Вече имаме доказателство, че откъдето си тръгнал - там ще се върнеш. Премиерът Бойко Борисов възложи на Българската академия на науките (БАН) да му каже каква политика да води към Македония.

Външната политика по принцип е работа на Министерството на външните работи, но Борисов като главен началник по-добре знае кого да пита. БАН е наследник на Българското книжовно дружество, основано преди Освобождението, и е по-стара институция от някакви си министерства. Но както днес, така и в зората на възстановената държавност учените са били мизерници в сравнение с чиновниците. Затова сградата на БАН на площад "Народно събрание", чието първо крило е завършено през 1893 г., се оказва още в началото прекалено скъпа за своите собственици. Притиснати финансово, те са принудени да я отстъпят под наем на Министерството на външните работи и изповеданията, което бързо окупира всичките му помещения и така се разраства, че скоро подава заявка БАН да му изгради още едно крило върху съседния терен, който също е отпуснат на Българското книжовно дружество от общината малко след Освобождението. Дълги години това е мястото, където се крои външната политика на България и където най-споменаваната дума вероятно е "Македония" - заради доминиращата национална стратегия за обединение на българските земи.



Ако стените на БАН можеха да говорят,



сигурно на Борисов щеше да му е достатъчно да поседи вътре. Премиерът вероятно се съмнява в компетентността на своите дипломати и лично на външния си министър Николай Младенов, щом се обръща към БАН да изиграе ролята на външно министерство по въпроса за Македония. "Възложили сме на БАН, тъй като имат три института, по точката "Добросъседство с Македония" да ни развият един материал какво да разбираме и когато отиваме да гласуваме в Брюксел и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица, да имаме това, което са ни подготвили от БАН", каза Борисов на 9 януари - на първото заседание на правителството за годината. Той накара министрите си да стоят прави, а в креслата им настани академици и ректори, за да покаже уважение към учените, каквото досега демонстративно им отказваше. Зад гърба им пристъпяше от крак на крак финансовият министър Симеон Дянков, който остави диря в науката чрез определението си за тях като "феодални старци". Преминалите през закалителна диета учени веднага рапортуваха, че приемат задачата и ще се справят. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров подчерта, че "българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес" (което е вярно, ако има предвид "такава оскъдна подкрепа"). "Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати", обърна се той към министрите и премиера, надявайки се, че иде краят на унижението в академията.



Откъде ще дойдат радостните резултати?



Премиерът разчита на три института, но не ги назова. Логично е по темата "Македония" да имат интерес институтите за история и за балканистика, както и Институтът за етнология и фолклористика. И трите се занимават главно с миналото, като най-голяма близост с днешната обстановка постига Институтът за балканистика, който има проекти в направлението "Балканите през първото десетилетие на ХХI в." В най-добрия случай Борисов може да получи оттам информация какво се е случило в началото на управлението му и какво е трябвало да направи по отношение на Македония, но втората половина от мандата му не влиза в научните планове. По-големият проблем е, че историците и фолклористите могат да изострят отношенията ни с Македония, защото най-силно се дразнят от нейните посегателства над българската история и културно наследство. В правителството вече имаше историк (Божидар Димитров), който подаде оставка, след като си призна, че със своя "боцмански език" само затруднява дипломацията. В БАН има и Център по национална сигурност и отбрана, но той се интересува повече от координацията между институциите при извънредни ситуации (войни, бедствия и аварии), а не от точката "Добросъседство с Македония".

Така че зовът към БАН да помага на външното министерство не е нищо друго освен признание за объркването, в което е изпаднала нашата дипломация, след като реши да респектира Скопие със заплахата да не го пусне в ЕС, без да знае какво да прави по-нататък. Борисов има нужда да се скрие зад гърба на някого и вижда удобен параван в изгладнелите учени, които за едното оцеляване биха му станали съветници по всякакви въпроси.



Употребата на академиците за забърсване



на управленски проблеми, изглежда, е новата тактика на правителството, защото към същия спасителен ход прибегна и земеделският министър Мирослав Найденов. Когато бе разобличен, че неговото министерство потайно отстъпва дюните в Несебър на строителни талибани, първата му реакция бе да се обърне към БАН с въпроса това дюни ли са, или не са. Правейки се на неразбиращ, той разчита, че учените нямат друг избор, освен да излъжат от свое име, но в негова полза как не виждат дюни наоколо. Земеделското министерство е голям разпоредител с бюджетни и европейски средства и все ще намери начин да им се отблагодари чрез възлагане на подходящи проекти.

Управленската немощ, съчетана с властолюбива амбиция за втори мандат, вероятно ще извика на помощ академичната общност и за избистряне на последната недомислица на правителството - въвеждането на задължителна застраховка за консулски услуги зад граница. Външното министерство се подсигури срещу публично орезиляване, като представи инициативата си под формата на "концепция", а не на законопроект. То обеща да събира мнения отвсякъде, но най-много ще се зарадва на "научна" подкрепа, защото обществото е изтощено от глупостите на мутроелита и е петимно да чуе нещо смислено от образовани хора.

България сякаш извъртя за един век цял цикъл по спирала, която я отвежда на същото място, но на по-ниско равнище въпреки обратната логика на диалектиката. Ако в началото на миналия век Външно е плащало наем на Академията, за да ползва помещенията й, защото си е нямало свои, днес я търси да й плаща наем, за да ползва мозъците й. На пазара е така - всеки купува онова, което му липсва.