Всичко започва със заплаха, качена на сайта на град Йокохама в края на юни: "Ще нападна основно училище и ще убия всичките деца преди началото на лятото". В следващите месеци се появяват още такива заплахи в интернет. Задържани са четирима души, като двама от тях, сред които е и 19-годишен студент, се признават за виновни, докато са в ареста. В началото на октомври м.г. истинският извършител изпраща имейл до адвоката Йоджи Очиай и до местните медии, като обяснява, че зад заплахите всъщност се криел компютърен вирус, но все пак искал "да разобличи лошото отношение на полицаите и прокурорите".

Защо невинни хора се признават за виновни за престъпление, което не са извършили? Какъв натиск им се оказва, за да направят това? "Бях учуден, когато получих имейла, но не бях изненадан, че невинни хора са принудени да признават вина", казва Очиай. В миналото са изчитани несправедливи осъдителни присъди, допълва той. Юристът качва имейла на човека, изпращаш заплахите в акаунта си в Туитър и в блога си, след което заваляват реакции - голяма част от хората са по-критично настроени към полицията, отколкото към истинския автор на заплахите.

Шоджи Сакурай прекарва 29 години в затвора за грабеж и убийство, които обаче не е извършил. Други 15 години пък са му необходими, за да бъде оправдан, след като делото се гледа отново през 2012 г. "Бях малко буен в младежките си години, а японската полиция преследва хората с криминални досиета, така че аз и мой приятел станахме основните заподозрени за извършването на убийство", разказва той. Арестуван е, когато е само на 20 г. "Разпитваха ме денонощно, като ми казваха да си призная. След пет дни не ми бяха останали никакви сили - предадох се и признах. На хората може и да им е трудно да разберат, но това думите ти непрекъснато да бъдат отхвърляни е много по-тежко, отколкото можете да си представите", разказва той. Сакурай казва, че разпитващите го не били агресивни, но е имало случаи, за които се смята, че полицията или прокурорите са се отнасяли лошо към заподозрените.

Хироши Ичикава е бил прокурор в продължение на почти 13 години, но остава без работа, след като си позволява да заплаши с убийство заподозрян по време на разпит. "Аз не се опитвам да се извинявам за поведението си, като казвам, че и колегите ми правеха същото. Не смятам обаче, че съм някакво чудовище, което отправя смъртна заплаха на заподозрян. Чувал съм, че прокурори крещят на заподозрените, а един от шефовете ми дори се похвали, че под масата ритал заподозрян", казва той. Друго нещо, за което той съжалява - освен че е отправил смъртна заплаха, е, че е написал признания, които не са отговаряли на истината. "След като в продължение на осем часа разпитвах заподозрян, му дадох да разпише лист със самопризнания, въпреки че не беше казал и дума от това, което пишеше вътре. Шефът ми ме притискаше да получа самопризнанията и реших, че няма да мога да се прибера вкъщи, ако не направя това, което той иска", допълва Ичикавa.

Японските полицаи и прокурори не са масово обвинявани, че прибягват до по-агресивни форми на разпити като мъчения, но никой извън малките стаи за разпити всъщност не знае какво става вътре, докато разпитите се провеждат при затворени врати - без присъствието на адвокат.

Защо японската правосъдна система цени толкова високо самопризнанията? "Това е най-категоричното доказателство - кралят на доказателствата. Ако успеете да накарате някой да направи признание за извършено престъпление, то съдът ще го признае за виновен", казва Джеф Кингстън от университета "Темпъл" в Токио. В Япония 99% от делата са с осъдителни присъди, като голяма част от тях се основават на самопризнания. "Това е възможност, която се дава на подсъдимия, за да се освободи от чувството за вина и да се покае за престъпленията си", допълва той. Ако заподозрян се покае по време на разпит, прокурорите му предлагат по-лека присъда.

Йошики Кобаяши, който в продължение на 25 години е работил като детектив в Национална агенция "Полиция", смята, че акцентът пада върху самопризнанията, тъй като полицаите имат ограничени правомощия при провеждането на разследвания. "Полицията в други държави може да предложи възможност за договаряне между адвокат и прокурор за намаляване на присъдата в замяна на признаване на вина; подслушване... В Япония не са ни позволени подобни възможности, така че можем да разчитаме само на самопризнанията", обяснява той. Ограничените правомощия имат исторически корени. Преди Втората световна война полицията злоупотребявала с правата си и затова хората поискали да бъде лишена от тях. Какво кара заподозрените в Япония да правят признания - дори и когато става въпрос за престъпление, което не са извършили? Адвокат Йоджи Очиай смята, че това е свързано с японската психика. "Хората традиционно смятат, че те не трябва да се противопоставят на властта", казва той. "Но в ХХI век все повече хора - виновни или не - защитават правата си и не е толкова лесно да се подчинят и да признаят. А властите все още се опитват да извлекат самопризнания, като използват едни и същи методи", добавя той.

Японското общество акцентира върху срама и уважението към семейството, което също играе роля. Сакурай разказва, че му било казано, че според майка му е виновен, но тя починала, преди той да може да поговори с нея.

Бащата на 19-годишния студент, който признава през юни, че стои зад киберзаплахата, в изявление пред медиите заяви, че семейството обмисляло какъв мотив може да има синът им. Дори ако тези, които са били погрешно осъдени, успят да докажат своята невинност, е почти невъзможно да получат официално извинение. Сакурай е получил 12 500 йени (148 долара) за всеки ден от времето, през което е бил в затвора. В момента той съди държавата и иска още компенсации. "Парите не ме интересуват, нито пък искам извинение. Това, което искам, е да се промени системата, която позволява на полицаи, прокурори и съдии да пращат в затвора невинни хора."

Министерството на правосъдието казва, че повечето от признанията са достоверни и играят важна роля при осъждането на престъпници. Когато попитате хората на улицата, казват, че все още вярват на полицията. Някои промени в системата вече са факт - от юли насам вече се прави запис на част от разпитите на заподозрените, но критиците настояват за пълен запис.