Ерата "Игнатов" в българското образование приключи безславно и с голямо закъснение. За целия си мандат Игнатов така и не успя да влезе в ролята си на министър, а остана бившият ректор на НБУ, който под прикритието на реформаторските идеи за реформи и въвеждане на ваучерна система за университетите, всъщност лобираше за своя университет. Сега образованието се приема като един от най-забатачените сектори - не само по отношение на законодателните промени, което Брюксел написа в съкрушителен доклад още преди година, а и в усвояването на средства от еврофондовете. Ако в края на мандата трябва да се пише оценка в бележника на Игнатов - тя ще е "тройка" по милост, защото въпреки министъра, а не благодарение на него се случиха и някои положителни неща в сектора.

Сергей Игнатов стана министър на образованието със свежи идеи за промяна и затова мнозина го припознаха за реформатор. "Недостъпно написаните учебници са виновни за високата неграмотност сред българските ученици. Ще търсим баланс. Ще се борим за по-добро представяне на учебното съдържание. Не можем така рязко да променим системата за избор на учебници, но започваме тази борба сега", зарече се министърът. В плановете му влизаха нови закони за висшето и за средното образование, иновационни методи на преподаване в училище, ваучерна система за частните училища, с която парите да следват ученика и извън държавната система.

Наред с това обаче Игнатов декларира, че няма да иска по-висок бюджет, с което се присламчи към отбора на Дянков, на когото между другото до последно разчиташе на подкрепа. Двамата постигнаха неподозирани висоти в опитите си да съсипят Българската академия на науките - къде с апокрифни закони, къде с финансови рестрикции. Но понеже идваше от най-големия частен университет, първата задача на Игнатов беше да прокара скандалната идея за децентрализацията при израстване на академичния състав, която гарантира бляскава научна



кариера на всякакви "калинки"



като проф. Величко Адамов (същия, дето у дома си е окачил версия на Тайната вечеря със себе си в централната роля, а денем е ректор на Стопанската академия в Свищов). "Сега 100 метра в науката по условие се бягат бавно, в свински тръс, защото ни е страх, че нещо ще се случи", обясняваше поетично голямата си реформа Игнатов. Всъщност законът за развитие на академичния състав е единственият чисто нов закон в актива на уволнения министър. За качеството му говорят две неща - в голямата си част законът беше обявен за противоконституционен и доведе до роене на професори и доценти на кило.

Още на първата година от мандата в актива на министъра се мъдреха следните изпълнени задачи - нов частен университет в Перник, в който половината преподаватели са приходящи, и въвеждането на задължително предучилищно образование за 5-годишните. Първото още е по-скоро виц, а второто влезе реално в сила едва от настоящата учебна година. 2010-а обаче премина под знака на неприкрито грубите опити на Игнатов да затрие Българската академия на науките. Министърът постигна своеобразен Еверест в историята на просветата, като изкара учените на улицата за пръв път в 140-годишната им история с апокрифен закон, с който централното управление на БАН щеше да бъде закрито, а отделните институти минаваха като второстепенни разпоредители към ресорните министерства. Спасителят на академията се оказа, както винаги, най-големият арбитър в държавата. "Неслучайно и за мое най-голямо съжаление, когато хората дойдат при мен, накрая се разбират и нещата си тръгват. Нека да го наречем и култура на прехода", обобщи Бойко Борисов, след като влезе в ролята на помирител на враждуващите страни. Това не попречи на Игнатов да продължи с нападките и не дотам изисканото си отношение към академията. "Съботинов не е човек, който да казва ставам или не ставам.



Това вече е старческа логорея,



защото той прекали", заяви Сергей Игнатов по адрес на тогавашния председател акад. Никола Съботинов.

Звездният миг на просветния министър обаче не закъсня много - провалът на матурата по български език през 2010 г. В нощта преди зрелостния изпит темите изтекоха в интернет. Въпреки грандиозния гаф никой не му потърси политическа отговорност, а вината падна върху просветни чиновници от средния ешелон. Министърът си затвори очите пред по-големия проблем - че чиновници от министерството имат школи за частни уроци, което не е нищо друго освен конфликт на интереси. Напротив - самият той се оказа замесен в корупционен скандал, защото като ректор беше издал диплома на човек, който е бил студент числом и словом 6 дни. И като министър продължи да прикрива нарушенията на НБУ, който периодично обучава повече от разрешения брой студенти и записва за студенти хора без диплома за средно образование (като ги обучава като курсисти).

"България се нуждае от разтърсваща реформа, която да върне науката в университетите", твърдеше съвсем правдиво министърът, но с това само оправдаваше бездействието си по закона за висшето образование и науката, който така и не видя бял свят. Подготовката на новия закон за предучилищно и училищно образование също се забави и на практика започна наново с избирането на Милена Дамянова за зам.-министър с ресор средно образование. Законът, по всичко личи, ще се точи до самия край на мандата на ГЕРБ - второто му четене в пленарна зала се е запънало на чл. 20 от над 400. По-лошото е, че много от потърпевшите се надяват и там да си остане. Управляващите залагат за следващия кабинет



тотален хаос



в средното образование - неяснота как ще се организират новите етапи на обучението, закриване на математическите гимназии в сегашния им вид, преобразуването на ресурсните центрове, с което хиляди деца със специални образователни потребности ще бъдат лишени от помощ. На фона на всички тези проблеми министерството с особен инат въвежда задължително предучилищно образование за 4-годишните.

Парашутист и пришълец, така от ДПС описаха Игнатов през годините му на министър. Човекът, който показа нулев интерес към проблемите на средното образование и с действията си обърка и без това раздутата система на висшето образование. Днес е хубав ден за българската наука! Най-после си отиде министър Игнатов - най-некомпетентият министър, чиито действия спрямо науката бяха с отрицателен знак, като се започне с антинаучния закон за т.нар. "академичен растеж", довел до небивал разплод на псевдопрофесори, като си спомним за опита за разгром на БАН и накрая катастрофата му с научния фонд, обобщиха учени след новината за уволнението на Игнатов. Малкото хубави промени, които се случиха през последните четири години - рейтингът на висшите училища, въвеждането на бонуси за добрите университети и студентското кредитиране, се случиха не благодарение на Сергей Игнатов, а въпреки него. А завещанието му за следващия министър на образованието са четири пропилени години за образованието.