Започнах да давам заеми на напълно непознати, и то на много. Не, не съм луд, нито богаташ, нито пък филантроп. Заемите са малки. Гаранциите са добри. Засега кредитополучателите се разплащат и си докарвам добра печалба. Още по-хубавото е, че се чувствам като част от революционен процес, който може да спаси западния капитализъм. Всичко това се случва в Естония.

Банкирането е най-голямата слабост на икономиката. То предлага оскъдни и задушени от такси спестовни продукти и твърде скъпи кредити с гадни, скрити такси. Посредниците трупат колосални печалби, особено ако са алчни и безскрупулни. Когато нещата се объркват, което неминуемо се случва, данъкоплатецът плаща сметката. Извън това всичко друго си работи нормално.

Затова алтернативите са добре дошли. Като например заемите от човек на човек, които свързват директно нуждаещите се от пари в брой и хората, които разполагат с такива (като те се обогатяват още повече, като вземат такса за услугата). "Зопа", британска компания, която работи на този принцип, е дала заеми на стойност 310 млн. евро, откакто е основана през 2005 г.

"Исепанкур" предлага още по-добра услуга, защото дава заеми в страни, в които банковата система не е добре развита. Естонците дори и при добър кредитен рейтинг обикновено плащат 50% лихва за негарантиран заем. "Исепанкур" дава на мен и други като мен възможността да даваме заеми на много по-ниска лихва, обикновено 28%.

Това е добра сделка: най-добрата лихва за спестявания, която мога да получа от британска банка, е под 3%, като половината от тях отиват за данъци и такси.

"Исепанкур" се отвори за неестонски инвеститори в края на миналата година. Изпратих няколкостотин евро за начало и незабавно ми се обади по телефона изпълнителният директор. Това е особено впечатляващо като отношение към клиент. (По-късно аз им помогнах с английската версия на уебсайта им).

Потенциалните кредитополучатели трябва да убедят кредиторите в своята надеждност и кредитоспособност. Tanelvakker например е телефонен инженер, който иска да ремонтира апартамента си. Иска да заеме 2600 евро за 36 месеца при 12 процента лихва. Той е ерген, заплатата му е 2500 евро месечно. Вноската му за кредита и лихвата общо би била 86 евро на месец. Прегледах другите му сделки - ипотека, плащания по лизинга на автомобил и кредитна карта, и прецених, че лесно би си позволил такова плащане. Така че му дадох 10 евро назаем. Десетки други сториха същото. Той прави всеки месец вноска в "Исепанкур", която разпределя парите между нас - кредиторите. Ако кредитът стане лош, "Исепанкур" го продава на агенция за събиране на вземания.

Конкуренцията сваля цените на кредитите. По-премерените рискове се отплащат по-малко. Akiraam (секретарка със 600 евро месечна заплата) иска 200 евро, за да си плати курс по финландски език. Била готова да плати 28% лихва, но в крайна сметка ще плаща само 12%, защото се явиха множество кандидати да я финансират. По-ненадеждните кандидати за заеми или плащат повече, или се подлагат на тежки кръстосани разпити онлайн от потенциалните си кредитори. Ако дадат неадекватни или пък никакви отговори, кредитният им рейтинг спада.

Някои кредитополучатели фалират, според "Исепанкур" става дума средно за 3% от всички. Но лихвата от изрядните платци си струва. Досега 3 от заемите, които съм дал, малко се бавят, но парите от другите са повече.

Моята нетна средна печалба, както и на повечето от кредиторите в "Исепанкур" е около 17%. Досега съм дал заеми за около 1570 евро на 50-ина души - става дума за суми от 5 до 25 евро на човек. Получил съм 60 евро от главници и 24 евро от лихви, както и 0.06 евро наказателна такса заради глобата, наложена на един кредитополучател, забавил вноската си с няколко дни.

Таксите на "Исепанкур" са ниски, основно за поддръжката на уебсайта и за реклами. Компанията е още малка. Може би е твърде нова, може би е прекалено различна. Но си спомням какви бяха първите реакции и на едно друго естонско откритие: Skype.