|
| Димитри Иванов |
Истинският приятел те приема какъвто си. Разбира, че ти не си изживял твоя политически пубертет; знае, че едно време и той е правил грешки. Не спори с теб кой крив, кой прав. Ако България се осланя на БАН, ще поведем недостоен спор кой крив, кой прав и ще станем за посмешище.
Освен това българите трябва да помним, че: 1. Национализмът е последното убежище на комунизма. 2. Македонските исторически фантасмагории и враждебност към българите са наслоени още от времето на Тито.
Титовият комунизъм беше по-разумен от българския, който през 1963 г. предложи България да стане 16-та съветска република. Сегашната българска "демокрация" също не е цвете за мирисане. Нито пример за подражание. Най-бедните сме и най-ограбваните.
Казват, че за каквото и да спорят, спорят за пари. Не съм далеч от тази мисъл. След като Тито се скара със Сталин, СФРЮ (Социалистическа федеративна република Югославия) получи през годините $100 милиарда. Това бяха много пари тогава. Бяха годините на студената война. За Вашингтон беше голям успех Тито да се отцепи от Москва и Белград да оглави световния "трети" лагер на неприсъединилите се (the uncommitted соuntries = непрсоединившиеся страны) от Египет, Замбия и Алжир до Куба, Шри Ланка и Индонезия). Със своето непокорство пред Кремъл комунистът Тито спечели за СФРЮ повече, отколкото българските комунисти с тяхното раболепие. Югославяните, включително македонците, които бяха най-бедните, живееха по-свободно от нас. Пускаха ги на Запад, когато нас не ни пускаха. Многонационалната СФРЮ осъществяваше възхвалявания днес полиетнически модел. СФРЮ беше по-готова от България за влизане в европейската общност. Но така стана, че после НАТО бомбардира сърбите.
Ние щяхме с тях Балканската федерация да правим. Не я направихме. Тито каза България да станела седма република заедно с шестте в СФРЮ (Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения плюс двете автономни републики Войводина и Косово и Метохия). Всъщност Сталин спря федерацията, за да не нарасне лагерът на комунистите, които не му се подчиняват раболепно.
Съществуваше възможност Гърция да се комунизира; там имаше силно партизанско движение, което Кремъл подкрепяше чрез България (acting by proxy, ако ви е по-разбираем политическият речник на англосаксите). Сталин изтърва албанците и добрата си база за подводници в Дурацо; Енвер Ходжа кривна към китайците.
Скопски медии казаха, че българите сме забили нож в македонците, препъвайки македонската кандидатура за ЕС. Грешат. Ние им забихме нож в гърба не през декември 2012 г., а половин век по-рано, когато българските комунисти караха нашите хора от Пиринския край да се пишат македонци, помагахме югозападният български говор да се сърбизира и провъзгласи за "македонски език", както наредиха Коминтернът и Сталин, който имаше труд по въпросите на езикознанието, разобличаващ езиковеда Н. Я. Марр и "маризма". И само в една песенька блатная се пееше:
"Товарищ Сталин! Вы большой ученый,
В марксизме-ленинизме,
в языкознанию распознавший толк,
А я простой советский заключенный.. "
Когато НАТО се намеси от въздуха, за да помогне на мюсюлманите, бомбардирайки сърбите и разбивайки многонационалната югославска общност СФРЮ, аз седях в една кръчма в Белград. Една умна жена ми каза: "Баща ми беше сърбин, майка ми черногорка, аз бях югославянка. Сега каква съм?." Аз нямах умен отговор.
Но НАТО бомбардираше с "умни бомби" (smart bombs). Изтърбуши телевизията в Белград, срина мостовете. Но не беше страшно. Е, ако се изпъчиш на моста и почнеш да се репчиш. Един сърбин си беше написал на къщата "Ако ще бомбардирате, хайде, щото ще боядисвам". Вярно, вреден бил обедненият уран в "сърдечника" на бронебойните снаряди; една ракета налетя на къща в Горна Баня край София. Имаше си нормалният "collateral damage", признавам. Но през някогашните англоамерикански бомбардировки на София беше къде-къде по-лошо. Тогава САЩ нямаха умни бомби. Правеха "бомбен килим". Караха наред. Удариха храм "Александър Невски", Народното събрание. В януарския студ родители, деца и старци теглеха като шейни рамки на креватни пружини, натоварени с покъщнина. Но.
Разходете се в Борисовата градина. Зад телевизионнната кула има ями. Те са стари бомбени кратери. Загладени са, понеже са от времето, когато там нямаше телевизионна кула. Незнаен US-бомбър там в гората изсипал бомбите си, понеже не искал да убива хора.
Край Белград видях неразриви. Някои авиационни бомби не се взривяват, не знам защо. "Duds" им казваха момичето и четирите момчета от двата англоамерикански телевизионни екипа. На корпусите на натовските умни "дъдс" пишеше с бяла боя "Happy Easter Slobo" (Честит ти Великден, Слободане Милошевич). Как са знаели, че в Сърбия е Великден? Техният Великден не съвпада със сръбския.
Същевременно мюсюлманските фанатици взривяваха вековни черкви в Косово и другаде; след две години, през пролетта на 2001 г. взривиха и кулите-близнаци в Ню Йорк.
Защо тогава през 1999 г. NATO US airforce бомбардира китайското посолство не разбрах, нито имах умен отговор за умната югославянка, дето баща й бил сърбин, а майка й черногорка.
На Тито баща му бил хърватин, майка му била словенка от някогашната Австро-Унгария; Маршал Тито не говореше добре сръбски, но по курназлък надсърби сърбите, даже най-правите сърби. Той умря 87-годишен през 1980 г. Тогавашното най-бляскаво журналистическо перо в света беше Жи-Жи -Ес-Ес (JJSS = Jean-Jacques Servan-Schreiber). JJSS написа "Предпоследната смърт на Тито" (l'avant-derniere mort du marechal). Духът на Тито още витае в Скопие. Тито искаше Македония да се дебългаризира по сталински модел с изкуствен македонски език и чрез Македония той Тито, а не Сталин да излезе на Бяло море. САЩ и НАТО смятаха Тито за по-малкото зло от Сталин. През 1967 г. чрез тайните си служби САЩ и НАТО докараха на власт гръцките полковници. Гръцката военна хунта замрази цените, гърците я заобичаха. Полковниците пресякоха натиска към Солун и към Бяло море - съветския натиск през България и югославския през Македония. Но яхнала вълната на гръцкия патриотизъм, хунтата стана неуправляема; понечи да присъедини Кипър към Гърция;. През 1974 г. Турция нахлу в Кипър и засели с анадолски турци северната му част.
Не мога документално да потвърдя, че има нов, модифициран план за прекрояване на граници:
1. Турция не я пускат в ЕС; 2. Правят държава Кюрдистан; ощетяват Турция териториално ; 3. Компенсират Турция с анклав в Родопите; 4. Само в случай на крайна необходимост, дават на Турция допълнителна териториална компенсация в североизточна България); 5. Не закачат българската управляваща хунта, докато тя си остава управляема; 6. Пускат албанците да вземат част от Македония; 7. Пускат сърбите да "досърбиризират" остатъчна Македония.
Всъщност за "Вардар" ми беше думата. Панчо Владигеров написал "Вардар" за цигулка и пиано; не било симфония. Аз обяснявах разни такива работи в "Музикален преглед", избивайки го на политика, и взе да се купува навремето това неугледно циклостилно издание. За филми не пишех, но сега ще напиша. Сега македонците били направили "противобългарски" филм "Трето полувреме". Нека правят. И ние правим. "Гори, гори, огънче" и филмът остана в забвение, понеже вятърът на времето милостиво отвява фалша на злоупотребяващите с таланта си.
Аз сега не се интересувам защо в YouTube пише "Bulgarian Rhapsody Вардар". Не се интересувам защо малко преди финала на рапсодията има един пасаж, за който не всеки диригент има сетива. Там се преплитат две музикални фрази. Едната е лайтмотивът, другата започва с ауфтакт, бравурно; за миг се получава нещо, което кардиолозите биха нарекли аритмия, но после - сливане в лайтмотива. Не се интересувам, че лайтмотивът не е от Панчо Владигеров, ами от една "китка" народни песни, събрани от Добри Христов, и понеже мотивът бил от македонска песен, затова - "Вардар, Bulgarian Rhapsody". Нито ме интересува, че за Добри Христов било "Едничък чуй се вик" в смисъл "Всите българи заедно", пък "Едничък чуй се вик" и на Добри Христов не е, а е от едно старо християнско песнопение. Пък Панчо Владигеров дали бил евреин или не - хептен не ме интересува.
Изобщо не мисля за такива работи, когато отида на концерт и слушам "Рапсодия Вардар, Bulgarian Rhapsody". Слушам, наслаждавам се и толкоз. Я сега да си намеря в YouTube "Вардар, Bulgarian Rhapsody".
Jusautor DI copyright
