Преди седмица писах, че пропускаме новата миграция на капитала, която вече започна, нищо не правим да привлечем колкото може повече от мигриращите авоари. Ключовият фактор в избора на резиденция на капитала, търсещ нов дом, е сигурността. Стратегическите съюзи, ЕС и НАТО, в които страната участва, гарантират най-високия стандарт за сигурност (по-скоро в перспектива, отколкото с днешна дата). Под този чадър инвеститорът се чувства защитен от външна агресия, "цветни" революции и произвол на закона и властта. Важни конкурентни предимства на страната като паричната стабилност и валутния борд, ниските корпоративни данъци ние не ползваме в пълна степен. Две са причините: масовият инвеститор не ги познава и не вярва, че ще се задържат достатъчно дълго, за да ги ползва и той. Но има няколко



лесни и безплатни мерки,



които законодателят може да приеме веднага и с консенсус, за да потуши тези страхове. Главната: да се приеме закон, че всяко решение на парламента, с което се увеличават подоходните данъци, отменя се или се изменя режимът на валутния борд, или пък се променя фиксираният курс на лева, ще влезе в сила 5 години след обнародването му. Ако не бъде отменено от същия или следващия парламент. По силата на европейското право това решение има силата на държавна финансова гаранция. Ако утрешен управник я погази, всеки може да предяви срещу държавата иск за понесените загуби. Такова решение ще има силно и пряко въздействие. Защото е оригинално. Никой по света (отдавна) не го е правил. То ще вдигне шум и ще привлече внимание. Оригиналните решения въздействат десетки пъти по-силно от заимстваните. В маркетинга е доказано



предимството на първия,



на откривателя. Помни се онзи - човек, фирма, държава, който пръв формулира и приложи нещо ново и добро. Който го последва, като направи същото и дори по-добре, остава в сянката на "оригинала". Швейцария е нарицателна за конфиденциално и частно банкерство, макар че можем да посочим поне три страни в Европа, които от две десетилетия насам предлагат по-стриктна банкова тайна и по-качествени банкови услуги, включително частно банкиране. За жалост умението да (се) продаваме е трудно постижимо. Продават



добрите цени и атракции



За цените ясно: потребителят е стиснат и гони евтиното, дори да е със съмнително качество - стига "да става". Дори на по-висока цена продава повече от конкурентите си онзи, който владее изкуството на атракцията (привличане). Какво привлича инвеститора, какво е атрактивно за него? Наред с ниските данъци у нас, т.е. ниската ни цена на корпоративно гражданство, трябва да предложим специални атракции за инвеститорите. От всички тях



най-важна е лесната комуникация



От десет инвеститори, избрали английско корпоративно гражданство (т.е. регистрирали фирми в Албиона), поне осем са го направили, защото знаят английски език и лесно общуват. Същата причина привлича в България хиляди инвеститори от Русия и страните в икономическата й орбита. Швейцария е лидер в езиковата достъпност. Всяка табелка, всяка бланка и етикет се пишат на четири езика: главните 3 местни (немски, френски, италиански) и интернационалния - английски. България ще стане много по-атрактивна за инвеститорите, ако всички административни процедури и документи са достъпни не само на български, но и на английски и руски език. Какво пречи да водим на трите езика всички публични регистри (търговски, поземлен и пр.), администрацията да издава документите си на тези 3 езика? Не е толкова трудно, колкото изглежда, нито толкова скъпо. Въпрос на систематика и унифициране. А ще се ускори и ще поевтинее главоломно обслужването на чуждите фирми.



Публично достъпната информация



е много по-важна за инвеститора, отколкото виртуалният достъп до административни услуги, т.нар. електронно правителство. Защо правителственият портал в интернет не води до цялото действащо законодателство с подзаконовите актове поне на три езика? Защо сайтът не се предлага и на руски език? Защо английската версия не съдържа същите страници като българската? Защо "най-прясната" новина, която днес намираме в тази секция, е с дата 22 декември 2009 (!) г.? Малко ли са стотиците милиони, които всяка година държавата пилее за електроника и софтуер, включително за "електронно правителство"? Днес, ако те няма в интернет, значи не съществуваш. Ако не бълваме всеки ден публична информация за себе си, изчезваме от белия свят, изпадаме в глухата периферия. А конкурентите ще ни пошляпват, подритват и тъпчат в информационната дупка, където сме паднали. И от всичко това губим пари, губим инвестиция, губим доходи, губим бъдеще.