Германски лекар обяснява на медицински сестри от Испания как се работи в университетската болница в град Ерланген. ФРГ изпитва остра нужда от квалифицирани доктори, инженери и компютърни специалисти. |
Много българи, гърци и испанци са дълбоко убедени, че Германия е техният единствен шанс за по-добро бъдеще. Безработицата в техните страни е висока, а изгледи за скорошно раздвижване на трудовия пазар няма. Мнозина източноевропейци обаче изживяват силно разочарование, когато разберат, че и в Германия не ги посрещат с отворени обятия. "Трябва ни нова интеграционна структура", казва Щефен Крьонерт от Института за демография и развитие, цитиран от "Дойче веле". Той добавя: "На Германия са й нужни добре квалифицирани чужденци, точно затова трябва да улесним условията за приравняване на квалификацията им с германските стандарти, а и въобще за пребиваване и оставане в страната." Трябва да се премахнат също бюрократичните спънки, поради които чужденците често висят часове наред във всевъзможни служби за всевъзможни документи и удостоверения.
В Германия отиват най-вече добре квалифицирани кадри -
инженери, специалисти, хора с висше образование. От това печелят както германските фирми, така и цялото общество. "Не бива обаче политиката да е насочена единствено към привличането на висококвалифицираните", предупреждава Крьонерт. В сферата на услугите, като грижата за възрастни и немощни хора например, в която има остър недостиг на опитни сътрудници, не са нужни непременно хора с висок образователен ценз, достатъчна е и средната квалификация. Знанията по немски език също са важна предпоставка за успешната интеграция на чужденците. "Т.нар. интеграционни курсове, централно място в които заема изучаването на езика, вече не са достатъчни", изтъква Гюнтер Хайнекер от езиковата школа Аrenalingua. Нужни са специализирани курсове, съобразени с онова равнище на езикови познания, което е необходимо на един инженер, лекар, болногледач или келнер, за да се справя добре с работата си.
В много браншове работодателят решава дали да изпрати чуждестранния си сътрудник на курс по немски или не. В други области обаче, като здравеопазването например, чуждият лекар, болногледач или медицинска сестра задължително трябва "да владее свободно немски език", за да може да работи в германско здравно учреждение. "Чужденците, идващи от страни от ЕС, се отличават с това, че работят с усърдие и се интегрират по-лесно в обществото. При тях по принцип няма риск от изолация и изграждане на т.нар. субкултури, на паралелни затворени общества, какъвто нерядко е случаят с мигранти от мюсюлмански семейства", споделя Щефен Крьонерт.
Германия несъмнено печели от притока на чужденци. Губещи в случая се оказват родните страни на имигрантите. Изтичането на квалифицирани кадри от и бездруго закъсали или бедни страни като България например има в дългосрочна перспектива крайно неблагоприятни последици за развитието им, и то в много сфери - от икономиката и промишлеността до здравеопазването и пенсионното дело. По данни на федералната статистическа служба в края на 2011 г. в страната са живеели 6.9 млн. граждани на други държави. За една година броят им е нараснал със 177 300 души (2.6%). Това е най-голямото увеличение за последните 15 години. То се дължи основно на нарасналия интерес към Германия сред гражданите на осемте страни от Централна и Източна Европа, за които от лятото на 2011 г. вече не важат ограниченията на германския трудов пазар. Сред тях най-много са преселниците от Полша (+ 49 000) и Унгария (+ 13 900).
Но и страни като България и Румъния заемат челни места в тази класация. Така например през 2011 г. броят на българите, пристигнали в Германия, се е увеличил с 19 000 души спрямо 2010 г., а този на румънците - с 32 700. Прави впечатление, че през м.г. в страната с цел трайно заселване са пристигнали повече българи, отколкото граждани на четирите страни, засегнати от кризата - Гърция, Италия, Испания и Португалия. В групата на страните извън ЕС увеличението е с половин процент, като силно спада интересът към Германия сред гражданите на Турция. През м.г.
броят на турците в Германия е намалял
с 22 300 души
Най-голяма част от висшистите, идващи в Германия, са от държавите - членки на Европейския съюз. Според изследователя на трудовия пазар Херберт Брюкер водеща роля в това отношение играят инициативите на Брюксел, които целят облекчаване признаването на дипломи извън националните граници. Много от високообразованите имигранти пък са студенти, които след приключването на следването си в Германия остават в страната и си намират работа по специалността.
Но дори и по-нискоквалифицираните - като тези, които работят в строителството, ресторантьорството или селското стопанство, не са непременно по-слабо образовани.
"Вероятно много от тези хора работят под квалификацията си", предполага Брюкер.
Специалистът по проблемите на миграцията Лудгер Прис от университета в Бохум формулира нещата по-ясно. "Нашата система за признаване на професионалната квалификация винаги е била тромава - в това отношение има нужда от сериозни промени", убеден е той. Все пак от април м.г. имигрантите в Германия имат право да поискат документът за придобитата от тях професионална квалификация в родината да бъде проверен в рамките на три месеца. Херберт Брюкер прогнозира, че Германия ще стане още по-силен магнит за чужденците и най-късно от 2014 нататък ще привлича особено силно хората от България и Румъния - двете най-нови членки на Европейския съюз. Все пак тогава страната ще отвори напълно трудовия си пазар за тях. Всъщност мнозина германци се опасяват, че новопристигащите чужденци могат да натежат на германската социална система, например ако са безработни. Изследванията обаче сочат, че досега почти всички са успели да си намерят работа.
Докато обаче за някои вратите на германския трудов пазар са широко отворени, за други шансът да се установят в Германия става все по-малък. Все по-малко бежанци от т.нар. трети страни успяват да стигнат до Германия, казва Лудгер Прис. Той обяснява това с правилото, което важи за "третите страни", според което бежанците могат да кандидатстват за убежище в тази държава, през която са се добрали до общността. А в повечето случаи това са Гърция, Испания или Италия.