Един от номерата, откакто ГЕРБ е на власт, е ежегодното прекъсване на издаването на европейски здравни карти заради изтекъл договор на фирмата, която ги изработва. Тогава районните здравни каси започват да издават временни удостоверения за два месеца, с които отбиват номера само при краткосрочни пътувания на притежателите им. По този начин без гаранция за достъпна здравна помощ остават тези, които пътуват в Европейския съюз за повече от 60 дни, но за по-малко от година и особено - студентите. На когото му се налага да остане в чужбина между 3 и 12 месеца, след втория ще бъде лишен от безплатна здравна помощ, освен ако не си купи билет и не се върне да си вади ново временно удостоверение, а ако има късмет - и едногодишна карта.
Сега е поредният такъв момент - договорът на предишния доставчик е изтекъл, новият още не е избран, тъй като обществената поръчка се обжалва,

здравната каса не е преценила правилно

необходимото време и районните й поделения издават само временни удостоверения. Въпреки това на сайта, претендиращ да дава пълна информация за европейската здравна карта, продължава да пише, че всяка поща я издава.

Като граждани на Европейския съюз българските данъкоплатци имат право да ползват безплатна медицинска помощ във всички държави от общността, когато им се наложи по спешност. Небрежността на касата по избирането на компании, които да изработват картите, всъщност е тежко нарушение, тъй като засяга правата на стотици хиляди граждани. На всеки от тях може да му се наложи да плаща скъпо за лечение, което според европейското законодателство му се полага безплатно.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) очевидно никак не е щастлива от правата, с които българите се сдобиха, откакто България влезе в ЕС, ако съдим по общата и мъглява информация, която дава по този въпрос. Проблемът е, че тя плаща получените зад граница здравни услуги и се старае да ги ограничи, като не ги огласява. Затова българските граждани масово продължават да пътуват в Европа не с полезния документ, а със застраховки, които ги задължават



сами да си плащат при евентуално посещение на лекар



и да получат парите си постфактум, ако разходите им бъдат одобрени от застрахователя някой ден. В крайна сметка в България, според наличната публична информация, годишно се издават едва 200 хиляди европейски здравни карти. Мнозинството просто не знае на колко неща има право, ако на път се разболее.

Така например НЗОК не казва и дума, че след намирането на личен лекар в чужбина, който работи с местна здравна каса, пациентът може да бъде лекуван и да бъде пращан на всякакви специалисти и да му се правят изследвания (дори сложни манипулации като гастроскопия) само срещу потребителска такса. В някои държави, например в Германия, с рецепта от личния лекар лекарствата в аптеката се купуват с голяма отстъпка, а тези за деца се получават само срещу потребителска такса. Личните лекари и специалистите често раздават безплатни медикаменти, които имат наличност в кабинетите си. Тъй като повечето здравни каси в ЕС покриват и зъболечение,



българите могат да получават и зъболекарска помощ



само срещу потребителска такса. Никъде на сайтовете на здравната каса няма да научите това.

За да се сдобие човек с европейска здравна карта, през последните години трябва да дебне кога касата подписва договор за изработка с конкретна фирма. Така ще успее да се сдобие с пластмасова карта и ще избегне дългите периоди, в които се водят съдебни спорове и конкурсът за изработка буксува. В противен случай ще търпи всички неудобства на временното удостоверение.

Небрежността на здравните власти в България вероятно има своите корени в недофинансираността на системата.



Вината обаче е и в лошото управление



и постоянно сменящото се ръководство, както и на политиците заради изоставената здравна реформа, която започна преди около 13 години и остана недовършена. Проблемът се задълбочава от големия брой неосигурени, който не позволява на здравната каса да издава карти за повече от една година на пълнолетните. Друг е въпросът защо с фирмите, които печелят конкурса, не се сключва по-дългосрочен договор. Съвсем без отговор е въпросът защо касата никога не успява да предвиди колко време ще отнеме евентуално обжалване на конкурса и не го обявява навреме - така че да има време за оспорването му.

Причината за сегашния блокаж на процеса е, че при поредната процедура за конкурс за изпълнител по издаването на картите



постфактум е въведено ново изискване към участниците,



без да се удължат сроковете за подаване на документи. От кандидатите е било поискано да имат валиден сертификат за система за управление на сигурността на информацията, което изисква време и струва пари. Едно такова условие има своята логика, ако картите носеха макар и малка медицинска информация - например кръвна група, минали заболявания, генетични обременености или други важни подробности. Нищо подобно - върху тях има само базова лична информация - трите имена, ЕГН, дата на раждане, срок на валидност и два номера - персонален и на касата. Дори снимката отпадна. Самите графи на документа



абсурдно продължават да са изписани на български



и който е ползвал медицинско обслужване в чужбина, знае как на регистратурите се чудят кое какво значи, тъй като не разбират езика ни.

Бюрократичното отношение на касата към правата на здравноосигурените едва ли ще спре от само себе си. Някой ден, когато в съда потекат дела срещу нея от пациенти за претърпени материални вреди и пропуснати ползи, може и да доживеем издаването на здравни карти да е непрекъснат процес. Както винаги това е в ръцете на гражданите и зависи от тяхната енергия да се борят за правата си, които в държава като България никой автоматично не желае да им признае.