В представите на много от живеещите в нея столицата е безлична, сива, неуредена и пр., и пр. епитети, които изплуват открай време при споменаването на София. За седем-осем млади архитекти София е "жестоко" място, с безброй публични пространства, провокиращи въображението им. Град с душа и емоция, които чакат да бъдат открити от хората. Нарекли себе си "трансформатори", младежите повече от четири години вече провокират софиянци, като поставят 11 пиана из града, превръщат сивите електрически табла в пъстри картини, преобразяват трафопостове и градинки.

През 2009 г. ги събира общата им любов към града и градската среда. Кризата тъкмо започва, а дипломираните архитекти се чудят накъде да поемат. Делчо, Валери, Мартин, Гергана, Александър и останалите са вдъхновени от идеята да трансформират местата, през които минават всеки ден и да въвличат други в идеята. А местата сами ги намират. "Някакво място или ситуация в градска среда ни провокира, сами ни намират, защото успяваме да си изградим интимно отношение с града", разказва Гергана. Тя се присъединява към групата малко по-късно, след като се завърнала след дълго пребиваване във Франция с идеята да прави точно това, което Делчо и другите вече започнали. "Много сме подобни на ниво адекватност със сдруженията от архитекти във Франция. Те правят подобни на нас неща, супер различни по същина - хайтек скулптури с мега много повече пари, но също толкова адекватни като нашите за техните условия", разсъждава Гергана.

В началото (а и дълго време след това) обект на трансформациите им бил цял квартал,



образец на комунистическата архитектура -



"Дружба". Кварталът "намерил" "трансформаторите", защото Делчо дълго време живеел там. Така първият проект на Гергана като участник в сдружението е "Комунархия". "Това беше проект за артистични експерименти в междублоковите пространства на "Дружба 2" - супер соцквартал, където комунархията е навсякъде", обяснява архитектката. Пак заради фетиша на Делчо - трафопостовете - сдружението носи името си, а "трансформаторите" превръщат тези съоръжения в "генератори на нещо интересно в кварталите" - слагат мултимедия върху тях, обличат ги в 3D мапинг и ги съживяват. Правят и "по-полезни" неща - през лятото заедно с доброволци боядисват фасадите на 68-о СОУ в "Дружба".

Александър е в пети курс на Университета по архитектура, градоустройство и строителство (откъдето са и останалите), става "трансформатор" наскоро и уж само за един конкретен проект, но сега вече няма съмнения, че иска да остане. Резултатът от направеното го е запалил така, че разказва с нескрита радост. Най-вълнуващият проект за него е "радиоточката София". "Това е кутия, която напомня радиоточка и функционира като нея - има фонова музика, която привлича внимание на минувачите, а когато някой се реши да натисне жълтия бутон на радиоточката, започват да текат съобщения за актуални културни събития, обаче записани по много забавен начин", изстрелва на един дъх Александър. Културните анонси реализирали с подкрепата на радио "София". Искали да поставят радиточката на "много централно място, за което не получихме съвсем подкрепа от общината", и затова я сложили на ул. "Раковски" при безистена до НАТФИЗ. Александър така организира маршрутите си, че всеки ден да минава оттам, за да провери има ли интерес от чакащите тролея наблизо граждани. Има.

"Трябваше да се направят масички за събитие. Използвахме



стари бидони,



защото едно от нещата, които ни вълнува, е преупотреба на стари мебели, съоръжения, материали, на които вдъхваме нов живот и смисъл. Напълнихме бидоните с вода, сложихме осветление и стана като бармасичка. Доста труд, но стана внушително", обяснява още Александър за друг проект, в който участва.

Работили са по създаване на културна карта на София в рамките на проекта "Съвременна градска археология". В продължение на няколко месеца 13 души щъкат из столицата, снимат и изследват места, за да идентифицират и организират местата за култура в града - съществуващи и потенциални. Под потенциални места за култура архитектите си представят Захарна фабрика и др. изоставени и пустеещи индустриални места. В момента има функциониращ сайт.

По програмата на общината за култура "Европа" "трансформаторите" разработват проекта "Градска медия за култура" - измисляне на цялостна концепция за културно представяне на събития в градска среда - как стигат до гражданите, имат ли те достъп до културните събития, как може културни организации с малки бюджети да представят продукцията си ефективно. Изследват медийните канали за култура и медийните съоръжения, правят териториално планиране на цялата територия на агломерацията.

"Трансформаторите" стават доста популярни с идеята си да изрисуват елтаблата на ЧЕЗ по ул. "Шишман". Общината се обърнала към тях да измислят нещо в рамките на деня "София диша", когато улицата се затваря за коли. Проектът им е финансиран 90% по програма "Култура". "Решихме, че ще боядисаме таблата. Оказа се, че без разрешение на ЧЕЗ не може нищо да правим, защото са тяхна собственост. След дълго ходене по мъките се свързахме с тях и им казахме: ето, спечелихме финансиране, дайте да го направим. Те казаха "ок", ама не бяха съвсем убедени", разказва Гергана. Допълва, че трябва да правят такива комерсиални проекти, за да съществуват, а и да правят каквото друго искат. За елтаблата по "Раковски" ЧЕЗ сами ги потърсили, защото видели, че се е получило "готино". "Сега като гледам отново видеото от "Раковски" как хората се радваха, купона и бирите, коментарите, че



трябва цяла София да се направи



така, това създава едно общо отношение към града ни, въвличаш хората и влизаш в контакт с тях - това е ценното", споделя момичето. Идеята наистина е заразителна - из други части на града други хора са започнали да рисуват елтаблата.

Младите архитекти обаче не са доволни от качеството на градската среда, която общината ремонтира, нито от невъзможността на младите да кажат своите виждания как да изглежда тя. Последният пример е обновяването на парка около НДК, където общината смята да налее 15 млн. лв. в дейности като засаждане на дървета, поставяне на пейки и лампи. Проект за визията не се обявява - поръчката удобно е обявена като "ремонт и възстановяване", така че по право се пада на оригиналния автор на ландшафтния проект. По същата процедура София ремонтира и Южния парк, а което е по-любопитно - така се кани да построи и бъдещия национален музей с работно име "Квадрат 500", като използва проекта отпреди 35 г. на покоен вече архитект, сега наследен от сина му.

"Не ми хареса, че нямаме достъп до тези пространства, че няма конкурси за тях, младите студенти също нямат достъп до проектирането и измислянето на дизайна на тези места", казва Гергана. Алекс допълва, че би искал да има честни конкурси, към което Гергана пък добавя, че това е "утопия, научна фантастика". Как им се струва новата "Витошка", "Попа", Ларгото? "Поредният компромис с бюджетите и амбициите. С малко пари се търси максимален ефект. Но на мен ми се иска да се качим едно стъпало нагоре и да сме доволни не само когато се направи нещо, но и когато се направи добре - обобщава Гергана. - Разбира, че за 90% от хората е важно, че нещо се случва, че като стъпят, не им пропада кракът или не си чупят токчето, но имам желания и мечти за тези пространства, липсва ми това, че няма фантазия в тях, няма душа. Като минеш през "Витошка" и "Попа", настилката е подменена (как е друг въпрос), но на мен не ми дава нищо като емоция, като интелектуално, естетическо или емоционално удовлетворение", казва Гергана.

Като всеки голям град София е пълна с проблеми, пълна е с възможности, винаги ще е микс от хубави и лоши неща, но въпросът е, че предлага развитие, вдъхновява. Трябва само да обичаш града, в който работиш, за да си Трансформатор.