страните да намерят общи решения? Ако говорим по-конкретно, европейските ръководители се опитват да решат тези проблеми вече доста години. Фактът, че не са в състояние да се справят, не е свързан с отсъствието на добри идеи, нито пък с необходимостта от по-обстойно анализиране на проблемите, които възникват, а заради липсата на политическо споразумение кой ще плаща - както в политически, така и в социален план. Напрежението, което избухна между правителствата и представителите на различните обществени класи, пречи да бъде взето решение.

Но ако европейците не успеят да договорят решение през 2013 г., ще се породят сериозни съмнения дали изобщо е възможно това да се случи. Тогава ще трябва да се помисли за бъдещето на Европа без ЕС или с много отслабен ЕС. В случай, че Европа все пак успее да разработи план, който да получи подкрепа от всички, можем да кажем, че Старият континент започва да излиза от кризата. И това ще стане най-важното събитие на 2013 г.

Разумен и здравомислещ човек ще каже, че пренебрегвам САЩ, които имат други, но също толкова важни икономически проблеми, както и че политиците не могат да постигнат съгласие за решаването им. И ако подобни сравнения са подходящи във финансово отношение, то в политически план в САЩ нещата са различни. Америка не е застрашена от разпад, дори ако води противоречива политика. САЩ са на повече от 200 години и са издържали много по-сериозни изпитания като Гражданската война и Голямата депресия. В сегашния си вид ЕС съществува по-малко от 20 години и това е първата голяма криза, пред която е изправен.



Другите измерения на кризата



Политическото измерение на кризата е по-важно от финансовото. Би било добре ЕС да се справи с банковите си проблеми и да предотврати поредна криза със суверенния дълг, но цената, която плаща за това, е рецесия и безработица, като в някои държави тя е много по-висока от тази в САЩ. В САЩ безработните са 7,7%. А в две от страни членки безработицата си е направо стряскаща - в Гърция е 25,4%, а в Испания - 26,2%. Безработицата е още по-висока сред младежите. В Италия, Португалия, Испания и Гърция повече от една трета от младите хора под 25-годишна възраст нямат работа. Ще минат доста години, преди безработните в Испания и Гърция да намалеят до приемливо ниво. В Испания и Гърция не само младите, но и по-възрастните хора, буквално преживяват лична катастрофа. Въздействието й не е толкова във финансов аспект, колкото в психологически, и създава отчаяние, страх, чувство на провал.

Създава се цяло поколение от млади хора без корени, изпълнено с енергия и гняв. Безработицата е в основата на антидържавните движения и на левите, и на десните сили. Хората, които дълго време нямат работа и са лишени от надежда, просто няма какво да губят и мислят, че могат да постигнат нещо, като дестабилизират държавата. Трудно е да се определи точно кое равнище на безработицата поражда подобни безредици, но няма никакви съмнения, че Испания и Гърция вече са в тази зона. В Гърция вече се появи доста силно дясно радикално движение, а испанската политическа система засега остава сравнително устойчива. Бих казал, че тази устойчивост се дължи на вярата, че ще бъде намерено решение на проблема с безработицата. Засега испанците не са осъзнали напълно колко сериозна е ситуацията и че проблемът с безработицата няма да може да се реши бързо, защото той има дълбоко структурен характер.

Ето защо 2013 г. е критична за Европа. Старият континент направи много за уреждането на банковата криза, но пък сериозно отслаби икономиката си и създаде голяма безработица. Неравномерното разпределение на бремето на загубите между страните и различните обществени слоеве създава заплаха за ЕС. Въпросът не е главно в това, че всяка страна тегли "общата черга" към себе си, а че се появяват нови политически движения, особено в най-силно пострадалите в икономически план слоеве на обществото, които са настроени националистически и нямат доверие на собствения си елит.



Европа е на кръстопът



ЕС толкова силно се е съсредоточил във финансовата си криза, че според мен ръководителите му все още не са си дали пълна сметка каква е истинската картина с безработицата. До определена степен това се дължи на засилващите се различия във възприятията на европейския елит и на хората, които на гърба си са усетили горчивия опит на Европа. Отчасти може да се обясни и с географски факти. Страните с ниско равнище на безработицата са основно в Северна Европа, която е и центърът на ЕС. А държавите, в които равнището на безработицата е катастрофално високо, се намират главно в периферията й. Лесно е да се пренебрегват нещата, които са далеч от погледа.

През 2013 г. разбирането и тълкуванието на европейските проблеми трябва да излязат извън рамките на финансовата криза и да се съсредоточат върху социалните последици. Ако не бъде намерено решение, то поне трябва да има видим напредък за уреждането на кризата. Ако Европа е в криза, това означава, че най-голямата световна икономика е в криза - политическа и финансова. А това засяга света повече от всичко останало.