|
| Горан Благоев |
На 13 януари т.г. във всички епархии на БПЦ се проведоха избори за половината делегати, които ще участват на предстоящия патриаршески избирателен събор. Другата половина не се излъчва на изборен принцип. В патриаршеския събор участват по един монах и една монахиня от всяка епархия, които се посочват еднолично от съответния митрополит. Това прави 28 духовни лица от монашеската квота. Към тях се прибавя по един монах от трите пряко подчинени на Св. синод обители - ставропигиалните манастири Рилски, Бачковски и Троянски. Накрая се излъчва и по един делегат от ръководствата на двете семинарии - в София и Пловдив. Това е или ректорът, или някой от преподавателите, което означава, че делегат от тази квота може да бъде както свещеник, така и мирянин. Единствените, които участват по право, без да са определяни предварително, са всички митрополити и епископи на БПЦ, чийто брой е общо 33.
Църковният устав показва, че
основното сито при подбора на делегатите
за патриаршеския събор е в ръцете на епархийските митрополити. Освен че посочват монаха и монахинята, които ще представляват неговата епархия на събора, те заедно с епархийския си съвет и архиерейските си наместници определят листата, по която епархийските избиратели гласуват за патриаршески делегати. И епархийските съветници, и архиерейските наместници са лица, които се ползват с несъмненото доверие на съответния архирей, а той има несъмнена полза от тях. Те са хората, които придават уставна форма на неговата воля и по тази причина няма епархийски съвет, в който митрополитът да постави хора, опозиционно настроени срещу него. Архиерейските наместници също са в неформална връзка с митрополита - това са свещеници, оторизирани от него да го представляват по места в т.нар. духовни околии. При това положение председателстваното от митрополита съвещание, което подрежда листите за патриаршески делегати, няма как да не се съобрази с неговата воля - т.е. да включи максимално изгодни за него кандидатури. По тази причина единственият скандал за кандидатска листа се случи в Софийска епархия. Варненският митрополит Кирил, който се явява неин управляващ до избора на нов църковен глава, се опита авторитарно да наложи списъка с кандидат-делегатите, но срещна известен отпор, защото и архиерейските наместници, и епархийските съветници не са назначавани от него, а от покойния патриарх Максим. До избори в Софийска епархия все пак се стигна, тъй като неофициалните съветници на Кирил предложиха едно твърде витиевато тълкуване на устава, според което предварително одобряване на списъка с кандидат-делегатите, предложен от митрополита, не било задължително...
Изнесените досега данни от проведените избори показаха, че като представители на отделните епархии в предстоящия събор преобладават делегатите, които са в пряка зависимост от съответния митрополит. Впечатляващ сред бъдещите патриаршески избиратели е броят на архиерейските наместници - с изключение на две-три епархии всички останали изпращат на събора по един или двама архиерейски наместници. Рекордът принадлежи на Русенска епархия, която в квотата на тримата свещеници избра трима архиерейски наместници. Логичен е въпросът може ли архиерейски наместник или епархийски съветник, който по устав участва в подреждането на кандидатските листи, да бъде включен в тях и после да гласува за себе си.
Уставът на БПЦ обаче не дава отговор
Още по-абсурден е фактът, че сред делегатите се оказват и миряни, представители на митрополитската администрация, или както масово ги наричат, "хора на хранилка при владиката". "Призът" отново е на Русенската епархия, която изпраща като делегати миряни: секретаря на митрополията и нейния главен счетоводител. За бъдещ патриарх ще гласуват още секретарите на Сливенския, Старозагорския и Плевенския митрополит. Конфликт на интереси според църковните правила няма. Показателно е например, че уставът не допуска хора от митрополитската администрация да бъдат епархийски съветници, докато подобно ограничение няма за патриаршеските избиратели.
Проведените на 13 януари избори показаха много пробойни и противоречия в Устава на БПЦ, който бе променен от последния Църковно-народен събор, проведен през 2008 г. Един от авторите на тези поправки е адвокатът на Св. синод Мария Кьосева, която очевидно добре си е свършила работата в полза на висшия клир, защото Варненският митрополит Кирил я включи в кандидатските листи и тя бе избрана за патриаршески делегат от Софийска епархия. В средите на компетентните по църковно право духовници и миряни се чува все по-настойчив ропот, че недоразуменията в устава трябва най-сетне да бъдат изчистени и новият патриарх трябва да има волята за това. Но това е само пожелание за бъдещето. Настоящето показва друго.
Една от големите слабости на църковния устав е, че де факто той превърна БПЦ в затворена клерикална общност, в която миряните имат все по-малко право на глас. Броят на православните от цивилната квота, които ще избират патриарх, е два пъти по-малко, отколкото предвиждаше старият устав. Което води до тотално подценяване на мирското начало в патриаршеските избори. От близо 140 делегати в бъдещия партриаршески събор миряните ще бъдат едва 30-32 души, което прави 20% от всички участници. Но мнозинството от тях едва ли ще изразят собственото си мнение, когато гласуват за бъдещия патриарх, защото са избрани за делегата на събора по волята на митрополита, а не заради авторитета си. Напомнянето от богослови, че изборът на патриарх е лична отговорност на всеки делегат и в Съдния ден ще му бъде потърсена сметка от Бога, очевидно остава приказка на вятъра.
Реално патриаршеските делегати от всяка епархия носят потенциала да
обслужат лобистките интереси
на своя митрополит и да изберат за църковен глава посочения от него кандидат. Механизмите за "убеждение" са най-разнообразни и не изключват финансови или имотни облаги. Така че, каквато и демократичност да предполага църковният устав с избирането на патриаршеските делегати, всичко в крайна сметка се свежда до волята на йерархичното малцинство, която трябва да бъде изразена от подчиненото мнозинство. Защото гласуването на всички участници в патриаршеския събор се предопределя от това кои ще бъдат тримата кандидати, посочени от Светия синод - т.е. от 13-те митрополити. А при тях сблъсъкът на интереси е най-голям. Шанс да бъдат включени в листата имат само онези митрополити, които спечелят най-много привърженици сред събратята си. Така че борбата за патриарх се решава на събора, но се предопределя от Синода. Владиците така могат да подредят кандидатската листа, че делегатите да нямат друг избор, освен да посочат за патриарх този, който е най-изгоден за Светия синод. Не се съмнявайте. Дори и да се случи така, че за патриарх да бъде избран митрополит, който се ползва с несъмнена симпатия в обществото, то ще е не защото висшият клир е отчел настроението на своето паство, а просто защото интересът на владиците е съвпаднал с желанието на народа Божий. Това всъщност е голямото изкушение на родното ни православие, породено от отдалечаването на пастирите от повереното им стадо и превръщането им от духовни водачи в затворена феодална клика, която не понася инакомислие. Единственото следствие от това е, че Българската църква все повече се дави в блатото на институционалния си авторитаризъм, който е пагубен за нея.
*Авторът е водещ на седмичното предаване "Вяра и общество" по БНТ, но в статията изразява лично мнение.
|
| След смъртта на патриарх Максим се видя още по-ясно, че пастирите са се отдалечили от повереното им стадо, че духовни водачи са се превърнали в затворена феодална клика |
Човек се ражда, но и до патриаршеска възраст да стигне, Светейшество няма да стане. Българската ни мечта е още в детската "ясла"... 
и прочее самозванци, ходят напред-назад из телевизорите и ни разправят басни, как целият Божи народ трябва да избере патриарха или поне - да номинира тримата митрополотити, измежду които ще бъде направен избора. Няма такъв филм! Това е противоуставно, противоканонично и противоцърковно. И дълбоко манипулативно. И цели БПЦ да бъде поставена под контрола на светската власт, сиреч на ГЕРБ и на главния мутроид и чалгариот. А авторитарната персона в БПЦ е именно Николай, едно лице, обладано от духовна прелест, гордост и тщеславие - грехове най-тежки за един духовник. А Светият дух ще ни изпрати, каквото сме заслужили. Може да ни изпрати изпитание, или изкупление, или просветление и благоразумие.
